Приемането на себе си

За да открием дарбата си, преди всичко трябва да приемем себе си, заедно с всички свои силни страни и слабости. Ако не приемем слабостите си, значи се бунтуваме срещу себе си. А бунтуваме ли се срещу себе си, бунтуваме се срещу Живота. А плуваме ли срещу течението, харчим само енергия.

Защо да приемаме слабостите си? Нека си послужим с пример – кой умира – бебетата или възрастните? Възрастните, нали? Поне като правило. Добре, хайде сега да познаем – кои са слаби и уязвими? Бебетата-а-а! Значи, какъв е извода – слабите живеят и оцеляват. Невероятно, нали? Нека го подкрепим с още някой пример – след буря кои дървета оцеляват – твърдите дебели или младите и гъвкави?

С други думи – слабостите ни спасяват, колкото и парадоксално да звучи! Ако го погледнем и от теологична перспектива – нали всички сме чеда Господни. Наистина ли сме толкова арогантни да смятаме, че Господ ни е създал не както трябва?

Всъщност, не е ли по-лесно и по-естествено да доразвием това, с което сме надарени, вместо да се вкарваме в някакви драми, че не можем това и онова. Всеки от нас е дошъл тук с цел. И е приспособен максимално добре да изпълни тази цел. И целите ни са различни. Иначе всички щяхме да се еднакво високи, еднакво красиви, еднакво богати, еднакво умни, еднакво кльощави, у-у-ужас…

И не на последно място – ако не приемаме себе си, как да се обичаме? А защо да се обичаме? За да можем да обичаме другите. Защото, ако очакваме отвън да дойде любовта, има дълго да я чакаме. Любовта трябва да извира отвътре, да прелива и да даряваме другите около себе си. Нека пак вземем дърветата за пример – дали щяхме да им се радваме и обичаме, ако бяха сухи, гнили, безполезни? Всъщност, те са пълни с живот и любов – по стволовете и клоните им тече сока на Живота – отглеждат листа, раждат плодове, радват ни с аромата на цветовете си, пазят ни в сянката на короната си. Т.е. преливат от любов и така всички се навъртаме около тях – от малките пчелички до хората и слоновете. Не чакат ние да ги заливаме с любов.

Споделете вашата гледна точка