За комплексите и техните носители

Един юначага ходел насам-натам из големия град с лъскавата си кола, спирал, вадел автомата и започвал да стреля по жилищните блокове. На въпроса какво прави той простодушно отговорил “Как какво?! Избивам комплекси…”

Изтъркан виц, но дава много добра представа за човешките гледни точки и разбирания относно комплексите. Няма да задълбаваме в психологията и психотерапията, за целта на нашия размисъл ще дефинираме понятието “комплекс” като психо-емоционален блокаж, който ни кара да се държим ирационално. Ирационално означава “извън всякаква логика”. Най-простия пример за ирационално държание е самоубийството. Ето един малко по-обстоен пример за ирационалност:

Има двама души – ти и един мерзавец. Мерзавецът олицетворява всичко, което мразиш – мързелив, миризлив, невъзпитан, абе, отвратителен. Има две работни места, на една и съща позиция. Ако приемеш да работиш там и двамата ще бъдете назначени. Ако откажеш, никой няма да бъде назначен. Дават на теб избора колко голяма да бъде заплатата ти. Има едно единствено условие – на каквато сума се спреш, мерзавецът ще получава десет пъти повече.

Колкото и да звучи ирационално, огромната част от анкетираните отказали позицията. Вярно, че условието звучи абсурдно, но в далеч по-всекидневни ситуации се получава същото. Къде е ирационалното в избора на мнозинството – отказваш сигурни доходи, толкова големи, колкото искаш, само защото чувството ти за сравнима значимост е неудовлетворено.

Откъде идват комплексите? Кой е виновен? Семейството, училището, “улицата”? Истината е, че се раждаме чисти и готови да поемаме информация. Тя обаче пристига както полезна, така и вредна. Като всяко друго нещо в живота. Тъжното е, че в началото нямаме точна ориентация коя информация каква е. Като сме малки, единствения метод за класификация е – откъде идва тя. За детето родителите му са богове – то приема всичко от тях като безрезервна истина. Заедно с всичките им вредни привички – пушене, пиене, безделничене, кавгаджийство… После, в училище вече сме се научили да подражаваме – щом другите правят нещо, значи не е лошо да го правим и ние. Иначе ще изпаднем извън обществото. А това е голяма опасност в нашите очи – хорското пренебрежение, аууу, ужас…

“Комплексар” звучи неприятно. Лепваме този етикет на тези, които изпъкват с особено видни комплекси – относно външния им вид, богатството им, известността им. Но по същество, всеки от нас е комплексар в определен смисъл – няма човек без комплекси. От друга страна, да осъзнаеш, че имаш комплекси е началото по пътя да ги обезсилиш.

Методи в тази борба – много. Някои по-очевидни, други – висш пилотаж. Защо не започнем с въвеждане на своя “страж”. Самонаблюдение. Можем да се научим да следим собственото си поведение и да го оценяваме “отгоре”. Когато свикнем да правим това – изисква практика – лесно можем да видим кога започваме да се държим ирационално – т.е. да се ядосваме за иначе дребни неща, да избягваме ситуации, които са потенциално печеливши за нас, да хабим времето си в безсмислени действия.

В друга статия споменахме метода с “близката смърт” – ако знаеш, че скоро ще предадеш Богу дух, дали би реагирал така, дали би постъпил по този начин? В лицето на смъртта, цялата всекидневна ирационалност се изпарява яко дим.

Голяма част от комплексите сами сме си ги създали – въз основа на жизнения си опит. В школата на Норбеков това се нарича “ЖОПа” (на руски – “задник”, даже по-грубо) – съкращение от “Жизненный Опит Прошлого” (жизнен опит от миналото). Съкращението е търсено неслучайно – показва къде трябва да пъхнем този опит. Или може би откъде идва. Но и в двата случая най-добре ще направим да се отървем от него, ОК?

Ако някога сме отнесли неприятен спомен от конкретно място или човек, впоследствие влагаме съществено количество енергия да избягваме въпросното място или човек. Без да си даваме сметка, че това, което се е случило е било просто урок. И не винаги този урок значи “избягвай това или този”. Особено, ако се опитваме да пренесем това изживяване върху други хора – случило се е да ме нагрубят двама Чехи, значи всички Чехи са ужасни. Това на пръв поглед логично заключение не може да бъде по-далече от истината. И когато забележим, че при мисълта за Чехите ни се свива стомаха или ставаме нервни, значи нещо не е наред. Време за борба с комплексите!

Споделете вашата гледна точка