Животът е по-кратък, отколкото си мислим

“В началото имай предвид края!” – тази мъдра пословица може да се тълкува поне по три начина. Моето любимо тълкование обаче е много просто – преди да започнеш нещо (в началото) помисли дали то ще има смисъл ПОСЛЕ (накрая). Като допълнителна подсказка – края = смъртта. Т.е. когато дойде време да предадеш Богу дух и се обърнеш назад към живота си, как ще гледаш на това, което си направил? Дали ще има смисъл от тази гледна точка? Дали ще си е струвало?

Колко по-смислени неща щяхме да правим, ако имахме предвид това винаги… Дали щяхме да циклим в някакви странни и обидно безсмислени филми от тип – да се натряскаме здраво, да поклюкарстваме до изнемога, да “убием времето” с нещо скучно и посредствено, да правим компромиси? Дали бихме искали като умираме да не можем да си припомним поне дузина добри или значими дела, които сме извършили?

Ето още един ясен път да се отърсим от плявата и посредствеността – ако доктора ни каже, че сме болни от болест с неизбежен летален край и ни остават 6 месеца живот – дали бихме продължили да губим времето си и да робуваме на стари навици? Кои са 10-те най-важни според нас неща, които задължително трябва да свършим преди да изтекат тези 6 месеца? Защо не ги свършим дори и ако нямаме такъв срок?

Ами ако ни остават само 3 месеца живот?

А три дни?

Интересно – колкото повече съкращаваш срока, толкова повече “важни” и “неотложни” нещица отиват в кофата… Дали наистина са толкова важни или просто ние преувеличаваме значението им? Пред лицето на смъртта нещата си идват на местата – тогава трудно ще кажеш на черното “бяло”, нали?

Споделете вашата гледна точка