Защо всъщност да търсим дарбата си?

Ако знаеш, че разполагаш с високоскоростен мотоциклет и имаш избор кой път да хванеш – през горичката, през Балкана, по магистралата или в дълбоката клисура, кой път би избрал? Е, ясно, за какво ми е бърз мотор, ако няма да избера магистралата.

Колкото и отдалечено да звучи този пример, той много точно показва смисъла на отговора – за да се възползваме от това, което ни е дадено по най-добрия за нас начин.

Не че има нещо лошо в това да хванеш тясно и живописно пътче из Балкана. Но такава ти е дарбата – имаш мотор. Друг пък има офроудър (демек як всъдеходен джип) – дали той ще избере магистралата? Че какво точно е забавлението да караш по монотонен път с такава яка машина дето само не може да плува?

Т.е. ако намерим и се възползваме от дарбата си – познай какво – ще ни остане тон време за себе си и за Важните Неща в живота. Т.е. вместо да висим във вмирисан на цигарен дим офис по 8 часа на ден (поне) и да се връщаме изцедени вкъщи, можем да вършим това, което ни се удава най-добре, максимално бързо и ефективно и през останалото време да правим каквото си искаме. Утопия? Никого не убеждавам. Всеки има право да вярва, в каквото желае. Тук, на Земята, имаме правото на избор. И освен това, понасяме последствията от този Избор.

Споделете вашата гледна точка