За борбата със слабостите или усъвършенстването на силните си черти?

Дали да харчим време и усилия да се борим със своите слабости или по-добре да се фокусираме върху развиването на своите силни страни?

Работата е там, че самата борба със себе си е ресурсоемка дейност. Аз бих избрал по-скоро подхода с балансирането на характера посредством “отпускане на силата”. Моята теория е, че човек разполага с определена енергия, която разпределя според чепостите на характера си. Т.е. слабостите ни са индикатори, че пращаме твърде много енергия в някоя друга черта.

Например, ако човек е мекушав (слабост), вместо да се чуди как да изкорени това, нека опита да нормализира толерантността и съпричастността си (силни страни). Ако престане да е толкова съпричастен и толерантен към другите и започне да показва какво наистина иска душата му, мекушавостта ще се изпари автоматично. В друг пример, ако човек е груб агресор (слабост), защо не опита да намали влечението към незабавни резултати и контролиране. Щом осъзнае това и го сложи под контрол, вече няма как да изглежда груб и агресивен.

Колкото до развиването на талантите и силата – “прекаления светец и Богу не е драг”. Ако засилим някоя черта от характера твърде много, отиваме към нейния антипод. Както видяхме от примерите чертите на характера са с два полюса, ние търсим златната среда. Мекушавост – Агресия, Идеалистичност – Прагматизъм, Невротичност – Флегматизъм…

Как да намерим своите слабости – та нали е толкова лесно да видим тези на околните, но собствените някак ни убягват… За да избегнем компликации, нека потърсим съвет от някой, чието добруване не зависи от нас (семейството ни или непосредствените колеги) и няма причини да ни идеализира (родителите ни), но все пак ни познава. Такива хора има доста около нас, но обикновено не ги забелязваме – човека от будката за вестници, съседите, касиерката от кварталния магазин, някой началник, познати… Такива хора биха споделили открито отговорите на следните два въпроса (обръщаме внимание на формулировката!!!):

  1. Какво в характера ми ме прави успешен човек? (поне 5 неща да посочат)
  2. Какво в характера ми би ме направило още по-успешен? (също 5 неща)

Интересуват ни отговорите на втория въпрос. Не че отговорите на първия са маловажни – даже за някои са изненадващи – яяяя, аз съм бил сексапилен?!

Като засечем отговорите от няколко човека – изненада-а-а, поне на 80% от тях ще съвпадат. Бинго!

Веднъж като имаме списъка със “злодеите”, правим анализ къде харчим излишна енергия. Хм, припряност, дали това не е от желанието да постигнем максимален успех за минимално време? А заслужава ли си?

Споделете вашата гледна точка