За “нормалната” работа

– Как си? К’во става?
– Нищо, работим.

По колко пъти на ден чуваме този диалог между познати, които се срещат? Твърде често.

Хайде да направим един кратък анализ на отговора. Въпреки, че се състои само от две думички, той е толкова цветущо показателен за някои неща.

“Нищо” или понякога разширено до “Нищо особено” ясно показва скуката, която се лее от нас. Просто правим нищо, защото е по-лесно. На руски също звучи сходно, там отговорът е “оптимизиран” дори, думата е само една – “Нормально”. И там същата скука крещи. Какво по-лошо от нормално?

“Работим” – обръщаме внимание на множественото число. Вероятно не се дължи на кралския навик да говориш за себе си в множествено число. По-скоро намеква за една колективна скука, колективна безотговорност. “Залудо работѝ, залудо не стой”, нали така? Склонен съм обаче да преразгледам тази поговорка – вероятно тя си има ценност в смисъла на отричането на бездействието и утвърждаването на полезността от работата, колкото и безсмислена да изглежда тя към момента. И наистина, редица постижения в човешката история са се родили благодарение на безсмислен труд на пръв поглед. След 1000 неуспешни опита за създаване на електрическа крушка, всеки би се отказал. Излежда като похабено време. Но, ако Едисон се беше отказал, сега вероятно щяхме още да си светим със свещи…

От друга страна, тази поговорка, погледната от грешната перспектива, може да бъде много вредна и заблуждаваща. Ако се интерпретира в смисъл “По-добре работи на пусто, отколкото да си измислиш смислена работа (понеже не искаш)”, получаваме същото уравнение със скуката и нищото. А дали не е по-добре да поспрем малко и да се поогледаме? Това не означава “да стоиш”, означава “да помислиш”. Ех, че болезнено, нали? Току-виж открием, че пропиляваме живота си. Още по-страшно, току-виж открием, че съсипваме живота и на децата си, давайки им погрешен пример в живота. Я по-добре да се върнем обратно към работата, така поне не се налага да се мисли. Ух, че страшно! Брррр.

Днес като че ли изглежда нормално да се блъска от сутрин до мрак нещо, каквото и да е, некви парички да се печелят. Пренебрегвайки всичките последствия от това върху здравето ни, семейството ни, благосъстоянието ни. На това му казвам “да плувам срещу течението” – да се боря с всички природни закони, напук на всички знаци, които получавам, че греша – високо кръвно, нестабилна захар, язви от всякакъв вид и характер, хемороиди, неврологичните заболявания няма дори да загатваме тук…

Да намериш дарбата си и да работиш според дадения ти талант означава просто да използваш вече наличния инструментариум, за да свършиш дадена работа максимално ефективно, т.е. за минимум време, с минимум усилия и максимален резултат. За да разплетем тази главоблъскания от думи, ще вземем прост пример:

Имаме трима души:

  1. Земеделец, въоръжен с всякакви земеделски сечива – мотики, лопати, кирки.
  2. Дърводелец, въоръжен с дърводелски инструменти – трион, ренде, пила.
  3. Автомонтьор, въоръжен с авто-инструментариум – гаечни ключове, отвертки.

Имаме три задачи:

  1. Да се прекопае лозето.
  2. Да се направи шкаф.
  3. Да се поправи автомобил.

Хайде да видим какво ще се случи, ако дърводелеца се заеме с неговия арсенал да копае лозе? Комично, нали? Само си представи! Или пък автомонтьор прави шкаф? А защо не дърводелец поправя кола, яко, а!

Хайде сега да пренесем тази случка в реалния живот около нас – същата “баница”. Че и по-зле. Човек, който поколения наред е развивал земеделски умения и традиции, сега се разтъпква из мола, пазарува в стилни магазини, лъска бюро в задимена кантора, говори с непознати клиенти на “ти”, абе картинка… Познато, нали? Или другата “баница” – човек, трето поколение учител и интелигент, обслужва гореспоменати “бивши земеделци” в магазин, доставя пици, чисти офиси. Т.е. автомонтьора ръчка с отвертката в земята и се пита след колко месеца ще свърши лехата…

Споделете вашата гледна точка