Сигурността и има ли тя почва у нас?

Сигурността е нещо като безплатния обяд. Хем го има, хем го няма. Или по-точно – рекламират я, продават я, но всъщност купуваме въздух под налягане! Кои са продуктите, свързани със сигурността:

  • Застраховки от всякакъв вид и характер – получаваш обезщетение в случай на неприятна случка;
  • Пенсионните фондове – получаваш пожизнена пенсия (скоро няма да е така, обаче!);
  • Здравноосигурителните фондове – получаваш безплатна медицинска помощ (и то на какво ниво!!!);
  • Тото и лотарии.

Какво прави тук тотото ли? Как какво – като всичко друго в списъка – всички плащат, едни се облажват. Всички продукти в списъка обещават безплатен обяд. Халява му викат руснаците. Келепир му викат шопите. С две думи – лесна печалба – даваш малко, взимаш много!

Всеки се опитва да ти продаде някаква сигурност. Само дето никой не може да ти я гарантира. Зачети т.нар. fine print – или ситния текст, който съпровожда всеки договор за застраховка, осигуровка и дори лотария. Всеки се измъква по тънката лайсна – не носел отговорност при форс-мажорни обстоятелства или както американците го наричат по модерному – “acts of God”.

Няма нищо сигурно на този свят, приятели. Дори старата поговорка, че никой не може да избяга от две неща – смъртта и данъчните – също не е никак сигурна. Има редица примери за хора, които успешно заобикалят всякакви данъчни закони и то – безнаказано. Оставете ги холивудските филми, дето накрая мошеника винаги влиза в затвора. Това е целта на филма, да успокои общественото негодувание и да “раздаде” очакваното възмездие. Действителността е доста по-различна.

Колкото до това да избегнеш смъртта – мнозина са го постигнали. Защо никой не ги е виждал?

  1. Защото хората са слепи – склонни са да виждат и завиждат за новия суичър D&G на познатите си, но не да виждат светците наоколо. А светите хора не са от тези, дето ще тръгнат барабан да бия и да пускат реклами по телевизията. Те се вълнуват от други неща. Тяхното его няма нужда от признанието на спящите духом.
  2. Защото те не искат да са около смъртните – това ги дърпа назад към смъртта. Все едно да се топнеш в кацата с катрана и да очакваш да се изчистиш лесно после. Йок. Смъртните и техните мисли са като катран за безсмъртните. Ако дръзнат да припарят в човешките градове, такава гадост се полепва по тях, че изчистване от катран може да се окаже детска игра за сравнение.
  3. Защото дори да са сред обикновените хора, на челата им не пише “Аз съм безсмъртен” – те просто изглеждат като всеки друг младеж на улицата, с тази разлика, че нито стареят, нито боледуват в смисъла, който смъртните влагат в това.
  4. Дори и някой да ги види и познае, дали е достатъчно луд да го оповести? Нужна му е жълта книжка, може би? Или социална изолация в най-добрия случай?

Но дори и да приемем, че смъртта е неизбежна, т.е. сигурна, това ли наистина искаме? Май не. Значи, колкото повече се стремим към “сигурност”, толкова по-силно бутаме към сигурната смърт. Някои оприличават сигурността с покой. А покойниците ги возят с краката напред към гробищата. Ето реда на мисли – сигурност = стабилни доходи = добро общество = прекрасни забавления = чудесни придобивки = лесен живот = малко усилия = повече време за излежаване и наслаждаване = спокойствие за себе си и семейството = (вечен) покой.

Защо не се отървем от нуждата от сигурност и спокойствие? Ако просто приемем, че не съществуват, ще се вълнуваме ли толкова? Май не. Дали се вълнуваме от розови бръмбари с пурпурни щипки и полицейски буркан на гърба, чието любимо ястие са мозъците на деца от предучилищна възраст? Не, разбира се, що за нелепа измислица. А защо тогава се вълнуваме и стремим към също така нелепата измислица, наречена “сигурност” и “спокойствие”? Много ясно, за да може някой да си направи бизнеса и да печели на наш гръб.

Споделете вашата гледна точка