Трохи от срещата ми с Дон Мигел Руис при Майските руини

Основното, което мога да кажа е, че всякакъв опит да предам истината с думи е обречен на провал. Няма и да се опитвам. Все пак, бих искал да нахвърлям интересни парченца от мозайката, които останаха в мен след тази среща. Не са свързани помежду си и няма нужда да са:

  • Раят не се стреми към себе си. Внимавай като общуваш с такива, които се стремят към него!
  • Всеки от нас е рай, без значение дали го знае или не. Да се стремиш към рая е равносилно на признанието, че имаш сериозни проблеми с блаженството.
  • Хората имат зависимост от страданието. Толкова им харесва, че не могат без него. Няма друга причина сами да се вкарват в него ден след ден, след ден…
  • Най-първичния страх е страхът от непознатото.
  • Ангел = посланник (messenger).
  • Всеки от нас е ангел (посланник), само дето някои не помнят посланието, което носят.
  • Тялото ти е твоят ангел на смъртта.
  • Страшния съд (last judgement) е криво тълкувание на нещо толкова просто – това е последното съдене, което правиш над самия себе си.
  • Хората са разказвачи. Ако нямат език, ще създадат, само и само да са способни да разказват.
  • Истинската любов не изисква никакви жертви.
  • Да обичаш не значи да си уязвим, напротив. Да търсиш и очакваш любов те прави уязвим.
  • Не истината боли, а разбитите от нея илюзии.
  • Съденето започва, когато имаш или си създадеш база за сравнение.
  • Обичай заради хубавото чувство, а не заради обекта на любовта.

Споделете вашата гледна точка