За здравословната храна и диета

Каква е дефиницията за здравословна храна? Със сигурност не е тази, която ви рекламират по телевизията. Забелязвате ли, че в днешно време всяка телевизионна реклама специално набляга на полезността на боклука, който рекламира? Купете това, защото е полезно. Купете онова, защото от него вашето (задръстено) храносмилане ще се оправи като от вълшебна пръчица. Аз ще запитам уважаемите рекламодатели – Дами и господа, наистина ли мислите, че ако продукта Ви беше качествен, щеше да се нуждае от възсолено рекламно време по телевизията? А пък зрителите, които по неведома за мен причина вярват на подобни реклами, ще запитам – Дами и господа, знаете ли, че едно излъчване на телевизионна реклама в най-гледаното време по национален ефир струва колкото две коли втора употреба? И както сте забелязали, тези клипове се излъчват в тираж стотици на месец! Съвсем груба сметка показва, че за целта се харчат месечни бюджети от стотици хиляди долари/евро. Кой ги плаща тези реклами? Ха познайте от три пъти… Подсказка: Не е луд този, дето яде зелника, а този, който му го дава.

Хранителната индустрия (!) си е наистина вече индустрия, нищо общо няма със земеделие и скотовъдство. Всичко, предназначено за ядене и пиене се произвежда на поточна линия, с всичките произтичащи от това плюсове и минуси. Напоследък е толкова модно да се говори за здравословен начин на живот, био-храни, различни диети. И естествено, предлагането не закъснява – в супермаркета почти всяка втора храна е “БИО”. С големи и дебели букви. Пък колко е “био”, един Господ знае! Случвало ми се е да попадна на една и съща стока, очевидно от стара и нова партида, на ЕДНА И СЪЩА цена, на новата опаковка пише “БИО”. Разлика в стоката – никаква. Важен е маркетинга.

Защо стигаме до такъв парадокс? Защото, производителят иска да спечели, нали това му е бизнеса. За да спечели, стоката трябва да се продава масово. За да се продава масово, тя трябва да е на ниска цена. За да е на ниска цена, партидите трябва да са големи и да са много, транспорта трябва да е окрупнен, за да е -по-евтин. Като окрупниш производството и транспорта, времето от производство до клиента се удължава. За да минимизираш загубите от разваляща се продукция по складовете, добавяш консервант. Като му сложиш консервант, току виж от “полезно” се превърнало в токсично. Нещата са прости, принципа на работа на консерванта е да убие микроорганизмите, които “развалят” плода или зеленчука. Но този консервант попада и в нашето тяло, убивайки и полезните ни микроорганизми. Да не говорим, че някои консерванти попадат директно в кръвта и правят съединения, които и Менделеев няма да разбере как са станали.

Друг начин да се държи цената ниска е да се ползват различни “заместители” и добавки, които струват по-евтино от оригиналните суровини. Още помним скандала с млечните продукти с растителни мазнини. Дрън-дрън, полезни били даже, защото заменяли животинските мазнини с растителни, видите ли… Колкото маргаринът е полезен, затова всички развити страни се чудят как да се отърват от тази грешка на природата – преработено машинно масло за ползване от средната и низшата класа вместо истинско краве масло!

Е, оставихме фаворита на ниските цени за десерт – ВНОС! Натоварваш един кораб с храна и хайде към България. Какво като се лашка по моретата със седмици или месеци. На помощ идват триковете – за да изглеждат добре, когато пристигнат, т.е. за да запазят “добър търговски вид”, абсолютно всички вносни храни, в това число и плодовете и зеленчуците се мажат или топят в консерванти. Както уточнихме вече, тези консерванти са нож с две остриета. Но важното е, че изглежда добре и цената е добра. Пък каква пакост причинява на потребителя ще разберем при аутопсията!

Чудесно, идва на ход “органичната храна”, т.е. тази, която не е внесена през два океана, а отгледана локално. Много добре, но и това често не е панацея. Защо ли? Защото почвите, които са за индустриално земеделие се торят с изкуствена тор. Има сигурно десетки книги и по тази тематика. По-важното е, че дори да игнорираме опасността да се пренаситим с нитрати/нитрити и други подобни, изкуствените торове НЕ възстановяват в почвата всички микроелементи, нужни на растенията. Те пак си поникват и изглеждат нормално, но както казваше популярен сериал от далечното минало “Совите не са това, което са!”. Ето защо им се смеем на американците, че ябълките им са като пластмасови, а пък черешите им са като праскови. Но на вкус – нищо. Тази тенденция е масова, вече и родните плодове и зеленчуци страдат от подобен “недостиг”. Тези, които вече са на възраст ще потвърдят, че “едно време” доматите имаха друг вкус.

Коя храна е полезна и здравословна всъщност? Junk Food-a (т.е. боклучавата храна) като чипс, вафлички, шоколади, сладоледи, както и всякакви хрупащи неща очевидно отпадат от тази категория по общоизвестни причини. Имам сериозни причини да смятам, че повечето храни от животински произход, особено преработените такива също не са добра диета. Най-очевидната причина ще видите в огледалото с отворена уста. От 32 зъба в устата, само 4 са “месоядни”, останалите 28 са от растителнояден тип. Подробности и други аргументи в книгата “Ензимният фактор” на д-р Шиния.

Остават зеленчуците и плодовете. Но както казваше Петко Бочаров “Да, ама не”, те само изглеждат така. Голяма част от тях може да са дори по-лош избор от месото, примерно. Кои ще са бъкани с нитрати, кои ще са расли в бедни почви, кои ще са докарати през девет земи в десетата… Между другото, освен консервантите, има и една друга не толкова очевидна причина да се избягват вносните плодове и зеленчуци. Те просто не са наша вибрация. Какво имам предвид. Всяка материя е вид вибрация. Очевидно материята тук и от другата страна на земното кълбо са различни, съдейки по растителните и животински видове, които виреят там и тук. Оттам и вибрацията. Какво се случва като погълнем плод с вибрация “отдругаде”. Дали тази вибрация е полезна за нас? Ако думата вибрация звучи неразбираемо и алхимично, ще си послужим с най-масовата течност на света – водата. Всеки знае, че тъканите на растенията и животните, в това число и на човека съдържат висок процент вода, обикновено над 70%. Какво става като смесим вода от тук и от там? Ами каквото става като пийнеш чешмяна вода в чужбина. Който не е опитал, да пробва, но да се запаси с активен въглен и/или имодиум. И не е защото водата е чешмяна, а просто защото тя носи друга флора и фауна (макар и микроскопична). А нашата имунна система такива “дзверове” още не е борила и се нуждае от време докато генерира подходящите антитела. През това време е разумно да имаме под ръка тоалетна, мивка или поне леген.

Какво е спасението – да ядем храна от малки частни предприемачи, които гледат посевите си наистина “органично”. И като гледам как в България има изоставени села или такива с жители, които се броят на пръстите на ръцете, започвам да се питам колко от нас ще успеят да се доберат до такива, наистина органични храни, които са благословени от любящата ръка на земеделеца, отгледани с пот на чело и съдържат същата вибрация или микрофауна, ако щете, която е подходяща за нас, консуматорите?

Купува ли се здраве?

Да, еднозначно!

Бързам да уточня, че нямам предвид човек да влезе в супермаркета или аптеката и да си поръча еди-колко си грама/килограма здраве. Нито пък визирам компютърните игри, в които като ти понамалее здравето, можеш да си го допълниш в магазина.

Дори и да не можем да си купим артикул “здраве” съм напълно убеден, че здраве може да се купи. Нека разледаме някои основни моменти. От какво зависи здравето:

  1. Подходяща и разнообразна храна, още известна като “здравословна храна”. Има цял рояк книги, които дъвчат тази тематика.
  2. Микроелементен баланс, т.е. правилно поемане на витамини, минерали и ензими. Слабо изследвана област, но има доста хипотези и доказателства в тази посока.
  3. Правилен баланс на движение и отдих: “Движението е здраве”.
  4. Забавления в работата, вкъщи и в обществото.
  5. Духовни практики: “Здрав дух в здраво тяло” – това равенство е валидно и в двете посоки, но като правило силния дух има способността да изцелява и “нелечими” болести.
  6. Здравни прегледи, консултации, профилактика и корекция на назряващи патологични промени в организма. И най-добрия механизъм се нуждае от профилактика, за да функционира правилно и ефективно. Човешкото тяло не е изключение. Дори и да спазваме горните пет точки безупречно, хубаво е да следим телесните си параметри, имайки предвид обкръжението, в което живеем.

Този списък не претендира за изчерпателност, но покрива поне популярните “съставки на здравето”. Нека сега разгледаме коя от тези съставки с какво си набавяме:

  1. Храна – всички знаем, че в храната за “масова употреба” няма почти нищо полезно. Оставяме настрана очевидно преработените храни като тестени изделия, всякакви сладкиши и шоколади и полуфабрикатите. Тези храни и без това си носят славата на “junk food” (в превод “боклучава храна”). По-интересното е, че и тази храна, която се счита за здравословна – зеленчуци и плодове, също не е никак здравословна в масовия си вариант. Защо? Това разглеждам в отделна тема. За целта на тезата ще приемем, че това, което е евтино, трябва да е масово. Щом е масово, трябва да е трайно. Колкото по-трайно е, толкова по-малко полезно е. Какъв е изводът – истински полезната храна е пъти по-скъпа от тази, която ще намерите в супермаркетите.
  2. Микроелементите – например балансът между Калия и Натрия в човешкото тяло се оказва жизненоважен за редица органови системи. Как се поемат микроелементи, освен, чрез истински полезна храна (виж по-горе) – чрез хранителни добавки. Да, всички знаем, че “пирамидите” са сложили ръка на хранителните добавки. Но както с всичко друго по света, има добавки и добавки. Някои са си чист “плацебо ефект”, други наистина доставят, каквото обещават. Покрай сухото гори и суровото. С какво се купуват добрите добавки? С пари!
  3. Движение и отдих. И за двете се иска свободно време. И желание. А като няма желание, няма и свободно време! Питайте мен! Ако човек не си наложи волево да почива, ама истински (!), или не си наложи волево да поспортува, винаги ще се намери оправданието – ух, колко много работа, минутка не остава за отдих (спорт). А кой има толкова много работа? На който работата е неефективна. Ефективната работа (затова се нарича така) носи добри доходи, т.е. има добър ефект. Какъв е изводът – който работи ефективно (т.е. който е заможен) може и да почива/спортува ефективно. Т.е. времето за отдих и движение се купува с познай какво – парички!
  4. Забавления – няма нищо по-ободряващо от една комедия, един концерт, един аква-парк. Хитрия римски император е казал  – “На народа му трябват хляб и зрелища”. Обърнете внимание и на изрази като “Шопинг терапия” – задоволяването стремежите носи голямо удоволстви, чак лечебно. Да, ама тези работи пари струват.
  5. Духовни практики – моят Учител редовно отпраща стотиците желаещи да му станат ученици с думите – “На гол тумбак, чифте пищови”. Неговото верую е, че човек може истински да се потопи в духовния път чрез отказване от материалното. Според мен има два начина да стане това – тотално себеотричане (от семейство, родители, имущество, статус и т.н.) или чрез материално осигуряване (да осигуриш доходи на семейството чрез високо ефективна работа). Първият път (поне на мен) звучи твърде радикално. Аз вървя по втория. Дали ще успея – един Господ знае. Само знам, че за да вървиш успешно по този път и то – със смислени темпове, трябва да отделяш време и да не се разсейваш с въпроси от рода на “с какво ще платя сметката за тока” или “как да купим вечеря”. И за да отпаднат тези въпроси помагат парите.
  6. Профилактика и лечение – в забързаното ежедневие никога не бихме отделили време за нещо така абстрактно като профилактика на здравето. По-скоро ще чакаме да ни заболи нещо и чак тогава ще търсим помощ. Уви, болката е индикатор, че е налице увреждане, а не просто дисбаланс. Т.е. алармата идва късничко. Материално осигурените хора обаче съзнателно отделят време и средства за така абстрактната профилактика. Защо? Не че имат излишно време и пари, но просто съзнават, че дължат на тялото си много от успехите си, и че, ако го занемарят, то ще се превърне от помощник в пречка. А като стигнем до лечение картинката не е по-розова – масово се търсят услугите на лекарите в държавните здравни заведения, тъй като любимата на всички Здравна Каса покрива (само част от) лечението в тях. Тъжната истина обаче е, че по-добрите лекари предпочитат да работят в частните заведения поради по-добрите условия и заплащане там. А пък самите заведения от своя страна, за да могат да запазят високия си стандарт, държат и доста солидни цени на услугите. Понякога повече от двойно. По пътя на логиката, кой може да си позволи по-доброто обслужване? По-заможните пациенти, нали? И не на последно място, в аптеката няма да намерите истински ефективните лекарства. Сравнете аптеката със супермаркета. Истински действащите лекарства ще намерите при трудно откриваеми учени и билкари. Достъп до някои от тях има само ограничен кръг хора. Защо? Защото те не могат да смогнат да произведат продукт в масово количество. Защо? Защото има създадени един рояк бюрократични пречки техните лекарства да се узаконят и да се пуснат в аптечната мрежа.

Така-а-а. Да видим, т.1 – пари, т.2 – пари, пари, пари и-и-и пари. Нека не звучи алчно. Просто така работи системата. На който не му харесва – да се залавя със себеотричането – тогава нито пари ти трябват, нито къща, нито кола, нито биометрична лична карта, нито данъци и осигуровки ти трябва да плащаш.

‘апването, пийването, тия три работи…

Христос Воскресе, Българи!

За някои този празник е повод да се замислят за саможертвата и човечността, за други – да хапнат, да пийнат и там каквото друго попадне, за трети – добра възможност да “избичат” някой “часпром” през почивните дни…

Няма да крия, че съм привърженик на холистичния подход към здравето. За тези, които не владеят чужди езици или тази чуждица не е понятна, пояснявам – това е подход, при който човешкото тяло се разглежда като единен и цялостен механизъм, а не просто сбирщина органи.

И както можем да се досетим, много сериозно влияние върху нашето тяло оказва храната, която поемаме всекидневно. Човек изгражда своите хранителни навици от най-млада възраст под влияние на кого? На родителите си, естествено. Както поговорката гласи, “Крушата не пада по-далече от дървото”, нашите хранителни навици са пряка последица от тези на семейството, в което сме пораснали. Ако в семейството се набляга на месото, на нас също ни се услаждат всякакви месни продукти. Ако в семейството се набляга на хляба и тестените изделия, “набиваме” банички и “беу уеп” редовно.

По мое скромно мнение, огромна част от т.нар. “наследствени заболявания” са си чиста проба резултат от “наследствени хранителни навици”. Изводът е, че ако родителите ни боледуват или, не дай Боже, умират от определени болести, не е задължително и ние да се “гътнем” от подобни. Особено, ако осъзнаем и се отървем от някои вредни хранителни навици.

Кои са вредни навици ли? Прочетете “Ензимният фактор” на д-р Хироми Шиния – 75-годишен все още практикуващ гастроентеролог с над 300 000 изследвания. С прости примери той доказва, че храни като месни и млечни продукти водят до стареене на тъканите, както и до алергии. За много хора това звучи шокиращо, направо “Веганско”, но има сериозни научни факти в подкрепа на тези твърдения. Всъщност, това звучи шокиращо само за тези от нас, които са “залепнали” към своите хранителни навици и не желаят да чуят такъв съвет. На тях пожелаваме здраве и щастие, и успехи по пътя към старостта.

На тези, които преценяват горното като лудост, мога само да спомена, че за самия мен идеята да не се докосва месо звучеше като тема табу. В продължение на 33 години не сядах на масата, ако не ме чакаше някакъв вид месна гозба или поне колбас в добавка. Като капак на всичко, ако не хапнех порядъчно количество месце, само след 2 часа ме обземаше непреодолим глад. Днес, 3 години по-късно, след постепенна трансформация на вижданията ми и на навиците, не изпитвам никакво влечение към месо, както и изкарвам ден-два всяка седмица изобщо без да хапна нищичко. Невъзможно? Приятели, няма нищо невъзможно на Света, важното е да запазим способността си да приемаме нови неща, а не да излагаме собствено мнение по всяка тема…

Д-р Шиния също така излага и една интересна хипотеза – месото от животни с по-ниска телесна температура от човека – т.е. риби, земноводни и влечуги – е полезно за разграждане наслояванията в кръвоносните съдове, тъй като, попаднали в нашата кръв мазнините от това месо не се втвърдяват, както това се случва с тези от животни с по-висока или равна на нашата температура.

Вредни навици (но кой не го знае всъщност) са и тютюнопушенето и пиенето на алкохол. Напук на всеобщото схващане, че алкохола действа съдоразширяващо и едва ли не е полезен в умерени количества, д-р Шиния наблюдава, че този ефект е доста кратковременен и освен това тъй като е продиктуван от външни вещества, организмът се стреми да компенсира тази промяна. Т.е. след като отмине това съдоразширяващо действие на алкохола, съдовете се свиват дори повече отпреди.

На тези, които вдигат рамене и казват: “Е, какво да правя като ми е сладко”, ще отговоря – братя, това е просто навик, или “програма”, както я наричам аз. Тя действа на подсъзнателно ниво и ние си мислим, че тялото просто си иска това или онова (напр. месо или алкохол). Ако това беше така, нека някой ми обясни защо, ако “устискаме” 30-40 дни на изкушението, то в един момент просто престава да ни действа? Не вярвате? Опитайте.