За здравословната храна и диета

Каква е дефиницията за здравословна храна? Със сигурност не е тази, която ви рекламират по телевизията. Забелязвате ли, че в днешно време всяка телевизионна реклама специално набляга на полезността на боклука, който рекламира? Купете това, защото е полезно. Купете онова, защото от него вашето (задръстено) храносмилане ще се оправи като от вълшебна пръчица. Аз ще запитам уважаемите рекламодатели – Дами и господа, наистина ли мислите, че ако продукта Ви беше качествен, щеше да се нуждае от възсолено рекламно време по телевизията? А пък зрителите, които по неведома за мен причина вярват на подобни реклами, ще запитам – Дами и господа, знаете ли, че едно излъчване на телевизионна реклама в най-гледаното време по национален ефир струва колкото две коли втора употреба? И както сте забелязали, тези клипове се излъчват в тираж стотици на месец! Съвсем груба сметка показва, че за целта се харчат месечни бюджети от стотици хиляди долари/евро. Кой ги плаща тези реклами? Ха познайте от три пъти… Подсказка: Не е луд този, дето яде зелника, а този, който му го дава.

Хранителната индустрия (!) си е наистина вече индустрия, нищо общо няма със земеделие и скотовъдство. Всичко, предназначено за ядене и пиене се произвежда на поточна линия, с всичките произтичащи от това плюсове и минуси. Напоследък е толкова модно да се говори за здравословен начин на живот, био-храни, различни диети. И естествено, предлагането не закъснява – в супермаркета почти всяка втора храна е “БИО”. С големи и дебели букви. Пък колко е “био”, един Господ знае! Случвало ми се е да попадна на една и съща стока, очевидно от стара и нова партида, на ЕДНА И СЪЩА цена, на новата опаковка пише “БИО”. Разлика в стоката – никаква. Важен е маркетинга.

Защо стигаме до такъв парадокс? Защото, производителят иска да спечели, нали това му е бизнеса. За да спечели, стоката трябва да се продава масово. За да се продава масово, тя трябва да е на ниска цена. За да е на ниска цена, партидите трябва да са големи и да са много, транспорта трябва да е окрупнен, за да е -по-евтин. Като окрупниш производството и транспорта, времето от производство до клиента се удължава. За да минимизираш загубите от разваляща се продукция по складовете, добавяш консервант. Като му сложиш консервант, току виж от “полезно” се превърнало в токсично. Нещата са прости, принципа на работа на консерванта е да убие микроорганизмите, които “развалят” плода или зеленчука. Но този консервант попада и в нашето тяло, убивайки и полезните ни микроорганизми. Да не говорим, че някои консерванти попадат директно в кръвта и правят съединения, които и Менделеев няма да разбере как са станали.

Друг начин да се държи цената ниска е да се ползват различни “заместители” и добавки, които струват по-евтино от оригиналните суровини. Още помним скандала с млечните продукти с растителни мазнини. Дрън-дрън, полезни били даже, защото заменяли животинските мазнини с растителни, видите ли… Колкото маргаринът е полезен, затова всички развити страни се чудят как да се отърват от тази грешка на природата – преработено машинно масло за ползване от средната и низшата класа вместо истинско краве масло!

Е, оставихме фаворита на ниските цени за десерт – ВНОС! Натоварваш един кораб с храна и хайде към България. Какво като се лашка по моретата със седмици или месеци. На помощ идват триковете – за да изглеждат добре, когато пристигнат, т.е. за да запазят “добър търговски вид”, абсолютно всички вносни храни, в това число и плодовете и зеленчуците се мажат или топят в консерванти. Както уточнихме вече, тези консерванти са нож с две остриета. Но важното е, че изглежда добре и цената е добра. Пък каква пакост причинява на потребителя ще разберем при аутопсията!

Чудесно, идва на ход “органичната храна”, т.е. тази, която не е внесена през два океана, а отгледана локално. Много добре, но и това често не е панацея. Защо ли? Защото почвите, които са за индустриално земеделие се торят с изкуствена тор. Има сигурно десетки книги и по тази тематика. По-важното е, че дори да игнорираме опасността да се пренаситим с нитрати/нитрити и други подобни, изкуствените торове НЕ възстановяват в почвата всички микроелементи, нужни на растенията. Те пак си поникват и изглеждат нормално, но както казваше популярен сериал от далечното минало “Совите не са това, което са!”. Ето защо им се смеем на американците, че ябълките им са като пластмасови, а пък черешите им са като праскови. Но на вкус – нищо. Тази тенденция е масова, вече и родните плодове и зеленчуци страдат от подобен “недостиг”. Тези, които вече са на възраст ще потвърдят, че “едно време” доматите имаха друг вкус.

Коя храна е полезна и здравословна всъщност? Junk Food-a (т.е. боклучавата храна) като чипс, вафлички, шоколади, сладоледи, както и всякакви хрупащи неща очевидно отпадат от тази категория по общоизвестни причини. Имам сериозни причини да смятам, че повечето храни от животински произход, особено преработените такива също не са добра диета. Най-очевидната причина ще видите в огледалото с отворена уста. От 32 зъба в устата, само 4 са “месоядни”, останалите 28 са от растителнояден тип. Подробности и други аргументи в книгата “Ензимният фактор” на д-р Шиния.

Остават зеленчуците и плодовете. Но както казваше Петко Бочаров “Да, ама не”, те само изглеждат така. Голяма част от тях може да са дори по-лош избор от месото, примерно. Кои ще са бъкани с нитрати, кои ще са расли в бедни почви, кои ще са докарати през девет земи в десетата… Между другото, освен консервантите, има и една друга не толкова очевидна причина да се избягват вносните плодове и зеленчуци. Те просто не са наша вибрация. Какво имам предвид. Всяка материя е вид вибрация. Очевидно материята тук и от другата страна на земното кълбо са различни, съдейки по растителните и животински видове, които виреят там и тук. Оттам и вибрацията. Какво се случва като погълнем плод с вибрация “отдругаде”. Дали тази вибрация е полезна за нас? Ако думата вибрация звучи неразбираемо и алхимично, ще си послужим с най-масовата течност на света – водата. Всеки знае, че тъканите на растенията и животните, в това число и на човека съдържат висок процент вода, обикновено над 70%. Какво става като смесим вода от тук и от там? Ами каквото става като пийнеш чешмяна вода в чужбина. Който не е опитал, да пробва, но да се запаси с активен въглен и/или имодиум. И не е защото водата е чешмяна, а просто защото тя носи друга флора и фауна (макар и микроскопична). А нашата имунна система такива “дзверове” още не е борила и се нуждае от време докато генерира подходящите антитела. През това време е разумно да имаме под ръка тоалетна, мивка или поне леген.

Какво е спасението – да ядем храна от малки частни предприемачи, които гледат посевите си наистина “органично”. И като гледам как в България има изоставени села или такива с жители, които се броят на пръстите на ръцете, започвам да се питам колко от нас ще успеят да се доберат до такива, наистина органични храни, които са благословени от любящата ръка на земеделеца, отгледани с пот на чело и съдържат същата вибрация или микрофауна, ако щете, която е подходяща за нас, консуматорите?

Споделете вашата гледна точка