Извънземните

Понякога имам усещането, че на Земята живеят няколко вида извънземни. Включително расата, към която аз самият принадлежа е възможно да е с извънземен произход. Ужким всички изглеждаме хуманоидно, тук сме родени, но живеем и мислим по толкова различен начин едни от други, че няма друго смислено обяснение.

Един пример са “братята американци”. Обърнете внимание на по-напудрените им сайтове – това “worldwide”, онова “worldwide”, пък като задълбаеш в подробностите се оказва, че имат предвид себе си, т.е. около 50-те си щата. И само предполагат, че всичко “наоколо” спада към това, но въобще не отчитат културните и географските разлики. Изводът е, че те си живеят на нещо като тяхна планета, за която се отнася това “worldwide”.

Друг пример са определени народи в Азия – Непалците например. Попадайки там, още от самото начало имаш усещането, че нещо не е наред. Всичко е ТОЛКОВА различно, че нямаш основа, за която да се хванеш. Все едно да те вкарат в стая, чиито врати висят от тавана, хората се разхождат по стените, “пият” чай като си го сипват в ушите и си бият шамари за “добър ден”. След като първоначалния шок отмине и започнеш да се нагаждаш към тамошната “действителност”, започваш да осъзнаваш, че собствената ти “цивилизация” в доста отношения е дотолкова изкривена, че това, което се приема за “напредък”, всъщност е тотално откъсване от природосъобразния живот и носи със себе си неизмерими опасности.

Да вземем за пример отглеждането на децата – от самото раждане. Децата се раждат в домашни условия, дори без лекарска помощ. Не че тамошните жени са по-различни, просто има запазени традиции относно подготовката и позата по време на раждане. Там майката е неотлъчно с детето от ден първи, в буквалния смисъл на думата. Когато върши някаква работа, детето е привързано към нея отпред или отзад посредством шал. Никъде по улицата няма да видите майка да тика детска количка. Почти съм сигурен, че дори нямат такава дума в речника. Да не говорим, че дори и някой да им внесе колички, почти няма читав път, по който да ги тикат. Близостта с майката има неизучена досега стойност за развитието на емоциите у детето. За разлика от нашите деца, техните не се усещат така “отритнати” в момента, в който се появят на бял свят. Като проходят самостоятелно, играят по цял ден с едни “цепнати” на дупето панталонки. Като имат някаква нужда, просто клякат и всичко е готово. Нашите деца първо свикват с памперси, после трудно ги приучаваме, че не бива да се правят “тези” работи в гащите, и накрая трябва да се научат да събуват, обуват и загащват ен на брой ката дрешки, повечето от които са неудобни по един или друг начин.

Въпреки, че в много селища непалците нямат течаща вода в домовете си, децата им от най-ранна възраст умеят да се умиват сами в легена, да се хранят сами и да се обслужват за повечето неща. Нашенските деца почти до училищна възраст не знаят що е то сутрешно миене на лице, чакат да ги бършат родителите в тоалетната и биват преследвани с лъжицата по три пъти на ден.

За някои тамошното раждане и отглеждане на деца може да изглежда примитивно и нецивилизовано, но това е повърхностно наблюдение. Трябва да проникнем зад опаковката и да обърнем внимание на истинската стойност на това, което се случва. Да разберем, че откъсвайки се от природния начин на живот ставаме зависими от “цивилизацията”, както и от всички нейни ефекти. Зависим = роб. А “цивилизацията” няма нищо против. Сега замени думичката в кавичките с това, което трябва. А при непалците няма такива “есктри”. Там матрица няма. Или ако има, съществува само в големите им градове като Катманду.

Извънземни си има, само остава да уточним – ние ли сме или тези, “странните”. Според мен зависи от гледната точка. Като постоиш при “другите” около месец, внезапно сменяш гледната точка и много неща ти се избистрят.

Споделете вашата гледна точка