Доблест и достойнство

Понякога се питаме има ли място за тези ценности в днешно време. Дали не са безвъзвратно остарели и изчезнали като динозаврите например?

На първо място – какво значат тези магически думички?

Дълго рових в разни тълковни и не толкова тълковни речници и бази данни, но не можах да открия отговор, който да ме удовлетворява напълно. Ето някои значения, които ми се струват близко до Истината:

Доблестта и Достойството са букети от качества – човеколюбие, уважение, търпение, смелост, твърдост…

Свързваме тези понятия с рицарите, а те са пример за справедливост, доброта, решителност.

Има значение обаче как и пред кого проявяваме тези качества. Очевидно грешният отговор е “пред другите”. Достойнството за пред другите си е чиста проба лицемерие.

Достойнството е пред Него. Без значение как го наричаме и къде си мислим, че “живее”. Достойнство пред Бога, макар и с вероятно изкривените си собствени критерии. Всеки се ръководи от съвестта си. Да проявиш достойнство значи да постъпиш така, че да спиш след това спокойно. Да не те гризка съдника в теб.

Точно това има предвид и Дон Мигел Руис с едно от Четирите споразумения – Давай най-доброто от себе си. Няма очевидна връзка, нали? Нека разгледаме – какво се случва, когато не дадеш най-доброто от себе си? Непременно остава някаква тънка нотка на неудовлетворение. Може и да не признаем, че я има, но тя си е там и си чопли – “можеше и по-добре да го направя” примерно. Какво излиза, не си проявил достойнство при тази случка, “скътал си се” или си минал “тънка лайсна”. После ще си плащаш дълго, не се безпокой… Никой не може да избяга от собствената си съвест. Никой.

Е, накратко, достойнството и доблестта, освен, че ни дават добър имидж пред околните (въпреки, че това далеч не е основната задача), допринасят и за собственото ни ментално и душевно здраве.

Означава ли това, че трябва да вършим всичко по най-добрия начин? Да, но тук има уловка – не “всичко”, а “всичко, което изберем да вършим”. Къде е разликата? Много просто – много е лесно да свършим нещо приятно перфектно, нали? Но като ни “натресат” нещо отвън, как да вложим себе си? Е, достойнство преди всичко – просто отказваме достойно и толкоз. По-добре достойно да откажеш отколкото недостойно да премълчиш и претупаш със скърцане на зъби, нали?