Работохолизъм и комплекси

Какво е “работохолик”? Човек, който все търси да е зает с някаква работа. За него с право се прилага поговорката “Залудо работи, залудо не стой!”.

Какво е “комплекс”? Психическо отклонение от рационалното поведение, вследствие на преживяна емоционална травма или група от условни рефлекси, несъвместими помежду си.

Никое от двете определения не е изровено от някой тълковен речник. Това са определенията, които имам предвид в статията. Вид договор между пишещия и четящите. Който не е съгласен с горепосочените твърдения, няма нужда да чете по-нататък.

Откъде произлиза работохолизмът? От желанието да заслужим собственото си уважение, благодарение на свършената работа.

Защо се увличаме толкова? Защото колкото повече работа свършим, толкова по-удовлетворени се чувстваме. Само дето има малък проблем – прагът на свикване. С всеки изминал ден, с всяка допълнителна свършена работа, очакванията ни към самите себе си се увеличават. Без край.

Защо смятам, че това е комплекс? Това по-конкретно е комплекс за малоценност. В собствените си очи нямаме особена стойност, ако не сме се утрепали от работа. Усещаме, че не заслужаваме собственото си уважение, ако не се тръшнем накрая морни и доволни. Понякога това важи и за другите около нас. Но по същество пак е същият комплекс.

Решение? Запитваме се дали наистина се обичаме безусловно? Това е единствената истинска любов – безусловната. На Земята най-близо до тази любов стои майчината.

Ако наистина се обичаме безусловно, няма да има нужда да си доказваме каквото и да било – просто ще се обичаме.

Търсим начини да заобичаме себе си. Няма как да даряваме любов на другите, ако на първо място не знаем как да обичаме себе си. От жаден вода да чакаш…

Споделете вашата гледна точка