Факти и мнения

Една от най-важните нагласи в мисленето е да различаваме фактите от мненията така, както е редно да различаваме Истината от гледните точки към нея. Спорили двама за един и същи обект, единият твърдял, че това е правоъгълник, а другият настоявал, че е окръжност. Когато минал трети покрай тях видял, че спорят около един цилиндър, просто всеки го гледал от различен ъгъл.

Какво е факт? Това е нещо, което може да бъде експериментално проверено. Някой ни казва, че водата има три агрегатни състояния, това засега е редно да третираме като негово мнение или гледна точка. Как можем да проверим дали това е факт? Много просто – пъхваме торбичка с вода във фризера и след няколко часа проверяваме дали ще намерим второто агрегатно състояние. След това кипваме малко вода на котлона и след като тя се изпари, преценяваме, че се е превърнала в газ, третото агрегатно състояние.

Де да беше толкова просто и с другите твърдения и мнения на умните глави. Казват ти: “Земята е кръгла”. Какво можеш да направиш, за да го провериш? Купуваш си ракетка, няколко тончета горивце и хвръкваш да направиш едно кръгче около Земята. Само дето не е толкова лесно, колкото звучи, нали?

Какъв извод можем да направим от тези два примера? Какво е необходимо, за да проверяваме фактите – наблюдателност, аналитично мислене, технологии… И ако всеки има у дома хладилник и печка, не всеки държи в гаража си най-новата ракета на НАСА.

Какво ни остава в такъв случай? Да се доверим на чуждото мнение. Не казвам, че трябва да взимаме на нож всяко непроверено мнение. Това би усложнило живота ни неимоверно. Ами ако се налага да проверяваме дали водата, която пием всеки ден наистина не съдържа вредни химикали, ще трябва да си оборудваме лаборатория, да понаучих това-онова от химията и биологията, а междувременно, нали не вярваме на чуждо мнение, няма да пием вода, за всеки случай. Най-много да стане както гласеше прастарият виц “…и тъкмо го научих да не яде и то взе, че умря…”.

Със същия скептицизъм можем да подходим към въздуха, който дишаме, храната, слънчевите лъчи, всичко. Няма как, нали? Поемаме дълбоко въздух и се отпускаме в ръцете на експертите. Те знаят по-добре. Ами ако не знаят, какво? Да не мислите, че ще си признаят? За да ги развенчаем от Трона на Познанието? Как ли пък не! Правиш умна физиономия и изтърсваш куп термини в страхопораждаща поредица и поглеждаш победоносно. Бас хващам, че 99% от хората и грам идея си нямат за какво иде реч, но най-благо се съгласяват с теб, за да не лъсне, че и те са невежи. Малко като новите дрехи на краля. Не малко, ама много!

Иначе казано – като не ти е ясно – питай! На всяка цена! Нека някой ти се присмее. Важното е да разбереш това, което те интересува, а не да правиш предположения, от грешни по-грешни. Ако събеседникът, т.нар. “експерт” не успее да ти разясни това, което те вълнува, толкова го разбира и той! Още по-зле, ако започне да нервничи и да те напада, че си вреш гегата навсякъде. Допълнителен стимул да вярваме, че си имаме работа със самозванец. Истински знаещите хора имат ясна представа за нещата, в които са специалисти и знаят как да ги обяснят достъпно за лаиците.

И, мили хора, недейте се впечатлява от “доказателства”, които се привеждат като аргументи в едно обяснение или спор. Всяко доказателство подлежи на проверка и е потенциално поредно мнение, а не факт. Истинските доказателства са реално проверими факти. Не са цифрички от статистическо изследване, проведено между хора, от други хора, често незаинтересовани и неразбиращи, обработено от трети хора, резултатите тълкувани от четвърти, най-често заинтересовани, но не точно в истинно тълкувание, а по-скоро в това да не загубят зле платената си работа или още по-зле да не се изправят срещу закоравелите си схващания и да признаят, че са сгрешили в минали думи и постъпки. Как така един специалист ще греши?! Та те нямат това право, видиш ли…

За огромно съжаление, мненията на хората не отразяват Истината, а само техните нагласи спрямо нея. И те са склонни да оправдават тези свои нагласи и възгледи на всяка цена. От рояка факти ще бъдат извадени само и единствено тези, които подкрепят вече одобрената в главите им доктрина. Тези, които не се вписват в картинката се считат за погрешна информация, нерелевантна, лоша наука или в най-масовия случай – “статистическа грешка”.

Иначе казано, за всяка една гледна точка можем да намерим изобилие от “доказателства”, иначе казано – мнения, които да я подкрепят или съответно – разбият. Фактите са така солидно затрупани с мнения, истерично повтаряни и преповтаряни с папагалски маниер от медии, специализирана преса, “специалисти”, че да се доберем до тях става почти невъзможно за средностатистическия човек. И пак се връщаме в изходна точка: “Спете спокойно, хапвайте, пийвайте, ние ще ви кажем какво е най-добре за вас. Ние знаем най-добре!”. Тръпки да те побият!

Размишлявах наскоро по следната хипотетична ситуация – какви са седемте неща, заради които бих желал да разполагам с неограничено количество пари. И едно от тези неща определено е: бих вложил огромни суми в създаване и поддържане на една стройна независима от външни фактори организация, чиято единствена цел ще бъде да проверява факти и да вписва тези проверки в общодостъпен регистър. Информацията ще бъде структурирана на взаимосвързани нива, от детайлна видео и фото-документация на целия проведен експеримент от край до край, до набор от валидни изводи, които важат при конкретни и ясни условия. Проверяема на всяко ниво. Въвеждана и модерирана от добре осигурени специалисти, неподатливи на заплатна корупция, с действащи механизми за взаимен контрол.

А дотогава, ще подлагам на съмнение и проверка всяко нещо, което “мирише” на мнение. Особено на експертно мнение. Може и да го приемам поради липса на ресурс за собствена проверка, но с едно на ум. За да няма после: “Каква я мислехме, а каква излезе тя…” и да се втурнем да търсим виновни за собствената си слепота и доверчивост.