Открий твореца в себе си! (част трета)

Сега, след като имаме списъка с ограничаващите виждания, нека се заемем с преобразуването им. Те няма да си отидат просто така, от добра воля. Трябва да бъдат заменени с нещо полезно, което ги видоизменя в положителна посока.

Оставихме по три празни реда между тях. Ето какво ще напишем там:

Първа стъпка – нека формулираме в едно просто изречение за какво ни служат тези ограничаващи схващания. Например, ако сме написали “Колкото повече пари имаш, толкова по-трудно ги опазваш.”, много вероятно е това да е едно добро оправдание да стоим бедни, за да не ни се налага да се безпокоим как да опазим състоянието и как да го умножаваме. Записваме тази ценна мисъл на първия свободен ред. Важно е да си дадем сметка защо сме залепнали за такива схващания. Тук не е виновна само средата, в която сме пораснали. Обикновено имаме рационално обяснение за всяко ограничаващо вярване.

Втора стъпка – намираме положително внушение, което да замени старото. В горния пример, един прекрасен вариант е: “Колкото повече пари имаш, толкова по-свободен си да помагаш на другите с тях”. Не е ли така? Ако имаш ограничени приходи, можеш да помагаш на другите предимно с личен труд. Но ако разполагаш с добра сума, можеш да събереш единомишленици и да направите много повече, нали? Записваме новото схващане на втория свободен ред.

Трета стъпка – записваме в последния свободен ред една своя мечта, която ще осъществим като придобием новото схващане и съответстващите му активи. Това е много важно! Както винаги “ключът от бараката” е скрит в подробностите – каква ще ни е мотивацията да подменим така удобно заседналите схващания, ако не си обещаем бонбонче по случай победата? Може да звучи така: “Ще бъде незабравимо преживяване да видя как близкият приют за бездомни е зареден с одеала и топливо за целия зимен сезон!”

И още три важни стъпки, които имат отношение към препрограмирането на подсъзнанието. Може да не звучат смислено, но подсъзнанието отразява всяко действие, това не бива да забравяме:

  1. Преписваме на нов лист полезните схващания, заедно с мечтата, която ще отключат.
  2. Смачкваме стария лист и незабавно го изгаряме. Да, с кибрит или запалка. Някъде, където няма да направим пожар. Важното е да регистрираме с очите си как старото се изпепелява.
  3. Новият лист разсеяно подпъхваме някъде, където често ровим или се въртим – кутията с козметиката, огледалото в коридора, вратата на хладилника… Важното е да ни попада пред очите поне веднъж на ден или няколко дни.

Дотук добре, свършихме теоретичната работа. Или не? Ако не сме, заемаме се незабавно! Практическата част ще започне едва когато новото листче увисне там, където ще го мяркаме! До скоро!

Открий твореца в себе си! (част втора)

Да си припомним накратко защо изобщо ни е нужно такова търсене:

Защото е по-лесно. Сериозно! Може да звучи нелогично – влагането на усилие (в търсене) съвсем не звучи по-лесно от това да си седиш на дивана с чипса и да гледаш мач/сериал, нали? Уви, опитът показва, че когато запалиш творческата искра в себе си, едва тогава животът потръгва. И не преди това. Дотогава има едно безкрайно лутане, пъшкане, сизифовски труд, оплакване, мрънкане. И защо да си го причиняваме? Не е ли в действителност по-лесно да разкрием творческия си потенциал и да се наслаждаваме на плодовете му вместо да пръскаме усилия да водим “нормален” живот?

Много моля да не бъда разбиран погрешно! Тук никой не настоява да зарежеш работа и семейство и да се включиш в модата на предприемачеството, поемайки всевъзможни непремерени рискове! Никой не се съблича гол и не си изгаря дрехите при най-малък намек, че в магазина са пуснали нови на промоция, нали? Иди в магазина, огледай, ослушай и като си купиш нови дрешки, старите сами ще паднат.

Имаш си “сигурна работа”? Имаш си нископлатена длъжност? Имаш си средностатистическо семейство с обичайните проблеми и отчуждение? Дръж си ги! Засега. Когато му дойде времето, ще имаш сили сам да си решиш проблемите.

Не предприемай радикални промени без да си усетил плодовете на вдъхновението! Не говорим за “пеперудки в корема”, нито за смътното усещане, че си открил топлата вода. Говорим за реални плодове на творческата си работа – ако програмираш – напиши програмка, която хората да купят, ако рисуваш – продай картина, ако свириш – направи музика за реклама. Нещо. Може да вземеш пет лева за него, но да си ги взел. Да усетиш, че това което правиш, хората го ценят!

Апетитът идва с яденето – започни да твориш, ще ти се услади! След това има важна стъпка – намери правилната аудитория за твоите творения. Да разшифровам – това са хората, на които твоето творчество – продукти, услуги, картини, филми, музика или друго – би решило важен проблем. Например – издай книга за природно лекуване на диабет. Имаш информацията, рецептите, помогнал си на свои познати, убеден си че работи. Сподели го със Света! Несподелени творения са обречени на 100% неуспех, гарантирам!

Ако не е станало пределно ясно – постарай се това, което създаваш, да носи полза на хората. Това е единствената рецепта за успех. На Света не му пука за твоето изкуство, дори да си Микеланджело Втори. На хората им пука какво това би им помогнало. В английския език има един много добре формулиран въпрос, който всеки човек си задава: “What’s in there for me?”, грубо преведено “Аз к’во ще намажа от тая работа?”. Ако твоето творение не удовлетворява определена човешка нужда, пускай го в казанчето!

Подсещам любезно за “домашното” от миналата част: списъкът с ограничаващите схващания. Всеки ги има! “Ама аз съм с отворено съзнание” или “Това съм го правил” не ми минават! Пишем чинно, докато не изчерпим всички свои оправдания защо не предприемаме нищо творческо. Имате нужда от жокери? Само ми драснете!

Цвят на Рододендрон Арбореум

Открий твореца в себе си! (част първа)

Абсолютно у всекиго дреме един творец. Откъде съм толкова сигурен ли? Много просто – всеки сам създава живота си чрез (без)действията си. Няма измъкване!

Така. След като се уточнихме по този важен момент, остава да се разберем как да култивираме твореца в себе си, дори и ако въпросният творец към момента произвежда само мазни кебапчета в тоалетната.

Преди всичко е нужно да уточним какво трябва да премахнем от себе си. Защо да махаме, а не да добавим ли? Защото красивата скулптура се извайва от създателя чрез изчукване на излишния камък, а не чрез прилепване на нов материал.

Кое е това, което ни пречи да разгърнем творческия си потенциал? Вредните навици? Ехееей, много бързате! Едно по едно. Първо вредните схващания. Неправилните нагласи към живота. Кои са те? Всеки си има собствен, уникален набор от такъв отпадък. Няколко примера:

  • “Музикант къща не храни”;
  • “Никой не е пророк в родината си”;
  • “Печелившото изкуство е пошло”;
  • “Истинското изкуство не е разбираемо за масите”;
  • “Добрият творец изпреварва времето си, затова умира неоценен”.

И куп други народни “мъдрости”, които слагат пръчка в колелата на развитието ни като творци. Как се премахват тези схващания? Клин клина избива. Ще ги заменим с ползотворни такива. Сядаме, записваме на един голям лист всички схващания, заради които не се захващаме с мечтата на живота си. Оставяме си по три празни реда след всяко такова отровно изречение. После ще обясня какво ще пишем там.

А какво ще стане, ако не намираме тези убеждения за ограничаващи? Изглеждат логични – та всеки вярва в тях… Именно – когато единственият смислен аргумент в подкрепа на някое “безобидно” схващане е “Това го знае и баба”, веднага поставяме голям удивителен знак над него. Нуждае се от преразглеждане. Тая “баба” май не е прокопсала много като го знае това.

Тук е редно да си дадем сметка за един парадокс: често се самоограничаваме, казвайки си “много е сложно (трудно) това”. Но не си даваме сметка, че мнозинството от хората биха го оценили по същия начин и биха се отказали. А печелившето малцинство пренебрегва такива разбирания и запретва ръкави. И какво се получава – успех! Защо? Защото почти никой друг не се захваща, всеки го е страх. Когато подхванеш нещо такова, това вдъхновява. И теб, и околните. Всява респект. И незнайно как към решаването на “трудната” задача се присъединяват знайни и незнайни хора и сили. Привличме ги като магнит. Иска се само да захвърлим старите окови (схващания) и да опитаме. Не е ли твърде лесно, за да звучи осъществимо?

Да се върнем на листа с ограничаващите схващания. Готов е, нали? Знаех си, че не сте си направили труда! Спираме да четем и започваме да пишем! Пишем, докато не изчерпим всички разбирания, които ни пречат да подхванем “онзи готин проект, за който тайно си мечтая”. Тези, заради които винаги си казваме – “Някой друг път. Утре. Другата седмица. Сега нямам време”. Знаете ли какво? Няма да имате и другата седмица. Но не време, а кураж! Гарантирам!

Като сте готови, драснете по един коментар, да продължа. Иначе – куклен театър за възрастни! Сделка?