Открий твореца в себе си! (част първа)

Абсолютно у всекиго дреме един творец. Откъде съм толкова сигурен ли? Много просто – всеки сам създава живота си чрез (без)действията си. Няма измъкване!

Така. След като се уточнихме по този важен момент, остава да се разберем как да култивираме твореца в себе си, дори и ако въпросният творец към момента произвежда само мазни кебапчета в тоалетната.

Преди всичко е нужно да уточним какво трябва да премахнем от себе си. Защо да махаме, а не да добавим ли? Защото красивата скулптура се извайва от създателя чрез изчукване на излишния камък, а не чрез прилепване на нов материал.

Кое е това, което ни пречи да разгърнем творческия си потенциал? Вредните навици? Ехееей, много бързате! Едно по едно. Първо вредните схващания. Неправилните нагласи към живота. Кои са те? Всеки си има собствен, уникален набор от такъв отпадък. Няколко примера:

  • “Музикант къща не храни”;
  • “Никой не е пророк в родината си”;
  • “Печелившото изкуство е пошло”;
  • “Истинското изкуство не е разбираемо за масите”;
  • “Добрият творец изпреварва времето си, затова умира неоценен”.

И куп други народни “мъдрости”, които слагат пръчка в колелата на развитието ни като творци. Как се премахват тези схващания? Клин клина избива. Ще ги заменим с ползотворни такива. Сядаме, записваме на един голям лист всички схващания, заради които не се захващаме с мечтата на живота си. Оставяме си по три празни реда след всяко такова отровно изречение. После ще обясня какво ще пишем там.

А какво ще стане, ако не намираме тези убеждения за ограничаващи? Изглеждат логични – та всеки вярва в тях… Именно – когато единственият смислен аргумент в подкрепа на някое “безобидно” схващане е “Това го знае и баба”, веднага поставяме голям удивителен знак над него. Нуждае се от преразглеждане. Тая “баба” май не е прокопсала много като го знае това.

Тук е редно да си дадем сметка за един парадокс: често се самоограничаваме, казвайки си “много е сложно (трудно) това”. Но не си даваме сметка, че мнозинството от хората биха го оценили по същия начин и биха се отказали. А печелившето малцинство пренебрегва такива разбирания и запретва ръкави. И какво се получава – успех! Защо? Защото почти никой друг не се захваща, всеки го е страх. Когато подхванеш нещо такова, това вдъхновява. И теб, и околните. Всява респект. И незнайно как към решаването на “трудната” задача се присъединяват знайни и незнайни хора и сили. Привличме ги като магнит. Иска се само да захвърлим старите окови (схващания) и да опитаме. Не е ли твърде лесно, за да звучи осъществимо?

Да се върнем на листа с ограничаващите схващания. Готов е, нали? Знаех си, че не сте си направили труда! Спираме да четем и започваме да пишем! Пишем, докато не изчерпим всички разбирания, които ни пречат да подхванем “онзи готин проект, за който тайно си мечтая”. Тези, заради които винаги си казваме – “Някой друг път. Утре. Другата седмица. Сега нямам време”. Знаете ли какво? Няма да имате и другата седмица. Но не време, а кураж! Гарантирам!

Като сте готови, драснете по един коментар, да продължа. Иначе – куклен театър за възрастни! Сделка?

Споделете вашата гледна точка