Представям ви едно красиво стихотворение от големия български краевед, планинар, писател и мой уважаван приятел, Боян Балкански:
ПОГЛЕД КЪМ НЕПАЛ
Непал! Земя на етноси стотина
сред хималайския цветист простор,
на непокварени народи с климат
на разбирателство във всеки двор.
Непалците не са многоимотни,
но никога не чувстват се сами,
защото в тях душата е подготвена
куп добродетели да приюти.
А те са причудливичко щастливи,
все още необезчестени там
от материалист уродливи
със бездуховна съвест и без свян.
Там хората си разговарят с Бога,
с природата беседват всеки ден.
Живеят по законите ѝ строги,
пред тях е всеки чинно примирен.
Затуй са винаги чистосърдечни.
Притичват се на помощ при беда
било на близък или пък далечен.
Оставят дар със бисерна следа.
И одухотворен остава всеки,
докоснал хималайската снага,
накичил си душата със букети
от благородство, дух и светлина.
Боян Балкански, 2017