Няколко лесни хватки за простичък живот

Хващате ли се понякога, че сте задъхан/а от огромното количество задачи, които отмятате всекидневно и като че ли списъкът им няма край? Добре дошли в клуба! Това е ясен индикатор, че животът ни се нуждае от опростяване. Много от нещата, които сме свикнали да вършим са просто продукт на стар навик или направо са си излишни, ако не и вредни. Ето няколко лесни начина да поемем в правилната посока:

  • Не се опитвай да угодиш на всички! Доказано е, това е просто невъзможно. Дори и Супермен среща трудности с опазването на Света. Колкото и да се стараеш, винаги ще се намери някой недоволен или направо гневен. И да не се стараеш, пак същото. Когато имаш приятели, имаш и врагове. Просто бъди себе си, напъните няма да променят нищо в дългосрочен план, само ще ти сръбнат силиците!
  • Научи се да казваш “Не!”. Когато те молят за услуга или ти предлагат сделка, ако нещичко вътре в теб се съпротивлява, просто кажи “Не!”. Без да размишляваш много-много. Работата е там, че това “чувство” идва от дясното полукълбо на мозъка – то работи с образи и с огромно количество нелогическа (не нелогична) информация, може да направи мигновена преценка на дадена ситуация и да ти подаде сигнал. Проблемът е, че впоследтвие включваме логически разсъждения, аргументи за и против и този първоначален верен сигнал се изгубва в морето от логическа информация. Никога не върши нещо поради логически съображения (заплащане, добри отношения, насрещна услуга) ако вътрешното съпротивление е налице. В края на краищата резултатът и в двата случая е подобен, но сме неспособни да го проумеем предварително.
  • Не клюкарствай и не се задръствай с излишна информация! Ето тук ще скочат мнозина и ще ревнат: “Ама как! Нали трябва да сме информирани, да знаем какво става в града/държавата/по света!!! Какво ще стане ако никой не се интересува от новините?!”. Ще ви кажа какво – ще настане такава идилия, че ще има да се чудите! Аритметиката е проста – времето, което губим в плюнчене на вестника, бутане на нюзфийда (мале колко съм модерен!), надзъртане в прозорците на комшиите или гледането на сапунки – ако това същото време го вложим в това да усъвършенстваме ново умение, да си почистим къщата или да помогнем на близък, раят ни е гарантиран!
  • Не претрупвай календара си! Да влиташ от среща в среща, хвърляйки огън и жупел по всеки, който се пречка по пътя ти в промеждутъците не е секси! Може да е много ефективно според съвременните бизнес стандарти, но е ужасно нечовешко! Към себе си и към околните. Не си прави тази антиуслуга! Остави си половин час свободен в графика. Нарочно! Нека служи за буфер, ако някоя среща се проточи или има задръстване. По-добре отколкото поредното закъснение да предизвиква излишно потене, куп ругатни към какво ли не, стрес и болести. Ако пък толкова всичко върви по план, няма задръствания и наистина остане половин час свободен… почерпи се за добре свършената работа, изпий един чай и се обади на близък!
  • Фокусирай се в едно, вместо да се пръскаш в пет направления! Ако се интересуваш от военна история, малко армии са съумявали да удържат и напредват по няколко фронта едновременно. Битката печели този, който е фокусиран, не пропуска подробности и живее в момента, тук и сега. Не забравяй – предците ни са се занимавали с лов или събиране на храна в продължение на час-два дневно. През останалото време са общували и са се забавлявали. С какво сме по-способни от тях? Ако бяхме, нямаше да има такава страшна статистика на болестите, причинени от постоянен стрес.
  • Бъди безгрешен в словото си! Бъди ясен когато се изразяваш или поставяш задачи. Грешките възникват от недомлъвките, от неяснотите. Конфликтите идват от неяснотите. Разочарованията са плод на недоизяснените очаквания. Боклук на вход – боклук на изход. Неясно задание – неясен резултат.
  • Отърви се от ненужното сега! Не утре, не друг път или догодина! Тази блуза дето се въргаля в гардероба и не си обличал от година – смяташ ли че наистина ти е нужна? Подари я на беден човек! Това членство в тази група, в която са те присъединили без да те питат или си изгубил интерес към тематиката – какво те задържа там още? Отпиши се! Тези развалени джундурии, които се търкалят в чекмеджето, дето все някога ще ги оправиш – послушай ме, никога няма да стигнеш до тях, хвърли ги! Ама грехота било, пари били давани… Ами, имал-дал, сега не ти трябва – ресто! Между другото, в OLX можеш да пуснеш обява, че подаряваш нещо – отлита на секундата!
  • Смени тайфата! Може да са приятели от детството или колеги, или просто хора, към чийто статус се стремиш. Но ако принадлежността в тази среда изисква от теб да влагаш пари в “подходящи” кола, дрехи, телефон, въпреки че ти е трудно да го правиш – запитай се: Дали наистина имам нужда от тези връзки? Не е ли по-добре да общувам с хора, които не държат на блестящи джаджи и външен вид?

Хималайски уроци, които научаваме твърде късно

Всекидневният живот постоянно ни поднася различни уроци. За съжаление, голяма част от тях “проспиваме” и се налага да повтаряме и учим по трудния начин. Опитах да събера на едно място по-важните уроци:

  • Навиците ни, дори и най-незначителните, определят нашето бъдещо Аз. Без изключение. Повтаряй нещо една седмица, започва едва забележима промяна. Повтаряй го месец, някакви неща вече се случват. След година-две повторения почти не можеш да познаеш себе си. Бедата е, че промяната става толкова постепенно, че трудно осъзнаваме промените (към добро или лошо), които са настъпили. Но това не омаловажава мощта на навиците!
  • На чужд гръб и сто тояги са малко. Колкото и клиширано да е това, в дълбочина носи много важно послание – склонни сме да оценяваме външния вид, без да познаваме сърцевината. Запознаваме се с успешен човек – видимо всичко му е наред – ведър характер, дебел портфейл, хубав/а съпруг/а, здрави деца, къща-мечта… Докато се усетим и вече тайничко му завиждаме или поне шумно му се възхищаваме и възхваляваме. Без да осъзнаваме основното – най-обикновен човек като мен и теб, с много, ама наистина много хвърлен труд, за да стигне до такова завидно положение. Всеки може да го постигне, но не всеки иска. Защото на едно неосъзнато ниво знаем, че е трудно, т.е. иска се труд!
  • Емоциите, както и всеки друг аспект от живота ни, се развиват с практикуване. Искаш мускули, ходиш на фитнес. Искаш чужд език, посещаваш курс. Искаш да си благ, търсѝ поводи да проявяваш благост. Винаги можеш да потренираш злъч, но е добре осъзнато да потърсиш как да проявиш доброта. Връщаме се на първия урок днес, създаваме навик да сме добри!
  • Постиженията никога няма да те направят щастлив! Вярваш или не, щастието не е резултат от покупки, постижения или слава. Нито може да се купи. Така наречените “звездни моменти”, за които всички мечтаем са точно такива – моменти. И то – звездни – защото отлитат точно толкова бързо, колкото е необходимо метеорът да изгори в земната атмосфера докато пада. Нищо че го наричаме “падаща звезда”. Щастието извира отвътре тогава, когато се радваме по стъпките към успеха. А не в момента, в който го постигнем. Ако жертваме топли семейни мигове или приятелска раздумка (да не се бърка със сплетничене!) заради някаква висока и амбициозна цел, скърцаме със зъби през несгоди вместо да се забавляваме преодолявайки ги, не бива да се чудим, че сме нещастни по време на движението към нея, а накрая щастието от успеха мимолетно излита през комина.
  • Всеки луд с номера си – друго подценявано клише. Истината е, че всеки си живее в собствения филм. Учените дори го наричат “контролирана халюцинация”. Всеки от нас има своите мечти, проблеми, страхове. И разбира се, всеки мисли за собствения г*з преди всичко друго. Това означава, че не бива да очакваме някой да се трогне от собствените ни проблеми и да зареже собствените си. Дали не е по-добре да потърсим начин как да бъдем полезни на хората около нас? Когато осъзнато хвърлим мост към другия в режим “давам”, вместо “искам”, взаимоотношенията потръгват по един вълнуващ, магичен начин.
  • Гневът е маската на страха. Помислете върху това! Нашият приятел Йода от Междузвездни войни говореше навремето по тази тема: Страхът е пътят към Тъмната страна. Страхът води до гняв, гневът – до омраза, омразата донася страдание. Когато усетим, че страдаме, нека не се заблуждаваме, че причината е външна, макар и да изглежда така. Явно мразим нещо, а под тази омраза, тлее гневът, който носим в себе си добре прикрит и забравен. Ако пък усетим омразата или гнева на друг човек, вместо да влизаме във филма “Тоя за к’ъв се мисли, бе!” и да вярваме, че се отнася до нещо в нас, не е ли по-добре да се запитаме как сме провокирали някой страх у този човек?
  • Мантрата “Прави това, което обичаш” има подводна част. Като при айсбергите – доста по-голяма и невидима. Тази част е къртовският труд, който трябва да бъде положен. Защо мислите повечето хора не работят това, което обичат? Защото не желаят да се трепят по нощите, да полагат усилия без незабавно възнаграждение, да си закачат сами въображаемия морков пред носовете, да си представят как би изглеждало тяхното утре. За да правиш това, което обичаш се иска самодисциплина, упоритост и повечко усилия. Безплатен обяд няма!