Хималайски уроци, които научаваме твърде късно

Всекидневният живот постоянно ни поднася различни уроци. За съжаление, голяма част от тях “проспиваме” и се налага да повтаряме и учим по трудния начин. Опитах да събера на едно място по-важните уроци:

  • Навиците ни, дори и най-незначителните, определят нашето бъдещо Аз. Без изключение. Повтаряй нещо една седмица, започва едва забележима промяна. Повтаряй го месец, някакви неща вече се случват. След година-две повторения почти не можеш да познаеш себе си. Бедата е, че промяната става толкова постепенно, че трудно осъзнаваме промените (към добро или лошо), които са настъпили. Но това не омаловажава мощта на навиците!
  • На чужд гръб и сто тояги са малко. Колкото и клиширано да е това, в дълбочина носи много важно послание – склонни сме да оценяваме външния вид, без да познаваме сърцевината. Запознаваме се с успешен човек – видимо всичко му е наред – ведър характер, дебел портфейл, хубав/а съпруг/а, здрави деца, къща-мечта… Докато се усетим и вече тайничко му завиждаме или поне шумно му се възхищаваме и възхваляваме. Без да осъзнаваме основното – най-обикновен човек като мен и теб, с много, ама наистина много хвърлен труд, за да стигне до такова завидно положение. Всеки може да го постигне, но не всеки иска. Защото на едно неосъзнато ниво знаем, че е трудно, т.е. иска се труд!
  • Емоциите, както и всеки друг аспект от живота ни, се развиват с практикуване. Искаш мускули, ходиш на фитнес. Искаш чужд език, посещаваш курс. Искаш да си благ, търсѝ поводи да проявяваш благост. Винаги можеш да потренираш злъч, но е добре осъзнато да потърсиш как да проявиш доброта. Връщаме се на първия урок днес, създаваме навик да сме добри!
  • Постиженията никога няма да те направят щастлив! Вярваш или не, щастието не е резултат от покупки, постижения или слава. Нито може да се купи. Така наречените “звездни моменти”, за които всички мечтаем са точно такива – моменти. И то – звездни – защото отлитат точно толкова бързо, колкото е необходимо метеорът да изгори в земната атмосфера докато пада. Нищо че го наричаме “падаща звезда”. Щастието извира отвътре тогава, когато се радваме по стъпките към успеха. А не в момента, в който го постигнем. Ако жертваме топли семейни мигове или приятелска раздумка (да не се бърка със сплетничене!) заради някаква висока и амбициозна цел, скърцаме със зъби през несгоди вместо да се забавляваме преодолявайки ги, не бива да се чудим, че сме нещастни по време на движението към нея, а накрая щастието от успеха мимолетно излита през комина.
  • Всеки луд с номера си – друго подценявано клише. Истината е, че всеки си живее в собствения филм. Учените дори го наричат “контролирана халюцинация”. Всеки от нас има своите мечти, проблеми, страхове. И разбира се, всеки мисли за собствения г*з преди всичко друго. Това означава, че не бива да очакваме някой да се трогне от собствените ни проблеми и да зареже собствените си. Дали не е по-добре да потърсим начин как да бъдем полезни на хората около нас? Когато осъзнато хвърлим мост към другия в режим “давам”, вместо “искам”, взаимоотношенията потръгват по един вълнуващ, магичен начин.
  • Гневът е маската на страха. Помислете върху това! Нашият приятел Йода от Междузвездни войни говореше навремето по тази тема: Страхът е пътят към Тъмната страна. Страхът води до гняв, гневът – до омраза, омразата донася страдание. Когато усетим, че страдаме, нека не се заблуждаваме, че причината е външна, макар и да изглежда така. Явно мразим нещо, а под тази омраза, тлее гневът, който носим в себе си добре прикрит и забравен. Ако пък усетим омразата или гнева на друг човек, вместо да влизаме във филма “Тоя за к’ъв се мисли, бе!” и да вярваме, че се отнася до нещо в нас, не е ли по-добре да се запитаме как сме провокирали някой страх у този човек?
  • Мантрата “Прави това, което обичаш” има подводна част. Като при айсбергите – доста по-голяма и невидима. Тази част е къртовският труд, който трябва да бъде положен. Защо мислите повечето хора не работят това, което обичат? Защото не желаят да се трепят по нощите, да полагат усилия без незабавно възнаграждение, да си закачат сами въображаемия морков пред носовете, да си представят как би изглеждало тяхното утре. За да правиш това, което обичаш се иска самодисциплина, упоритост и повечко усилия. Безплатен обяд няма!

Споделете вашата гледна точка