7 неща от които успешните българи са се отказали отдавна

За българите като нация може да се спори надълго и нашироко – откъде сме произлезли, какви сме били, какви сме, накъде сме се запътили… Но едно е безспорно – разполагаме с някои типично български черти, които направо се набиват на очи. Нека ги анализираме заедно и да решим дали е възможно да се отървем от тях, ако желаем успехите да ни споходят и поколенията да ни споменават с блага дума:

Желанието да се харесаш на всички

Много е приятно отвсякъде да се сипят похвали и комплименти, нали? Но този филм не съществува. Все ще се намери някоя гад, която да ти вгорчи живота и да ти ги наговори разни… Хайде да си представим, че всеки от нас е някакъв предмет – каквото му е на душа – химикалка, лампа, сърф… Нали не очакваме всички хора на света да харесат един конкретен вид и цвят дъска за сърф? А защо тогава очакваме всички да харесват една конкретна личност? Толкова е естествено да има такива, които харесват нещо и още толкова, които го ненавиждат. Но това не значи непременно, че проблемът е в самото нещо (или някой). Но със сигурност значи, че нещото (разбирай – някой-то) не бива да се впечатлява от тази обратна връзка, а още по-малко да се опитва да се преобразява, за да се хареса. Като си сърф, плувай на воля, бъди себе си, не се прави на дъска за гладене! Като страничен бонус от този отказ, внезапно ще откриете, че не е необходимо да угаждаме на нечии прищевки, за да се харесаме, и ни остава куп време да се фокусираме върху истински важните неща.

Прекомерният перфекционизъм

Няма нищо лошо в това нещата да се доизкусуряват. Има стотици примери за успешни фирми, хора и продукти, които са пример за (привидна) перфектност. Но да задълбаеш в огромното си желание да постигнеш перфектен резултат… често е добро извинение да не се хвърлиш на пазара. От страх. Твоят продукт е твоята рожба. Как така ще го изложиш на ужасния, страшен, безпощаден пазар?! Толкова много работи може да се объркат, толкова много хора може да не го харесат (виж по-горе), я по-добре да си го къткаме още година-две в гаража на топло, да го полираме до припадък и да минимизираме шансовете някой да му се присмее? Само за да установим, че някой не толкова задълбал като нас вече е пуснал на пазара сходно нещо и вече бере плодовете на своя труд! Грозно било, смотано било, да но хората го ползват и носи добро на света. А твоето “перфектно” творение събира прах под чергилото на страха.

Токсичните хора

Имаш ли чувството, че като общуваш (или не дай Боже съжителстваш) с определени хора се чувстваш като изстискан? И дори си обмислял дали причината не е в това, че може да си латентен интроверт? Дали си или не, няма никакво отношение спрямо факта, че има категория хора, които чрез своето оплакване, мрънкане, жалване, се опитват да привлекат внимание и съпътстващата го енергия към себе си. Стой далече от такива! Дори да се считаш за “високоенергиен” и недосегаем, дори капката отрова в чашата светена вода е способна на големи пакости. Търси ведрите, работливи хора. Мъдрите българи са го измислили: “С какъвто се събереш, такъв ставаш.”

Нездравословният живот

По темата има тонове литература, който се интересува да чете. За нас, останалите, няколко бързи “кратки пътечки” или както младежите казват “хакчета”: 1) храна от пазара, а не продукция от магазина – всичко в пакетиран вид – в черния списък; 2) активен живот – движение, минимум по час на ден, не от вида апартамент-асансьор-кола-асансьор-офис-асансьор-магазин и т.н! Разходка с натоварване, което е на границата между комфортното ходене и некомфортното подтичване; 3) здрав сън – електронните екрани и екранчета преди сън “у уево” както казват любими герои от любим регион. Всичко по-малко от 8 часа е подигравка с организма, не се съмнявайте, че ще намери сгоден случай да си го върне и навакса, точно когато най-много не ви се иска! Грижи се за тялото си – то е единственото истинско твое притежание!

Синдромът “Тъкачка многомашинничка”

Тези времена на ударен труд отминаха безславно. И не случайно – всякаква илюзия, че човек е способен на многозадачна работа, е направо смехотворна. Това не е многозадачност, това е стрес! И освен това, скачайки от задача на задача, губиш концентрация и ценно време, което няма как да бъде оценено. Като вършиш нещо върши НЕГО, а не куп други неща. Изключи дразнителите – месинджъри, скайпове, вайбъри и куп други играчки – вредят на ТВОЯТА производителност. Не бъди алчен, нищо няма да изпуснеш за няколко часа “офлайн”, но пък си нямаш и представа колко други неща ще спечелиш!

Желанието да контролираш всичко

Както става ясно в старата притча – по-лесно е да обуеш обувки, отколкото да облицоваш пътищата в цялото царство с кожа. Разсъждавайте от тази гледна точка към нещата, които искате да промените. Възможно ли е, целесъобразно ли е, заслужава ли си времето и парите? Не всичко може да е под наш контрол. Но в опитите се да разпрострем върху много неща, пропускаме именно тези, които наистина можем да променим за добро. Това е и основната причина империите да се провалят пак и пак, и пак. Алчност и желание да сложиш ръка на всичко и на всяка цена. И тази цена я заплащаш скъпо и прескъпо.

Мрънкането и оправданията

Ох, колко типично българско! Дори в чужбина се отличаваме от другите емигранти – носим си навика да сочим с пръст. Все някой друг ни е крив, все някой ни е изял супата с вилица, а напоследък и с китайски клечки. Две прости правила: 1) Оправданието не свършва работата, а напротив – дава ни “свободата” да обявим задачата за невъзможна, пошла и ужасна; 2) Ако не държиш повода на живота в ръца, някой друг ще го хване! Нали ТОЧНО това не искаме?

Сигурен съм, че съществуват поне още толкова, но нека започнем с нещо просто и ясно. От първата стъпка започва и най-дългото пътешествие. А пък ако ви се струва, че липсва нещо наистина фундаментално, ще се радвам на коментарите ви!

Споделете вашата гледна точка