Лоша ли беше 2020-та година всъщност?

Имаме доста основания да мислим, че годината беше скапана. Където и да се огледаме, ще срещнем къде прозаични, къде поетични описания на мъките, които тя ни донесе. От уважавани писатели до преуспели милиардери, всеки дава знак, че има нещо сбъркано в изминалата година.

Не ме разбирайте погрешно, нямам ни най-малко намерение да наричам черното бяло! И в личен план пропаднаха сума проекти, и икономиката претърпя сътресения. Хора изгубиха поминъка си, едни увесиха носове, други изтупаха прахта и продължиха нататък. Едни предприятия залязоха, други изгряха. Дали причината е във вируси, бактерии, гъбички или други микроби, можем да спорим до премаляване и няма да го сторим днес. Едно е ясно – Вирусът беше капката, която преля чашата.

Аз бих си поставил въпроса – защо чашата беше препълнена по начало? Къде сбъркахме? Какво проспахме? Не е ли време да погледнем Света с нови очи и да разберем, че не сме неговият център? Да проумеем, че микробите ги е имало много преди наша милост да се появи и ще ги има още доста време след като се затрием благополучно.

О, имало надежда на хоризонта? Изобретени са ваксини? За рекордни срокове при това. Брееей, можело! Медицинската наука не познава твърде много случаи на създаване, тестване и въвеждане на ваксина за по-кратко от десетилетие. Никого не навивам. Ако ви се иска ваксина и можете да се доберете до такава, бинго! Ако пък считате, че е твърде рисковано, нямате проблем, не е задължително да се ваксинирате. Поне засега. Е, няма да можете да пътувате безпрепятствено като преди. Ще трябва да се изръсите за тест, за преглед, едно-друго, знаете какво следва.

Далеч съм от мисълта да се впускам в изследване на тема, по която никой не разполага с достатъчно факти. Мъдрият руснак е рекъл: Поживем, увидим! Практичният американец го е синтезирал така: Garbage in, garbage out. В превод – боклук влиза, боклук излиза. Иначе казано – колкото и да си чешем езиците и пънем мозъчните гънки, при липса на достоверна информация, можем само да гадаем и резултатът от мисленето ще бъде поредната хипотеза, т.е. спекулация.

Какво да сторим тогава? Много е просто – да разровим миналото и да разсъдим трезво какво ни доведе до катастрофата. Или, по-точно – катастрофите! Аз бих заложил на концентрацията. Но преди да пристъпим към примерите, да видим какво означава чуждицата “концентрация”. Вероятно най-близко стои българската дума “съсредоточаване”. Съ-средо-точаване. Ясно като бял ден! Събиране на всичко в средата, в една точка. Коя ще е тази точка? Е, как коя! Аз, разбира се! Кой е по-важен от мен? Кое е по-важно от моите собствени мисли, въжделения, стремежи? Нек’ви китайски кашлици ще ми пречат да прегръщам, да общувам, да пътувам! Изконни човешки права, нали? Хоп, ваксинката и всичко по старому.

Да, ама не, както викаше Петко Бочаров. Вируси и супер-бактерии – с лопата да ги ринеш, а ваксини и антибиотици трудно се създават и не са две за лев. Докога ще си играем на биохакерство и все ще надхитряваме природата? Питам от позицията на хакер ветеран. Хаквал съм какво ли не – компютърни игри, акаунти, цели системи. Опитвал съм се да хаквам дори тялото си, не твърде успешно. Какво представлява хакерството с две думи – възсядаш плодовете на чужд труд, обезобразяваш ги, извличаш само това, което ти е най-ценно (препратка към концентрацията) и се самопроизнасяш за невероятен творец. Между другото, редица “изобретения” са си чиста проба хакерство. Не го принизявам, чрез него действително се постигат чудеса (“чудо” – нещо, считано за невъзможно).

Проблемът е, че съзнателно и несъзнателно започнахме да го превъзнасяме до предела на абсурда. Хранителни добавки за отслабване! Ехо, има ли някой тук? Съпровожда се с почукване по черепната кутия. Наистина ли мислим, че можем да хакнем природата и да добавим нещо, когато отчаяно се нуждаем от отнемане (отслабване, демек)? Боя се, че тази математика се учи в първи клас! Колко от нас са проспали или преболедували този урок? Изваждането е противоположната операция на събирането! Уточнявам за един приятел.

Усещате накъде бия, нали? Към вируса ще добавим една-две ваксини, за да направим манджата пълна. Вместо да отнемем, отново ще добавим. Бива ни в събирането! Ще добавим покрай това и една-две животозастрашаващи болести, но за тях трябва време, да му мислят идните поколения учени. Спекулирам, да. Нека някой ме обори! Не съм чувал за субстанция, била тя хапче, тинктура, билка или ваксина, която да няма странични ефекти. Защо ли? Нека го обясня на тези, дето са спали в уроците по биология: всичко е взаимосвързано! От планетата ни, през града, тялото ни, органите и клетките, до молекулите, които ги изграждат. Всичко се подчинява на единни закони, чието действие е неоспоримо и неотменимо. Как да побутнеш с хапченце, да речем “високо кръвно”, без да те заболи стомахът? Що да не глътнеш нещо за стомаха, то пък те успива, голям праз – ще пийнем едно кафенце. А, то пък сърцето се разпрепускало. Дай му тинктурка за успокоение. Забелязваме ли порочния кръг? Никой ли не вижда опашките от пенсионери пред аптеките и наистина ли мислим, че от пенсиите им остава и за нещо друго?

Далеч съм от мисълта, че всички медицински изобретения са непременно опасни. Има тонове примери за животоспасяващи лекарства и процедури. Когато си се докарал дотам, че нищо друго няма да ти помогне. Отново опираме до концентрацията. Защо да вариш билкови чайове и компреси като в аптеката предлагат същото, но в много по-концентриран вид. Пийваш го и “самолетът излита” след има-няма 20 минути. Кой ти има търпение да се тъпче с билки месеци наред! Че и да се движи, да диша правилно, да медитира. Отживелици!

Болката ми е, че започнахме да търсим “вълшебното хапче” за всичко – от подагра до виагра. И сме готови да похарчим куп пари, за да се сдобием с него, но в никакъв случай да променим начина си на живот. Как така! Все едно да предадеш себе си! Че то, ако не мога да си хапна мазни ребърца и да жулна половин кило скоросмъртница, аз ли ще съм?! Къде отиде насладата от живота? Е, драги, ако сме я докарали дотам насладата в живота да зависи от пийването и хапването, наистина трудно можем да си помогнем!

Бедата с концентрираните субстанции не се ограничава само в медицината. Вижте какво ядем – захар, сол, брашно, сметана, олио, майонеза, маргарин. Да, някъде в началото сме тръгнали от естествения продукт, но така сме го хакнали, че не е останала вече дори и родствена връзка. Къде е кило слънчогледово семе, къде е четвърт литър олио! Къде са 8 корена захарно цвекло, къде е кило захар! Късмет с изяждането на всичкото семе и цвекло! И да успеете, ефектът върху тялото изобщо няма да е така опустошителен като гаврътването на концентрата. За алкохола нещата са очевидни.

Две думи и за капана на допаминовия порочен цикъл. Хапнеш парче торта, услади ти се. Чудесно, поглезил си се! Следващия път нещо малее, можем да лапнем и още едно. Колкото повече си набавяме допамин чрез разни вкусотийки, толкова по-нечувствителни ставаме с времето и трябва да увеличаваме дозата. Познато от филмите за наркомани, нали? Е, лошата новина е, че повечето субстанции, които приемаме – храна, кафе, цигари – задействат точно същите рецептори като тези от дрогата. И всеки следващ път гледаме да хакнем нещата – по-концентрирано, по-вкусно, по-обилно. Докато не гръмне нещо из тялото. И тогава – олеле! Скапана медицина! Бива ли да е безсилна срещу тривиалности като диабета и рака?!

Не е ли ирония – купуваш си телевизор – идва с 200 страници ръководство, особено за тия – модерните, умните. Ражда ти се дете – нито страница. Как да го отгледаш, храниш, обличаш, възпиташ? Само общи приказки от баби-многознайки. И после се чудим защо децата (като нас) се тъпчат с експандирани хрупалки, Ко̀ла без захар, прекарват деня “залепени” за компютъра, ходят на сватба с “официалния” анцуг и не знаят, че на възрастен се отстъпва седалката в трамвая.

Да се върнем на концентрацията, разбирай и специализацията. Кожен лекар, гинеколог, кардиолог? Каква ирония! Разделяй и владей! Да, ама не! Който си мисли, че кожата е отделен орган от сърцето и дробовете, да ходи да си скъса дипломата и да спре да си губи времето с четива като това. Вместо това препоръчвам смешни клипчета с котки, кучета и други домашни любимци.

Физик, химик, биолог, философ… О, свещена клетост! Защо мислим, че можем да задълбаем в някаква сфера, наука или изкуство, и всичко ще бъде наред? Чувам вече упреците – да не би пенкилерите да са прокопсали. И с право, и те не са! Колкото непродуктивно е да се заровиш в жълъда на дъба и да се опитваш да осмислиш цялата гора въз основа на това семенце, толкова е ялов опитът да гледаш гората отгоре и да твърдиш, че знаеш кой вид дърво как живее и от какво има нужда.

Баланса търсим, приятели! Отдавна изгубения баланс! Ако не се храниш, отслабваш и загиваш. Ако преяждаш се задръстваш и изгниваш. Не е ли очевидно? Ако спреш да купуваш каквото и да било, хлебарят, обущарят, издателят, всички, които зависят от твоите покупки ще трябва да позатегнат колана. Ако пък, пръскаш пари за щяло и нещяло като луд с картечница, сума народ ще си плати бонуси и ще поотпусне края на харчовете. Всички сме в кюпа заедно. Колкото и да ни се иска да сме по-богати, по-умни, по-добри, по-красиви, по-осъзнати, по-космополитни и какви ли не други по- по- най- дивотии, все забравяме, че сме част от цялото. Една капка вода е точно толкова капка вода, била тя в Карибски залив или в арктически ледник. Ще дойде време да си сменят ролите, да се срещнат, да си помогнат.

Спряхме да общуваме, хора! Изобщо не ни е вирусът крив! Спрели сме още от началото на века. “Ха!” ще рече някой. Как да сме спрели, ето на̀ – Интернет, Фейсбук, Вайбър, Зуум – все повече инструменти за общуване се появяват. Дойде Коледа – лю-ю-ю-с двеста анимирани GIF-чета (за по-старомодните – разбирай – “картички”) ще пратим на всички в списъка с познати. Младежите му викат “Контакт-листата”, а на познатите – “контакти”. Само дето тези “контакти” нещо умрели ми се виждат – нито напрежение в тях, нито мисъл. Това да пратиш на сто човека шарена картинка по повод празник, чиято същина отдавна си забравил, не е признак на внимание. Нито е голям разговор да обсъдите с “приятелите” някой общ познат – какво купил, къде ходил, как се снимал, какви венерически болести си навлякъл. Спряхме да водим прости, искрени, задушевни разговори. Спряхме да се интересуваме как е ближния. Наистина как е – какво го трови, какво го радва, на какво се възхищава, как можем да му помогнем. Да, има си треските за дялане, но това не го прави недостоен за нашето уважение и внимание. Ще му пратим честитка за Коледа и всичко точно! Лайк!

Хич не е чудно, че ни налазват всякакви напасти докато продължаваме с пълна скорост да унищожаваме цели екосистеми. Даже си имаме институции, които узаконяват тези мероприятия. Ей така, за чиста съвест. Друго си е, като е с “благословията” на Агенцията по околна среда, РЗИ, Агенцията по безопасност на храните, всякакви Министерства и тям подобни човешки измишльотини по цял свят. Хакерство в действие – ползваш природни ресурси “безплатно” – почви, води, растения, животни, защо не и хора, за да добиваш “евтин” продукт и да печелиш. Че и някой патент може да си запазиш, да не вземе друг паразит да те изпревари!

Имаме си и други похвати за чиста съвест – наричаме нещата с грешните имена. “Глобално затопляне” – каква нелепост! Драги учени еколози и други -лози: може да ни бива в науката, но явно сме били болни в езиковите часове. Прозрели сме, че идва екологична катастрофа, браво! Бием аларма, похвално! Но как очакваме хората да се стреснат от такова смехотворно име, макар и фактически правилно? Кой човек не обича топлината? Посланието е меко казано объркващо – ще се позатопли климатът, с цели два градуса през следващите десетилетия. Ами, чудесно! Кой е против да ходи на плаж и през зимата! Говорим за тотален екологичен срив, какво ти затопляне! Все едно да наречем падащ самолет “порив на вятъра”. Честно, не бих искал точно този вятър да ме лъхне!

Как очакваме нещо да тръгне в правилната посока като сме оплескали още названието му? За въпросната катастрофа допринасят толкова много неща, че дори не можем да ги изброим – изкопаеми горива, индустриализация на земеделието, човешка алчност… Отново си говорим за баланс – никой не говори, че трябва да спрем да ползваме автомобили, месо или да изкарваме пари. Ключът е в мярката, в обуздаването на алчността и арогантността.

Точно навреме дойде вирусът – да ни заключи вкъщи. Бързам да поясня – според тибетската медицина три са корените на всички болести – алчност, омраза и заблуда. С какво се лекува алчността – с култивиране на търпение. Демек, чакане. Кротуваш до̀ма и чакаш. Май имаме нетърпение и арогантност в излишък. Като се вгледаме по-внимателно, обществото ни страда и от трите – заблудени сме, изпълнение сме с омраза и нямаме мярка.

Доскоро беше забавно да се подиграваме на веганите. Не се виждат какви са вейки, тръгнали да раздават акъл какво да ядем и как да живеем. Че са странни няма да спорим, но са проумели нещо, което останалите хич не сме – докато продължаваме с агресията към околната среда (вкл. животните), ще берем плодовете ѝ на всички нива. Не е трудно да я открием – живее по пътищата, в училищата, в парламента, по бойните полета, у дома.

Как да спрем агресията без да променим какво мислим, говорим и правим? Билбордове, информационни кампании, горещи линии, обучения, консултанти? Не мисля! Агресията е ЗАРАЗНА и се проявява под много форми – обиди, крясъци, заплахи, бой. Иска се промяна на много нива – как се отнасяме към ближния, как реагираме, как говорим, какво ядем, как се движим. Тези промени касаят ВСЕКИ от нас. Ако се имаш за жертва на агресия и смяташ, че си света вода ненапита, помисли пак. Попитай близък. Вероятно дразниш, провокираш, търсиш си го. Конфликтът винаги има две страни – едната е очевидната – дето крещи и бие, но другата, пасивната агресия, често ни убягва, а ключът може да се окаже скрит точно там.

Да се противопоставиш на агресията изобщо не е лесно. Първо трябва да я осъзнаеш. После трябва да надвиеш себе си и инерцията. Ставаш свидетел на агресия – най-лесно е да “пасуваш”, само дето агресорите точно на това разчитат. Стани и защити! Време е това да спре! Да, в гените ни е да не се противопоставяме. Тези, които са се опълчвали, не са успели да отгледат деца. Главите им се търкалят в груповите гробове. Ще трябва ние, преклонилите главица, да се променим!

Добре, възмъжали сме, вече не търпим агресия, но продължаваме да си хапваме мляко и месо. Всички знаем за ужасяващите условия, при които се “отглеждат” животните за месодобив и млеконадой, нали? Но пък е вкусничко, да му се не види! Нали не ги колим ние… С парите си обаче продължаваме да подкрепяме тези зверства. Много може да се направи по въпроса – откажи се, разреди, купувай от малки семейни ферми, ако толкова ти се услажда. Освен зверствата, подкрепяме и огромен екозамърсител в лицето на животновъдната индустрия. Нито съм веган, нито каня някого да става, но разбирам ясно следното: ако всеки от нас ползва животински продукти до веднъж седмично, “празнично”, огромни ползи ще има не само за планетата, а и за личното му здраве. Който се интересува, знае.

Прекрасна си беше годината! Довършихме позатлачени задачки у дома, позабавихме лудото колело на живота, проумяхме, че не сме безсмъртни. Заедно и поотделно. Мога да изреждам и още. Най-важното е, че започнахме да мислим. Тези, трудните моменти, подбутват към мислене. На препълнена маса никой не мисли, освен как да донатъпче търбуха. Пред сериала и електронната игра също никой не мисли. Трябва да ти се случи нещо важно, често пъти гадно, за да се замислиш. Човещинка!

На раздяла нека си направим труда да погледнем какво можем да подобрим през идната година, за да не я изпращаме и нея с ругатни и клетви. Преди всичко, нека намерим противоположностите на нашите “коренни” заболявания:

  1. Заблудата се изкоренява с Просвета.
  2. Алчността се балансира със Себеотдаване.
  3. Омразата се обезсилва с Любов.

Азбучни истини, нали? И това, че сме тленни, уж всички го знаем, но май честичко го забравяме. Хайде сега цялата тази “всеизвестна” теория я превърнем в полезни навици! Следва кратък списък с идеи за Новогодишни всекидневни навици – по 5 да си щипне всеки, това ще е ОГРОМЕН напредък за него си и за планетата:

  1. Просвета и мислене:
    1. Чета! Фантастика, себеразвитие, телефонен указател, без значение! Поне 15 мин/ден.
    2. Откривам още три неща в живота си, за които да съм благодарен. И не какво, а защо!
    3. Записвам най-смислените неща, които са ми се случили през деня. До 15 мин/ден.
    4. Медитирам – просто седя и се наслаждавам как вдишвам и издишвам. 2-10 мин/ден.
  2. Себеотдаване:
    1. Правя комплимент на непознат, може и държавен служител. 1-2 пъти/ден.
    2. Изпращам съобщение на още някого, на когото съм благодарен. 3 мин/ден.
    3. Правя услуга на непознат или съсед. Безплатно, а може и неочаквано. Веднъж на ден.
  3. Любов:
    1. Казвам “Обичам те!” на дете, роднина или на себе си. Гледам в очите. Веднъж на ден.
    2. Прощавам великодушно. Когато някой ми “падне”, никога вече не отмъщавам.
    3. Благодаря на всеки, който е допринесъл за храната на масата. Мислено или гласно.
  4. Действие:
    1. Вдетинявам се – танцувам, скачам, играя, тичам – което ми допада. Поне 15 мин/ден.
    2. Прегръщам любим човек/дете. Продължително, поне 20 секунди/3 пъти/ден.
    3. Творя – рисувам, свиря, пея, дърводелствам, готвя – което е моето. Поне 15 мин/ден.
    4. Търпя отказ или провал. Целенасочено и непредубедено. Веднъж на ден.
    5. Действам спонтанно. Хрумва ми щура мисъл – скачам веднага. Поне веднъж на ден.
    6. Правя нещо безполезно, но потопен в момента – “блея”, взирам се, зяпам. 5 мин/ден.
    7. Докосвам природата – в парка, планината, до езерото. Където няма бетон. 20 мин/ден.
  5. Хранене:
    1. Ям жива (сурова) храна – зеленчуци, плодове, ядки. Поне 70% от порцията, всеки път.
    2. Ям растителна храна – горното, плюс варени бобови. 6 дни/седмица.
    3. Постя – лишавам се от храна за цял ден, за да бъда здрав. Веднъж седмично.
    4. Храня се умерено – не преяждам, ставам от масата преди да съм “пълен”.
    5. Храня се осъзнато – докато ям правя само това. Без телевизия, интернет и телефон.
    6. Храня се красиво – чиста покривка, салфетки, нова дрешка, усмивка. Веднъж/ден.
    7. Храня се разумно – между храненията и преди лягане оставям поне 3 часа интервал.
    8. Пия разумно – основно вода, до 15 мин преди храна. Никога по време или след храна.

Хималайско смути

… или стройна снага и крепко здраве без лишения и насилие. Съставки: спанак, магданоз, малини, ябълки и банани. Време за приготвяне: 15 минути.

Кое му е хималайското ли? Името! Къде ти по ония чукари плодове и зеленчуци! Там ядеш дал бат и сирене от як. От жена му по-точно.

Вълшебните съставки 🙂

Крайно време е да разберем, че здраве с лишения трудно ще придобием! Всякакви диети идват на мода и си отиват – Палео, Кето, веган, пеган, край нямат. Адвокати на такива диети – бол. Резултатите рядко са впечатляващи, още по-малко – трайни, а понякога направо плачевни. Причината е много проста – всяко лишение води до неудобство и недостиг – как да си го причиняваш години наред, за да усетиш ефект? Двайсет години мляскаш пържоли и след това очакваш чудо с тримесечно хрупане на моркови. Моите съболезнования! Ядеш непривична храна, лишаваш се от любимите ястия, стомахът ти къркори. Звучи ли познато? Значи тази идея е за теб!

Много по-лесен завой към здравословното хранене можем да направим на принципа “Клин клина избива”. Нека първо добавим нещо, а пък – онова, излишното, само̀ ще ни се отяде. Когато сутрин изпиеш една зелена напитка, гладът се обажда много по-късно и получаваш отсрочка, в която да закусиш с пълноценна храна или направо да обядваш.

Как можем да си приготвим питателната зелена напитка?

Имаме нужда от:

  • Добро желание и 15 минути време
  • Блендер или пасатор
  • Сезонни зеленчуци и плодове – добре измити!
  • Замразени зелечуци и плодове, ако няма пресни

Какво съдържа напитката?

Каквото решим и каквото от списъка имаме под ръка в момента! В никакъв случай не робуваме на рецепти, камо ли да вадим кантар. Нещата трябва да се случват лесно и със замах. Ето някои общи насоки:

Количеството на продуктите трябва да е съобразено с броя чаши, които искаме да се получат. Споменатите количества са за резултатен обем 1,5 л или около 5 чаши. Започнете с половината, ако сте неуверени, че ще ви допадне.

Вода – 600-800 мл, в зависимост от гъстотата, която предпочитаме.

Като се има предвид, че растенията съдържат лектини – клас протеини със защитна функция, препоръчително е да не се зацикля с конкретен зеленчук или плод. Разнообразието в храната се препоръчва от всеки диетолог. Един ден слагаме магданоз, друг – копър. Една седмица зареждаме спанак, следващата – киселец.

Очевидно е, но да си го кажем – всякакви костилки нямат място в напитката, освен ако не сте изследователски настроени, имате железни зъби или ви се ще нов блендер.

Добре е да има зеленолистен зеленчук – доставя хлорофил, влакнини, витамини и минерали в изобилие. Да може да стои в две събрани шепи, с връх. Изключение правят отбелязаните със звезда – техният аромат е твърде силен и се слагат по-скоро в качеството на добавка (до една шепа):

  • спанак
  • магданоз
  • киселец
  • лапад
  • маруля или салата
  • листа от глухарче
  • листа от цвекло
  • листа от целина *
  • копър *
  • рукола *
  • всякакви други ядливи зеленолистни

По желание можем да добавим и нещо от семейството на кръстоцветните:

  • броколи – три-четири цветчета
  • брюкселско зеле – една-две зелчици
  • обикновено зеле – един-два листа
  • карфиол – три-четири цветчета

Да помислим и за полезните бактерии в червата ни – те се хранят основно с влакнини. Не се безпокойте за нежелани аромати – в посоченото количество аромат изобщо не се долавя:

  • пресен лук – две пера с листата
  • кромид лук – четвърт глава
  • пресен или стар чесън – една-две скилидки или стебла с листата
  • праз лук – 7-8 см от перото
  • салатен лук – четвърт глава

Не на последно място, нека подсладим напитката и да ѝ придадем плътност, все пак трябва да ни е вкусна, а не само здравословна. Количество на вкус, между две и четири шепи с връх. Съотношението между зеленчуците и плодовете трябва да е такова, че да е приятно за пиене, но не твърде сладко. Колкото по-наситен зелен цвят, толкова по-полезно:

  • сезонен плод – ябълка, круша, праскова, кайсия, слива, джанка, дюля…
  • горски плод – пресен или замразен – ягода, малина, къпина, боровинка
  • сладък плод – банан, грозде, диня, пъпеш, фурма, смокиня
  • при липса на сладък плод, може да се ползва подсладител по избор, включително пестил от сливи или фурми, мед, стевия и т.н.
  • ако имаме слабост към вносните плодове, мангото е чудесен избор

Искаме да добавим протеини и мазнини? Чудесно, една шепа от:

  • бадеми, лешници, тиквени семки – предварително накиснати от вечерта
  • семена от чия – предварително накиснати от вечерта
  • авокадо
  • всевъзможни добавки от сушени водорасли и прочие

Кога трябва да се пие?

Когато ви е удобно. Тъй като съдържа бързо смилаеми съставки, най-подходящо е на гладно, но ако по някакъв повод изпитате дразнене, можете да го пиете по всяко друго време.

Мога ли да си нося на работа?

Естествено, почерпете и колега, и той душа носи! Сипваме в буркан и си го разнасяме където пожелаем, може и на полет с делтаплан. Все пак препоръчително е да се изпие в рамките на деня. Да се има предвид, че има склонност към утаяване с времето – разбърква се преди консумация.

Какви резултати да очаквам?

И да не ги очаквате, те пак ще си дойдат! Всеки има индивидуални потребности и ще усети положителна промяна, но гаранции няма. Възможни положителни ефекти, но не всичките и не веднага, а според организма и метаболизма:

  • намаляване на инфекцийния фон в организма (например маркерът CRP)
  • повишено желание за движение, енергичност (да, може и либидо 🙂 )
  • алкализиране и детоксикация на организма
  • повишена устойчивост на заразни болести
  • намален апетит към вредни “закуски” между основните хранения

Колко дълго трябва да пия тази напитка?

Цял живот. Подбирайте съставките така, че да ви харесва и да се превърне в един приятен и полезен навик, а не да бъде временно неудобство, чийто край очаквате с нетърпение. Напитката доставя лесно усвоими и безспорно полезни хранителни вещества, от които всеки организъм има нужда. Какъв по-лесен и естествен начин да поддържаме витаминните и минералните запаси в норма без да прибягваме до пакетирани добавки?

Какви рискове крие тази напитка?

Пристрастяване! Като към всяка друга субстанция, която приемаме в тялото си. Очевидно е, но да го споменем – избягвайте съставки, към които имате алергии. Това най-често може да бъдат ядки или плодове.

Не мога да си създам навик. Как да се справя?

Както сте си изградили всички други сутрешни навици – било пиене на кафе, миене на зъби, бръснене или разглеждане на последните новини в социалната мрежа. В действителност изграждането на този конкретен навик може да бъде затруднено по няколко конкретни начина:

  • Забравям. Човещинка! Оставяме блендера на някое видно място, където винаги минаваме сутрин – около кафе машината, хладилника, мивката…
  • Не зная какви продукти да заредя. Каквито има на пазара или в супермаркета. За начало всичко върши работа. С времето ще доизкусурим рецептите.
  • Свършили са продуктите. Случва се на всеки. Затова винаги държим няколко пликчета замразени зеленчуци и плодове (особено горски) във фризера. Няма “няма” вече…
  • Нямам време. Време винаги има, въпрос на приоритети. Ставаме 20 минути по-рано.
  • Скъпо е. Вярно ли?! Е, вярно, не е евтино като чашка кафе от автомат. Но не е и толкова безсмислено, нали? Колко точно да е скъпо… Да видим: две връзки магданоз – 1 лв, две ябълки – 1 лв, един банан – 1 лв. Дали пък собственото ни здраве не си заслужава тези “цели” три лева на ден?

Разходка из Вазовата екопътека

Една от малкото маркирани и обезопасени екопътеки в общината. Разбира се, угодия няма – за истинския планинар поставянето на парапет и стъпала граничи с разсипия, но пък не са малко и тези, на които им омекват краката като се озоват в близост до скалния ръб на 300-метровата пропаст.

Пътеката е доста посещавана, особено през почивните дни, но е приятен начин да раздвижиш краката и да се полюбуваш на падащата отвисоко вода.

Свързва селата Гара Бов и Заселе като има ориентировъчна денивелация около 400 м. Общото времетраене на един преход в двете посоки е 2-3 часа. Ако си с автомобил, и двата варианта са възможни: Гара Бов-Заселе-Гара Бов или Заселе-Гара Бов-Заселе. Първият предлага изкачване и после спускане, а вторият е спускане и след това изкачване, като слизането до Гара Бов не е наложително – водопадът се намира по средата на разстоянието. Ако си с обществен транспорт, има вариант за пътуване до Гара Бов с влак (или маршрутка от Своге) и след това маршрутка от Заселе до Своге. Разбира се и обратното също е възможно, въпрос на разписание на транспорта.

Пътят към пътеката е добре обозначен и няма как да се изгуби човек. Водопадът понамалява дебита си през лятото, но въпреки това е любима дестинация на много туристи. В горната част на екопътеката има беседки с маси, на които може да се отпочине и похапне.

Кратък пътеводител: Вазова екопътека

Разходка до водопад “Под камико”

Зад това поетично шопско название всъщност се крият два водопада, изненадващо красиви, под позабравеното село Бов, община Своге. Точно какъвто е случаят и с Лакатник, има разлика между с. Бов и Гара Бов. Двете населени места са “родственици”, но едното е разположено в близост до железопътната линия и е с по-многобройно население, а другото е “дядо” му и се намира на доста по-голяма височина в Балкана. Някогашните “бовци” постепенно са се преселили към ЖП линията, която осигурява удобен транспорт на стоки и хора, както и поминък за много от тях. Иначе казано, за да стигнеш до с. Бов, трябва да преминеш през Гара Бов и да покараш още 4-5 километра по изкачващ се и лъкатушещ, но поддържан асфалтов път.

Въпросният “камик” всъщност представлява високо каменно образувание, което в основата си има дупка и прилича на камина с дълъг каменен комин. Той е в непосредствена близост до водопадите.

Има два начина на подход към тях: от пътя, на около километър преди центъра на селото, или от самия център на селото. От пътя следва постепенно изкачване до подножието на водопадите, след това по обиколна пътечка се минава покрай “камико” и се изкачваме до къщите и горната част на водопадите.

От центъра на селото има спускане към водопадите и след това още спускане, ако искаш да стигнеш и до “камико” и подножието.

И двата варианта представляват кратка разходка в рамките на 30-40 минути. Маршрутът не е твърде известен и няма навалица дори и в почивните дни.

Кратък пътеводител: Водопад “Под камико”

Разходка до Добравишка скакля

Водопадът се намира близо до село Добравица, по старому “Загъжене”, община Своге. До селото се стига като се мине през с. Искрец и в началото на с. Брезе се тръгва по черен път, който някога е бил асфалтов, но вече е останала само чакълената основа.

В селото може да се паркира до чешмичката и се тръгва по широк коларски път почти без денивелация. На доста места има поставени указателни табели “Към водопада”.

Към средата на прехода пътеката се разделя, десният ръкав води към широка поляна и частни имоти, а левият започва изкачване и продължава към водопада. Тази точка е крайната, до която може да се стигне с автомобил, след това пътят става твърде екстремен дори и за модерни “джипове”.

След изкачването следва плавно спускане и след около 20 минути се достига до остър завой, зад който е водопадът. За да се стигне до него е необходимо да се премине по тясна и стръмна пътечка. Повишено внимание се изисква, ако скоро е валяло и пътеката е мокра. В подножието на водопада да се избягва ходенето по мокрите камъни – има опасност от подхлъзване и наранявания.

Както е логично да се предположи, водопадът е най-пълноводен през пролетта и след периоди с усилени валежи, но и през лятото не пресъхва.

Общата продължителност на пешеходния преход: около 60-90 мин

Подробен пътеводител: Добравишка скакля

7 неща от които успешните българи са се отказали отдавна

За българите като нация може да се спори надълго и нашироко – откъде сме произлезли, какви сме били, какви сме, накъде сме се запътили… Но едно е безспорно – разполагаме с някои типично български черти, които направо се набиват на очи. Нека ги анализираме заедно и да решим дали е възможно да се отървем от тях, ако желаем успехите да ни споходят и поколенията да ни споменават с блага дума:

Желанието да се харесаш на всички

Много е приятно отвсякъде да се сипят похвали и комплименти, нали? Но този филм не съществува. Все ще се намери някоя гад, която да ти вгорчи живота и да ти ги наговори разни… Хайде да си представим, че всеки от нас е някакъв предмет – каквото му е на душа – химикалка, лампа, сърф… Нали не очакваме всички хора на света да харесат един конкретен вид и цвят дъска за сърф? А защо тогава очакваме всички да харесват една конкретна личност? Толкова е естествено да има такива, които харесват нещо и още толкова, които го ненавиждат. Но това не значи непременно, че проблемът е в самото нещо (или някой). Но със сигурност значи, че нещото (разбирай – някой-то) не бива да се впечатлява от тази обратна връзка, а още по-малко да се опитва да се преобразява, за да се хареса. Като си сърф, плувай на воля, бъди себе си, не се прави на дъска за гладене! Като страничен бонус от този отказ, внезапно ще откриете, че не е необходимо да угаждаме на нечии прищевки, за да се харесаме, и ни остава куп време да се фокусираме върху истински важните неща.

Прекомерният перфекционизъм

Няма нищо лошо в това нещата да се доизкусуряват. Има стотици примери за успешни фирми, хора и продукти, които са пример за (привидна) перфектност. Но да задълбаеш в огромното си желание да постигнеш перфектен резултат… често е добро извинение да не се хвърлиш на пазара. От страх. Твоят продукт е твоята рожба. Как така ще го изложиш на ужасния, страшен, безпощаден пазар?! Толкова много работи може да се объркат, толкова много хора може да не го харесат (виж по-горе), я по-добре да си го къткаме още година-две в гаража на топло, да го полираме до припадък и да минимизираме шансовете някой да му се присмее? Само за да установим, че някой не толкова задълбал като нас вече е пуснал на пазара сходно нещо и вече бере плодовете на своя труд! Грозно било, смотано било, да но хората го ползват и носи добро на света. А твоето “перфектно” творение събира прах под чергилото на страха.

Токсичните хора

Имаш ли чувството, че като общуваш (или не дай Боже съжителстваш) с определени хора се чувстваш като изстискан? И дори си обмислял дали причината не е в това, че може да си латентен интроверт? Дали си или не, няма никакво отношение спрямо факта, че има категория хора, които чрез своето оплакване, мрънкане, жалване, се опитват да привлекат внимание и съпътстващата го енергия към себе си. Стой далече от такива! Дори да се считаш за “високоенергиен” и недосегаем, дори капката отрова в чашата светена вода е способна на големи пакости. Търси ведрите, работливи хора. Мъдрите българи са го измислили: “С какъвто се събереш, такъв ставаш.”

Нездравословният живот

По темата има тонове литература, който се интересува да чете. За нас, останалите, няколко бързи “кратки пътечки” или както младежите казват “хакчета”: 1) храна от пазара, а не продукция от магазина – всичко в пакетиран вид – в черния списък; 2) активен живот – движение, минимум по час на ден, не от вида апартамент-асансьор-кола-асансьор-офис-асансьор-магазин и т.н! Разходка с натоварване, което е на границата между комфортното ходене и некомфортното подтичване; 3) здрав сън – електронните екрани и екранчета преди сън “у уево” както казват любими герои от любим регион. Всичко по-малко от 8 часа е подигравка с организма, не се съмнявайте, че ще намери сгоден случай да си го върне и навакса, точно когато най-много не ви се иска! Грижи се за тялото си – то е единственото истинско твое притежание!

Синдромът “Тъкачка многомашинничка”

Тези времена на ударен труд отминаха безславно. И не случайно – всякаква илюзия, че човек е способен на многозадачна работа, е направо смехотворна. Това не е многозадачност, това е стрес! И освен това, скачайки от задача на задача, губиш концентрация и ценно време, което няма как да бъде оценено. Като вършиш нещо върши НЕГО, а не куп други неща. Изключи дразнителите – месинджъри, скайпове, вайбъри и куп други играчки – вредят на ТВОЯТА производителност. Не бъди алчен, нищо няма да изпуснеш за няколко часа “офлайн”, но пък си нямаш и представа колко други неща ще спечелиш!

Желанието да контролираш всичко

Както става ясно в старата притча – по-лесно е да обуеш обувки, отколкото да облицоваш пътищата в цялото царство с кожа. Разсъждавайте от тази гледна точка към нещата, които искате да промените. Възможно ли е, целесъобразно ли е, заслужава ли си времето и парите? Не всичко може да е под наш контрол. Но в опитите се да разпрострем върху много неща, пропускаме именно тези, които наистина можем да променим за добро. Това е и основната причина империите да се провалят пак и пак, и пак. Алчност и желание да сложиш ръка на всичко и на всяка цена. И тази цена я заплащаш скъпо и прескъпо.

Мрънкането и оправданията

Ох, колко типично българско! Дори в чужбина се отличаваме от другите емигранти – носим си навика да сочим с пръст. Все някой друг ни е крив, все някой ни е изял супата с вилица, а напоследък и с китайски клечки. Две прости правила: 1) Оправданието не свършва работата, а напротив – дава ни “свободата” да обявим задачата за невъзможна, пошла и ужасна; 2) Ако не държиш повода на живота в ръца, някой друг ще го хване! Нали ТОЧНО това не искаме?

Сигурен съм, че съществуват поне още толкова, но нека започнем с нещо просто и ясно. От първата стъпка започва и най-дългото пътешествие. А пък ако ви се струва, че липсва нещо наистина фундаментално, ще се радвам на коментарите ви!

Няколко лесни хватки за простичък живот

Хващате ли се понякога, че сте задъхан/а от огромното количество задачи, които отмятате всекидневно и като че ли списъкът им няма край? Добре дошли в клуба! Това е ясен индикатор, че животът ни се нуждае от опростяване. Много от нещата, които сме свикнали да вършим са просто продукт на стар навик или направо са си излишни, ако не и вредни. Ето няколко лесни начина да поемем в правилната посока:

  • Не се опитвай да угодиш на всички! Доказано е, това е просто невъзможно. Дори и Супермен среща трудности с опазването на Света. Колкото и да се стараеш, винаги ще се намери някой недоволен или направо гневен. И да не се стараеш, пак същото. Когато имаш приятели, имаш и врагове. Просто бъди себе си, напъните няма да променят нищо в дългосрочен план, само ще ти сръбнат силиците!
  • Научи се да казваш “Не!”. Когато те молят за услуга или ти предлагат сделка, ако нещичко вътре в теб се съпротивлява, просто кажи “Не!”. Без да размишляваш много-много. Работата е там, че това “чувство” идва от дясното полукълбо на мозъка – то работи с образи и с огромно количество нелогическа (не нелогична) информация, може да направи мигновена преценка на дадена ситуация и да ти подаде сигнал. Проблемът е, че впоследтвие включваме логически разсъждения, аргументи за и против и този първоначален верен сигнал се изгубва в морето от логическа информация. Никога не върши нещо поради логически съображения (заплащане, добри отношения, насрещна услуга) ако вътрешното съпротивление е налице. В края на краищата резултатът и в двата случая е подобен, но сме неспособни да го проумеем предварително.
  • Не клюкарствай и не се задръствай с излишна информация! Ето тук ще скочат мнозина и ще ревнат: “Ама как! Нали трябва да сме информирани, да знаем какво става в града/държавата/по света!!! Какво ще стане ако никой не се интересува от новините?!”. Ще ви кажа какво – ще настане такава идилия, че ще има да се чудите! Аритметиката е проста – времето, което губим в плюнчене на вестника, бутане на нюзфийда (мале колко съм модерен!), надзъртане в прозорците на комшиите или гледането на сапунки – ако това същото време го вложим в това да усъвършенстваме ново умение, да си почистим къщата или да помогнем на близък, раят ни е гарантиран!
  • Не претрупвай календара си! Да влиташ от среща в среща, хвърляйки огън и жупел по всеки, който се пречка по пътя ти в промеждутъците не е секси! Може да е много ефективно според съвременните бизнес стандарти, но е ужасно нечовешко! Към себе си и към околните. Не си прави тази антиуслуга! Остави си половин час свободен в графика. Нарочно! Нека служи за буфер, ако някоя среща се проточи или има задръстване. По-добре отколкото поредното закъснение да предизвиква излишно потене, куп ругатни към какво ли не, стрес и болести. Ако пък толкова всичко върви по план, няма задръствания и наистина остане половин час свободен… почерпи се за добре свършената работа, изпий един чай и се обади на близък!
  • Фокусирай се в едно, вместо да се пръскаш в пет направления! Ако се интересуваш от военна история, малко армии са съумявали да удържат и напредват по няколко фронта едновременно. Битката печели този, който е фокусиран, не пропуска подробности и живее в момента, тук и сега. Не забравяй – предците ни са се занимавали с лов или събиране на храна в продължение на час-два дневно. През останалото време са общували и са се забавлявали. С какво сме по-способни от тях? Ако бяхме, нямаше да има такава страшна статистика на болестите, причинени от постоянен стрес.
  • Бъди безгрешен в словото си! Бъди ясен когато се изразяваш или поставяш задачи. Грешките възникват от недомлъвките, от неяснотите. Конфликтите идват от неяснотите. Разочарованията са плод на недоизяснените очаквания. Боклук на вход – боклук на изход. Неясно задание – неясен резултат.
  • Отърви се от ненужното сега! Не утре, не друг път или догодина! Тази блуза дето се въргаля в гардероба и не си обличал от година – смяташ ли че наистина ти е нужна? Подари я на беден човек! Това членство в тази група, в която са те присъединили без да те питат или си изгубил интерес към тематиката – какво те задържа там още? Отпиши се! Тези развалени джундурии, които се търкалят в чекмеджето, дето все някога ще ги оправиш – послушай ме, никога няма да стигнеш до тях, хвърли ги! Ама грехота било, пари били давани… Ами, имал-дал, сега не ти трябва – ресто! Между другото, в OLX можеш да пуснеш обява, че подаряваш нещо – отлита на секундата!
  • Смени тайфата! Може да са приятели от детството или колеги, или просто хора, към чийто статус се стремиш. Но ако принадлежността в тази среда изисква от теб да влагаш пари в “подходящи” кола, дрехи, телефон, въпреки че ти е трудно да го правиш – запитай се: Дали наистина имам нужда от тези връзки? Не е ли по-добре да общувам с хора, които не държат на блестящи джаджи и външен вид?

Хималайски уроци, които научаваме твърде късно

Всекидневният живот постоянно ни поднася различни уроци. За съжаление, голяма част от тях “проспиваме” и се налага да повтаряме и учим по трудния начин. Опитах да събера на едно място по-важните уроци:

  • Навиците ни, дори и най-незначителните, определят нашето бъдещо Аз. Без изключение. Повтаряй нещо една седмица, започва едва забележима промяна. Повтаряй го месец, някакви неща вече се случват. След година-две повторения почти не можеш да познаеш себе си. Бедата е, че промяната става толкова постепенно, че трудно осъзнаваме промените (към добро или лошо), които са настъпили. Но това не омаловажава мощта на навиците!
  • На чужд гръб и сто тояги са малко. Колкото и клиширано да е това, в дълбочина носи много важно послание – склонни сме да оценяваме външния вид, без да познаваме сърцевината. Запознаваме се с успешен човек – видимо всичко му е наред – ведър характер, дебел портфейл, хубав/а съпруг/а, здрави деца, къща-мечта… Докато се усетим и вече тайничко му завиждаме или поне шумно му се възхищаваме и възхваляваме. Без да осъзнаваме основното – най-обикновен човек като мен и теб, с много, ама наистина много хвърлен труд, за да стигне до такова завидно положение. Всеки може да го постигне, но не всеки иска. Защото на едно неосъзнато ниво знаем, че е трудно, т.е. иска се труд!
  • Емоциите, както и всеки друг аспект от живота ни, се развиват с практикуване. Искаш мускули, ходиш на фитнес. Искаш чужд език, посещаваш курс. Искаш да си благ, търсѝ поводи да проявяваш благост. Винаги можеш да потренираш злъч, но е добре осъзнато да потърсиш как да проявиш доброта. Връщаме се на първия урок днес, създаваме навик да сме добри!
  • Постиженията никога няма да те направят щастлив! Вярваш или не, щастието не е резултат от покупки, постижения или слава. Нито може да се купи. Така наречените “звездни моменти”, за които всички мечтаем са точно такива – моменти. И то – звездни – защото отлитат точно толкова бързо, колкото е необходимо метеорът да изгори в земната атмосфера докато пада. Нищо че го наричаме “падаща звезда”. Щастието извира отвътре тогава, когато се радваме по стъпките към успеха. А не в момента, в който го постигнем. Ако жертваме топли семейни мигове или приятелска раздумка (да не се бърка със сплетничене!) заради някаква висока и амбициозна цел, скърцаме със зъби през несгоди вместо да се забавляваме преодолявайки ги, не бива да се чудим, че сме нещастни по време на движението към нея, а накрая щастието от успеха мимолетно излита през комина.
  • Всеки луд с номера си – друго подценявано клише. Истината е, че всеки си живее в собствения филм. Учените дори го наричат “контролирана халюцинация”. Всеки от нас има своите мечти, проблеми, страхове. И разбира се, всеки мисли за собствения г*з преди всичко друго. Това означава, че не бива да очакваме някой да се трогне от собствените ни проблеми и да зареже собствените си. Дали не е по-добре да потърсим начин как да бъдем полезни на хората около нас? Когато осъзнато хвърлим мост към другия в режим “давам”, вместо “искам”, взаимоотношенията потръгват по един вълнуващ, магичен начин.
  • Гневът е маската на страха. Помислете върху това! Нашият приятел Йода от Междузвездни войни говореше навремето по тази тема: Страхът е пътят към Тъмната страна. Страхът води до гняв, гневът – до омраза, омразата донася страдание. Когато усетим, че страдаме, нека не се заблуждаваме, че причината е външна, макар и да изглежда така. Явно мразим нещо, а под тази омраза, тлее гневът, който носим в себе си добре прикрит и забравен. Ако пък усетим омразата или гнева на друг човек, вместо да влизаме във филма “Тоя за к’ъв се мисли, бе!” и да вярваме, че се отнася до нещо в нас, не е ли по-добре да се запитаме как сме провокирали някой страх у този човек?
  • Мантрата “Прави това, което обичаш” има подводна част. Като при айсбергите – доста по-голяма и невидима. Тази част е къртовският труд, който трябва да бъде положен. Защо мислите повечето хора не работят това, което обичат? Защото не желаят да се трепят по нощите, да полагат усилия без незабавно възнаграждение, да си закачат сами въображаемия морков пред носовете, да си представят как би изглеждало тяхното утре. За да правиш това, което обичаш се иска самодисциплина, упоритост и повечко усилия. Безплатен обяд няма!

Значимостта на инфраструктурата

Ако имаш най-бързата кола на света, но пътя по който я караш е нашарен от дупки, можеш ли да я използваш в пълния ѝ потенциал?

Ако имаш най-мощния компютър на света, но ти спре тока, дали ще ти е полезен изобщо?

Ако имаш огромен Ultra HD 4K телевизор 100″, най-нов модел, но нямаш интернет или телевизия, как точно ще гледаш най-новите филми?

Очевидно като липсва инфраструктура, много други вложения отиват нахалост или са сериозно ограничени. В живота под “инфраструктура” често разбираме магистрали, хубави пътища, интернет, електричество, вода. Дотолкова сме свикнали с някои от тях, че като ги отняма за кратко време и хвърляме къчове като раздразнено муле.

Искам да обърнем поглед навътре и да потърсим личната инфраструктура, която всеки от нас носи. Досущ като външната, ако тя не е на мястото си, без значение какви фокуси и лупинги се опитваме да правим, резултатите ще са плачевни или смехотворни. Ето няколко примера:

  • Здравето. Когато сме болни, работоспособността ни е сериозно занижена или поне имаме много добро оправдание да мързелуваме.
  • Полезните навици. Колкото и да сме умни и красиви, ако нямаме самодисциплина, самоконтрол или воля за работа, денят ни се превръща в преливане от пусто в празно.
  • Нагласа за растеж. Знам, че нищо не знам (Сократ). Но често го забравям (моя милост). Когато си повярваш, че всичко знаеш и всичко можеш, мотивацията да се развиваш “отива на кино”. Зацикляш в някакъв филм на превъзходство и внезапно установяваш, че единственият зрител в залата си останал ти.
  • Умиротвореност. Дай си обещание да не се ядосваш. Ядът е заразен. Нека го илюстрирам с един просто пример. Наблъскал си гозбата си с огромно количество черен пипер. Люто, горчиво, та чак щипе. Но сам си го сърбаш и пускаш по някоя сълза, къде през очите, къде през темето. Хайде сега този същият черен пипер да го разхвърляш из въздуха. Като се разкихат всички наоколо, до сълзи. Същото е и с яда – ядосаните хора направо ръсят от своя яд навсякъде. И нищо не потръгва, дори напротив.

Няма по-важна инвестиция в собствената инфраструктура! Нека застелем пътя за бъдещата високоскоростна кола сега, а не когато я изпотрошим из кривунделите и дупките.

Със сигурност личната инфраструктура има още много съставки, които съм изпуснал. Ще се радвам да ги предложите в коментарите.

Есенни кадри от Солу Кхумбу 2017