Извънземните

Понякога имам усещането, че на Земята живеят няколко вида извънземни. Включително расата, към която аз самият принадлежа е възможно да е с извънземен произход. Ужким всички изглеждаме хуманоидно, тук сме родени, но живеем и мислим по толкова различен начин едни от други, че няма друго смислено обяснение.

Един пример са “братята американци”. Обърнете внимание на по-напудрените им сайтове – това “worldwide”, онова “worldwide”, пък като задълбаеш в подробностите се оказва, че имат предвид себе си, т.е. около 50-те си щата. И само предполагат, че всичко “наоколо” спада към това, но въобще не отчитат културните и географските разлики. Изводът е, че те си живеят на нещо като тяхна планета, за която се отнася това “worldwide”.

Друг пример са определени народи в Азия – Непалците например. Попадайки там, още от самото начало имаш усещането, че нещо не е наред. Всичко е ТОЛКОВА различно, че нямаш основа, за която да се хванеш. Все едно да те вкарат в стая, чиито врати висят от тавана, хората се разхождат по стените, “пият” чай като си го сипват в ушите и си бият шамари за “добър ден”. След като първоначалния шок отмине и започнеш да се нагаждаш към тамошната “действителност”, започваш да осъзнаваш, че собствената ти “цивилизация” в доста отношения е дотолкова изкривена, че това, което се приема за “напредък”, всъщност е тотално откъсване от природосъобразния живот и носи със себе си неизмерими опасности.

Да вземем за пример отглеждането на децата – от самото раждане. Децата се раждат в домашни условия, дори без лекарска помощ. Не че тамошните жени са по-различни, просто има запазени традиции относно подготовката и позата по време на раждане. Там майката е неотлъчно с детето от ден първи, в буквалния смисъл на думата. Когато върши някаква работа, детето е привързано към нея отпред или отзад посредством шал. Никъде по улицата няма да видите майка да тика детска количка. Почти съм сигурен, че дори нямат такава дума в речника. Да не говорим, че дори и някой да им внесе колички, почти няма читав път, по който да ги тикат. Близостта с майката има неизучена досега стойност за развитието на емоциите у детето. За разлика от нашите деца, техните не се усещат така “отритнати” в момента, в който се появят на бял свят. Като проходят самостоятелно, играят по цял ден с едни “цепнати” на дупето панталонки. Като имат някаква нужда, просто клякат и всичко е готово. Нашите деца първо свикват с памперси, после трудно ги приучаваме, че не бива да се правят “тези” работи в гащите, и накрая трябва да се научат да събуват, обуват и загащват ен на брой ката дрешки, повечето от които са неудобни по един или друг начин.

Въпреки, че в много селища непалците нямат течаща вода в домовете си, децата им от най-ранна възраст умеят да се умиват сами в легена, да се хранят сами и да се обслужват за повечето неща. Нашенските деца почти до училищна възраст не знаят що е то сутрешно миене на лице, чакат да ги бършат родителите в тоалетната и биват преследвани с лъжицата по три пъти на ден.

За някои тамошното раждане и отглеждане на деца може да изглежда примитивно и нецивилизовано, но това е повърхностно наблюдение. Трябва да проникнем зад опаковката и да обърнем внимание на истинската стойност на това, което се случва. Да разберем, че откъсвайки се от природния начин на живот ставаме зависими от “цивилизацията”, както и от всички нейни ефекти. Зависим = роб. А “цивилизацията” няма нищо против. Сега замени думичката в кавичките с това, което трябва. А при непалците няма такива “есктри”. Там матрица няма. Или ако има, съществува само в големите им градове като Катманду.

Извънземни си има, само остава да уточним – ние ли сме или тези, “странните”. Според мен зависи от гледната точка. Като постоиш при “другите” около месец, внезапно сменяш гледната точка и много неща ти се избистрят.

За здравословната храна и диета

Каква е дефиницията за здравословна храна? Със сигурност не е тази, която ви рекламират по телевизията. Забелязвате ли, че в днешно време всяка телевизионна реклама специално набляга на полезността на боклука, който рекламира? Купете това, защото е полезно. Купете онова, защото от него вашето (задръстено) храносмилане ще се оправи като от вълшебна пръчица. Аз ще запитам уважаемите рекламодатели – Дами и господа, наистина ли мислите, че ако продукта Ви беше качествен, щеше да се нуждае от възсолено рекламно време по телевизията? А пък зрителите, които по неведома за мен причина вярват на подобни реклами, ще запитам – Дами и господа, знаете ли, че едно излъчване на телевизионна реклама в най-гледаното време по национален ефир струва колкото две коли втора употреба? И както сте забелязали, тези клипове се излъчват в тираж стотици на месец! Съвсем груба сметка показва, че за целта се харчат месечни бюджети от стотици хиляди долари/евро. Кой ги плаща тези реклами? Ха познайте от три пъти… Подсказка: Не е луд този, дето яде зелника, а този, който му го дава.

Хранителната индустрия (!) си е наистина вече индустрия, нищо общо няма със земеделие и скотовъдство. Всичко, предназначено за ядене и пиене се произвежда на поточна линия, с всичките произтичащи от това плюсове и минуси. Напоследък е толкова модно да се говори за здравословен начин на живот, био-храни, различни диети. И естествено, предлагането не закъснява – в супермаркета почти всяка втора храна е “БИО”. С големи и дебели букви. Пък колко е “био”, един Господ знае! Случвало ми се е да попадна на една и съща стока, очевидно от стара и нова партида, на ЕДНА И СЪЩА цена, на новата опаковка пише “БИО”. Разлика в стоката – никаква. Важен е маркетинга.

Защо стигаме до такъв парадокс? Защото, производителят иска да спечели, нали това му е бизнеса. За да спечели, стоката трябва да се продава масово. За да се продава масово, тя трябва да е на ниска цена. За да е на ниска цена, партидите трябва да са големи и да са много, транспорта трябва да е окрупнен, за да е -по-евтин. Като окрупниш производството и транспорта, времето от производство до клиента се удължава. За да минимизираш загубите от разваляща се продукция по складовете, добавяш консервант. Като му сложиш консервант, току виж от “полезно” се превърнало в токсично. Нещата са прости, принципа на работа на консерванта е да убие микроорганизмите, които “развалят” плода или зеленчука. Но този консервант попада и в нашето тяло, убивайки и полезните ни микроорганизми. Да не говорим, че някои консерванти попадат директно в кръвта и правят съединения, които и Менделеев няма да разбере как са станали.

Друг начин да се държи цената ниска е да се ползват различни “заместители” и добавки, които струват по-евтино от оригиналните суровини. Още помним скандала с млечните продукти с растителни мазнини. Дрън-дрън, полезни били даже, защото заменяли животинските мазнини с растителни, видите ли… Колкото маргаринът е полезен, затова всички развити страни се чудят как да се отърват от тази грешка на природата – преработено машинно масло за ползване от средната и низшата класа вместо истинско краве масло!

Е, оставихме фаворита на ниските цени за десерт – ВНОС! Натоварваш един кораб с храна и хайде към България. Какво като се лашка по моретата със седмици или месеци. На помощ идват триковете – за да изглеждат добре, когато пристигнат, т.е. за да запазят “добър търговски вид”, абсолютно всички вносни храни, в това число и плодовете и зеленчуците се мажат или топят в консерванти. Както уточнихме вече, тези консерванти са нож с две остриета. Но важното е, че изглежда добре и цената е добра. Пък каква пакост причинява на потребителя ще разберем при аутопсията!

Чудесно, идва на ход “органичната храна”, т.е. тази, която не е внесена през два океана, а отгледана локално. Много добре, но и това често не е панацея. Защо ли? Защото почвите, които са за индустриално земеделие се торят с изкуствена тор. Има сигурно десетки книги и по тази тематика. По-важното е, че дори да игнорираме опасността да се пренаситим с нитрати/нитрити и други подобни, изкуствените торове НЕ възстановяват в почвата всички микроелементи, нужни на растенията. Те пак си поникват и изглеждат нормално, но както казваше популярен сериал от далечното минало “Совите не са това, което са!”. Ето защо им се смеем на американците, че ябълките им са като пластмасови, а пък черешите им са като праскови. Но на вкус – нищо. Тази тенденция е масова, вече и родните плодове и зеленчуци страдат от подобен “недостиг”. Тези, които вече са на възраст ще потвърдят, че “едно време” доматите имаха друг вкус.

Коя храна е полезна и здравословна всъщност? Junk Food-a (т.е. боклучавата храна) като чипс, вафлички, шоколади, сладоледи, както и всякакви хрупащи неща очевидно отпадат от тази категория по общоизвестни причини. Имам сериозни причини да смятам, че повечето храни от животински произход, особено преработените такива също не са добра диета. Най-очевидната причина ще видите в огледалото с отворена уста. От 32 зъба в устата, само 4 са “месоядни”, останалите 28 са от растителнояден тип. Подробности и други аргументи в книгата “Ензимният фактор” на д-р Шиния.

Остават зеленчуците и плодовете. Но както казваше Петко Бочаров “Да, ама не”, те само изглеждат така. Голяма част от тях може да са дори по-лош избор от месото, примерно. Кои ще са бъкани с нитрати, кои ще са расли в бедни почви, кои ще са докарати през девет земи в десетата… Между другото, освен консервантите, има и една друга не толкова очевидна причина да се избягват вносните плодове и зеленчуци. Те просто не са наша вибрация. Какво имам предвид. Всяка материя е вид вибрация. Очевидно материята тук и от другата страна на земното кълбо са различни, съдейки по растителните и животински видове, които виреят там и тук. Оттам и вибрацията. Какво се случва като погълнем плод с вибрация “отдругаде”. Дали тази вибрация е полезна за нас? Ако думата вибрация звучи неразбираемо и алхимично, ще си послужим с най-масовата течност на света – водата. Всеки знае, че тъканите на растенията и животните, в това число и на човека съдържат висок процент вода, обикновено над 70%. Какво става като смесим вода от тук и от там? Ами каквото става като пийнеш чешмяна вода в чужбина. Който не е опитал, да пробва, но да се запаси с активен въглен и/или имодиум. И не е защото водата е чешмяна, а просто защото тя носи друга флора и фауна (макар и микроскопична). А нашата имунна система такива “дзверове” още не е борила и се нуждае от време докато генерира подходящите антитела. През това време е разумно да имаме под ръка тоалетна, мивка или поне леген.

Какво е спасението – да ядем храна от малки частни предприемачи, които гледат посевите си наистина “органично”. И като гледам как в България има изоставени села или такива с жители, които се броят на пръстите на ръцете, започвам да се питам колко от нас ще успеят да се доберат до такива, наистина органични храни, които са благословени от любящата ръка на земеделеца, отгледани с пот на чело и съдържат същата вибрация или микрофауна, ако щете, която е подходяща за нас, консуматорите?

Трохи от срещата ми с Дон Мигел Руис при Майските руини

Основното, което мога да кажа е, че всякакъв опит да предам истината с думи е обречен на провал. Няма и да се опитвам. Все пак, бих искал да нахвърлям интересни парченца от мозайката, които останаха в мен след тази среща. Не са свързани помежду си и няма нужда да са:

  • Раят не се стреми към себе си. Внимавай като общуваш с такива, които се стремят към него!
  • Всеки от нас е рай, без значение дали го знае или не. Да се стремиш към рая е равносилно на признанието, че имаш сериозни проблеми с блаженството.
  • Хората имат зависимост от страданието. Толкова им харесва, че не могат без него. Няма друга причина сами да се вкарват в него ден след ден, след ден…
  • Най-първичния страх е страхът от непознатото.
  • Ангел = посланник (messenger).
  • Всеки от нас е ангел (посланник), само дето някои не помнят посланието, което носят.
  • Тялото ти е твоят ангел на смъртта.
  • Страшния съд (last judgement) е криво тълкувание на нещо толкова просто – това е последното съдене, което правиш над самия себе си.
  • Хората са разказвачи. Ако нямат език, ще създадат, само и само да са способни да разказват.
  • Истинската любов не изисква никакви жертви.
  • Да обичаш не значи да си уязвим, напротив. Да търсиш и очакваш любов те прави уязвим.
  • Не истината боли, а разбитите от нея илюзии.
  • Съденето започва, когато имаш или си създадеш база за сравнение.
  • Обичай заради хубавото чувство, а не заради обекта на любовта.

Честита Новата Година! С новым годом! Happy New Year!

Е, отминаха още едни дълги и напоителни коледно-новогодишни празници. За едни са си буквално “напоителни” – като че ли не се наливат целогодишно, за други – време за преосмисляне на изминалата година – ще речеш, че им е толкова скъпо времето, че само веднъж годишно сядат да помислят как и накъде, за трети – досадна поредица от преяждания и сума ти излишни почивни дни – все едно някой им е сложил пистолет в тила, за да се тъпчат насила или пък им е забранил да посвършат някоя и без това отдавна занемарена работа…

Изводът е, че колкото и прекрасен да е даден празник, винаги ще му намерим кусури, ако сме кусурлии по душа. А такива – бол.

А пък за тези от нас, които се радват на всеки ден като на специален празник, наистина пожелавам всеки ден и всичко около тях да ги радва и да живеят дълъг и щастлив живот. Другото да си го купят!!!

За Пътя към себе си

Ще вървим ли нагоре днес? Защо ли? Защото да стоиш на едно място е скучничко май… Същите места, същите хора, същата работа, същата телевизия… Познато, нали?

Иначе – веселба! Вървиш, вървиш, пък току се изтърсиш, ставаш, изтупваш прахта и продължаваш. Пък и някоя нова муцуна можеш да срещнеш, нова ругатня да научиш, нови методи за манипулация да усвоиш… Звучи интригуващо…

Добре, но накъде да вървим? Кой знае Пътя? Всъщност, пътища – бол. И пътечки – също! Въпросът е – Кой е верният Път? Ха-ха, и кой си ти, че ще ми казваш кой е верен и кой грешен. Дръж си ги за теб, аз си имам по-верни пътища – салатката, ракийката, футбола, поп-фолка, ееех, какво му трябва на човек да е щастлив! Защо ми е труден и страшен път, че пък и нагоре? Ми ако взема да се изморя? Или да падна? Кой ще ми покрие медицинските разноски тогава? А кой ще ме обезщети за претърпените пропуснати ползи?

Е, ясно, Пътят не е за всеки. Но има такива, които съзнателно избират да вървят по него. Да го създават. Не просто сляпо да следват “умни” съвети от разни книжки и сайтове (като този например), но сами да проправят пътека там, където друг не е стъпвал. Трудничко, всъщност. Ако направим аналогия с това да си пробиваш път с мачете през джунглата, можеш да си одраскаш лицето, да се порежеш, да хванеш мазоли, напредваш бавно и мъчително, струва ли си? Дали не е по-лесно и по-бързо да хванем някоя готова пътечка, а? Дал Господ такива пътечки…

Най-много от всичко не обичам някой да ми сочи “Пътя”. Натааам, натааам, Той е, какво чакате и т.н. Трябва ли наистина да следвам някаква доктрина, религия, система? Не мога ли сам да вървя да си троша главата? Така поне сам си нося отговорността за последствията…

Добре дошли! Welcome! Добро пожаловать! Xush kelibsiz!

Добра среща! Приеми топлите ми приветствия! Радвам се, че се отби, за да пийнем един виртуален чай (или кафе) и да си побъбрим за Пътя към себе си, както и за куп други интересни теми.

Какво е Пътя? Движение. Удовлетворение от движението. Стойност в живота, поглеждайки назад.

Къде е Пътя? Едно е сигурно – вътре в нас. Към нас. Към себе си. Към своя Висш Аз. Имена колкото искаш… Как да опознаем Света, ако не познаваме Себе си? Как да обикнем другите, ако не обичаме себе си? Нали е казано “Обичай ближния като себе си!”…

Кого да питаме за Пътя? Себе си! Когото и да попитаме той може да ни посочи неговия си път. А на мен нужен ли е Пътя на другия? Дали не трябва сам да го създам и извървя?