Открий твореца в себе си! (част трета)

Сега, след като имаме списъка с ограничаващите виждания, нека се заемем с преобразуването им. Те няма да си отидат просто така, от добра воля. Трябва да бъдат заменени с нещо полезно, което ги видоизменя в положителна посока.

Оставихме по три празни реда между тях. Ето какво ще напишем там:

Първа стъпка – нека формулираме в едно просто изречение за какво ни служат тези ограничаващи схващания. Например, ако сме написали “Колкото повече пари имаш, толкова по-трудно ги опазваш.”, много вероятно е това да е едно добро оправдание да стоим бедни, за да не ни се налага да се безпокоим как да опазим състоянието и как да го умножаваме. Записваме тази ценна мисъл на първия свободен ред. Важно е да си дадем сметка защо сме залепнали за такива схващания. Тук не е виновна само средата, в която сме пораснали. Обикновено имаме рационално обяснение за всяко ограничаващо вярване.

Втора стъпка – намираме положително внушение, което да замени старото. В горния пример, един прекрасен вариант е: “Колкото повече пари имаш, толкова по-свободен си да помагаш на другите с тях”. Не е ли така? Ако имаш ограничени приходи, можеш да помагаш на другите предимно с личен труд. Но ако разполагаш с добра сума, можеш да събереш единомишленици и да направите много повече, нали? Записваме новото схващане на втория свободен ред.

Трета стъпка – записваме в последния свободен ред една своя мечта, която ще осъществим като придобием новото схващане и съответстващите му активи. Това е много важно! Както винаги “ключът от бараката” е скрит в подробностите – каква ще ни е мотивацията да подменим така удобно заседналите схващания, ако не си обещаем бонбонче по случай победата? Може да звучи така: “Ще бъде незабравимо преживяване да видя как близкият приют за бездомни е зареден с одеала и топливо за целия зимен сезон!”

И още три важни стъпки, които имат отношение към препрограмирането на подсъзнанието. Може да не звучат смислено, но подсъзнанието отразява всяко действие, това не бива да забравяме:

  1. Преписваме на нов лист полезните схващания, заедно с мечтата, която ще отключат.
  2. Смачкваме стария лист и незабавно го изгаряме. Да, с кибрит или запалка. Някъде, където няма да направим пожар. Важното е да регистрираме с очите си как старото се изпепелява.
  3. Новият лист разсеяно подпъхваме някъде, където често ровим или се въртим – кутията с козметиката, огледалото в коридора, вратата на хладилника… Важното е да ни попада пред очите поне веднъж на ден или няколко дни.

Дотук добре, свършихме теоретичната работа. Или не? Ако не сме, заемаме се незабавно! Практическата част ще започне едва когато новото листче увисне там, където ще го мяркаме! До скоро!

Открий твореца в себе си! (част втора)

Да си припомним накратко защо изобщо ни е нужно такова търсене:

Защото е по-лесно. Сериозно! Може да звучи нелогично – влагането на усилие (в търсене) съвсем не звучи по-лесно от това да си седиш на дивана с чипса и да гледаш мач/сериал, нали? Уви, опитът показва, че когато запалиш творческата искра в себе си, едва тогава животът потръгва. И не преди това. Дотогава има едно безкрайно лутане, пъшкане, сизифовски труд, оплакване, мрънкане. И защо да си го причиняваме? Не е ли в действителност по-лесно да разкрием творческия си потенциал и да се наслаждаваме на плодовете му вместо да пръскаме усилия да водим “нормален” живот?

Много моля да не бъда разбиран погрешно! Тук никой не настоява да зарежеш работа и семейство и да се включиш в модата на предприемачеството, поемайки всевъзможни непремерени рискове! Никой не се съблича гол и не си изгаря дрехите при най-малък намек, че в магазина са пуснали нови на промоция, нали? Иди в магазина, огледай, ослушай и като си купиш нови дрешки, старите сами ще паднат.

Имаш си “сигурна работа”? Имаш си нископлатена длъжност? Имаш си средностатистическо семейство с обичайните проблеми и отчуждение? Дръж си ги! Засега. Когато му дойде времето, ще имаш сили сам да си решиш проблемите.

Не предприемай радикални промени без да си усетил плодовете на вдъхновението! Не говорим за “пеперудки в корема”, нито за смътното усещане, че си открил топлата вода. Говорим за реални плодове на творческата си работа – ако програмираш – напиши програмка, която хората да купят, ако рисуваш – продай картина, ако свириш – направи музика за реклама. Нещо. Може да вземеш пет лева за него, но да си ги взел. Да усетиш, че това което правиш, хората го ценят!

Апетитът идва с яденето – започни да твориш, ще ти се услади! След това има важна стъпка – намери правилната аудитория за твоите творения. Да разшифровам – това са хората, на които твоето творчество – продукти, услуги, картини, филми, музика или друго – би решило важен проблем. Например – издай книга за природно лекуване на диабет. Имаш информацията, рецептите, помогнал си на свои познати, убеден си че работи. Сподели го със Света! Несподелени творения са обречени на 100% неуспех, гарантирам!

Ако не е станало пределно ясно – постарай се това, което създаваш, да носи полза на хората. Това е единствената рецепта за успех. На Света не му пука за твоето изкуство, дори да си Микеланджело Втори. На хората им пука какво това би им помогнало. В английския език има един много добре формулиран въпрос, който всеки човек си задава: “What’s in there for me?”, грубо преведено “Аз к’во ще намажа от тая работа?”. Ако твоето творение не удовлетворява определена човешка нужда, пускай го в казанчето!

Подсещам любезно за “домашното” от миналата част: списъкът с ограничаващите схващания. Всеки ги има! “Ама аз съм с отворено съзнание” или “Това съм го правил” не ми минават! Пишем чинно, докато не изчерпим всички свои оправдания защо не предприемаме нищо творческо. Имате нужда от жокери? Само ми драснете!

Цвят на Рододендрон Арбореум

Открий твореца в себе си! (част първа)

Абсолютно у всекиго дреме един творец. Откъде съм толкова сигурен ли? Много просто – всеки сам създава живота си чрез (без)действията си. Няма измъкване!

Така. След като се уточнихме по този важен момент, остава да се разберем как да култивираме твореца в себе си, дори и ако въпросният творец към момента произвежда само мазни кебапчета в тоалетната.

Преди всичко е нужно да уточним какво трябва да премахнем от себе си. Защо да махаме, а не да добавим ли? Защото красивата скулптура се извайва от създателя чрез изчукване на излишния камък, а не чрез прилепване на нов материал.

Кое е това, което ни пречи да разгърнем творческия си потенциал? Вредните навици? Ехееей, много бързате! Едно по едно. Първо вредните схващания. Неправилните нагласи към живота. Кои са те? Всеки си има собствен, уникален набор от такъв отпадък. Няколко примера:

  • “Музикант къща не храни”;
  • “Никой не е пророк в родината си”;
  • “Печелившото изкуство е пошло”;
  • “Истинското изкуство не е разбираемо за масите”;
  • “Добрият творец изпреварва времето си, затова умира неоценен”.

И куп други народни “мъдрости”, които слагат пръчка в колелата на развитието ни като творци. Как се премахват тези схващания? Клин клина избива. Ще ги заменим с ползотворни такива. Сядаме, записваме на един голям лист всички схващания, заради които не се захващаме с мечтата на живота си. Оставяме си по три празни реда след всяко такова отровно изречение. После ще обясня какво ще пишем там.

А какво ще стане, ако не намираме тези убеждения за ограничаващи? Изглеждат логични – та всеки вярва в тях… Именно – когато единственият смислен аргумент в подкрепа на някое “безобидно” схващане е “Това го знае и баба”, веднага поставяме голям удивителен знак над него. Нуждае се от преразглеждане. Тая “баба” май не е прокопсала много като го знае това.

Тук е редно да си дадем сметка за един парадокс: често се самоограничаваме, казвайки си “много е сложно (трудно) това”. Но не си даваме сметка, че мнозинството от хората биха го оценили по същия начин и биха се отказали. А печелившето малцинство пренебрегва такива разбирания и запретва ръкави. И какво се получава – успех! Защо? Защото почти никой друг не се захваща, всеки го е страх. Когато подхванеш нещо такова, това вдъхновява. И теб, и околните. Всява респект. И незнайно как към решаването на “трудната” задача се присъединяват знайни и незнайни хора и сили. Привличме ги като магнит. Иска се само да захвърлим старите окови (схващания) и да опитаме. Не е ли твърде лесно, за да звучи осъществимо?

Да се върнем на листа с ограничаващите схващания. Готов е, нали? Знаех си, че не сте си направили труда! Спираме да четем и започваме да пишем! Пишем, докато не изчерпим всички разбирания, които ни пречат да подхванем “онзи готин проект, за който тайно си мечтая”. Тези, заради които винаги си казваме – “Някой друг път. Утре. Другата седмица. Сега нямам време”. Знаете ли какво? Няма да имате и другата седмица. Но не време, а кураж! Гарантирам!

Като сте готови, драснете по един коментар, да продължа. Иначе – куклен театър за възрастни! Сделка?

Расте, но не старее!

Добре познатият девиз на нашата столица, нали?

На мен пък поразително ми напомня на нещо друго, което расте и не старее… Няма такова нещо? Било метафора? Има, има, тумор се нарича. Всеки, който поне малко се интересува от темата е чел, че при раковите клетки е блокиран механизмът на апоптозата, т.е. на програмираната клетъчна смърт. Те просто не умират, само се множат.

Удивителен паралел между големите градове (растящите, тоест) и туморите, нали? Още Норбеков ме беше навел на тази мисъл. Но човекът дори и не подозира какъв “гениален” девиз си имаме тук.

Има и още паралели: какво произвеждат раковите клетки? Отпадъчни продукти и токсини. Загледайте се в множеството сметища, които се роят около големите градове.

Как се хранят раковите клетки? Странно. Вместо с нормалното изгаряне на захарите в кислородна среда, като всички здрави клетки, при раковите наблюдаваме ферментация (тоест, гниене) в анаеробна (лишена от въздух) среда. Гражданите, от своя страна наистина се хранят със странни, произведени (в противоположност на отгледани) храни, сред смог и спарен въздух, който май само по формални причини все още наричаме “въздух”.

Сега, слагаме ръка честно на сърцето и се питаме:

Наистина ли искаме още да живеем в раковата среда на града? Нямаме избор? ВИНАГИ имаме избор, просто ни е страх да разгледаме вариантите.

Работохолизъм и комплекси

Какво е “работохолик”? Човек, който все търси да е зает с някаква работа. За него с право се прилага поговорката “Залудо работи, залудо не стой!”.

Какво е “комплекс”? Психическо отклонение от рационалното поведение, вследствие на преживяна емоционална травма или група от условни рефлекси, несъвместими помежду си.

Никое от двете определения не е изровено от някой тълковен речник. Това са определенията, които имам предвид в статията. Вид договор между пишещия и четящите. Който не е съгласен с горепосочените твърдения, няма нужда да чете по-нататък.

Откъде произлиза работохолизмът? От желанието да заслужим собственото си уважение, благодарение на свършената работа.

Защо се увличаме толкова? Защото колкото повече работа свършим, толкова по-удовлетворени се чувстваме. Само дето има малък проблем – прагът на свикване. С всеки изминал ден, с всяка допълнителна свършена работа, очакванията ни към самите себе си се увеличават. Без край.

Защо смятам, че това е комплекс? Това по-конкретно е комплекс за малоценност. В собствените си очи нямаме особена стойност, ако не сме се утрепали от работа. Усещаме, че не заслужаваме собственото си уважение, ако не се тръшнем накрая морни и доволни. Понякога това важи и за другите около нас. Но по същество пак е същият комплекс.

Решение? Запитваме се дали наистина се обичаме безусловно? Това е единствената истинска любов – безусловната. На Земята най-близо до тази любов стои майчината.

Ако наистина се обичаме безусловно, няма да има нужда да си доказваме каквото и да било – просто ще се обичаме.

Търсим начини да заобичаме себе си. Няма как да даряваме любов на другите, ако на първо място не знаем как да обичаме себе си. От жаден вода да чакаш…

Каквото посееш, такова ще пожънеш

В загадката се пита: това народна поговорка ли е, увод на урок по земеделие или извадка от будистки текст?

И трите! И познай какво – това никак не е случайно. Кой от кого е заел идеята не е много ясно, но е еднозначно, че тази идея е приложима във всяка област от живота. Всекиму според ценностите:

За земеделеца работата е ясна, като посадиш краставици няма как да чакаш дини.

За народа – от просто по-просто – “каквото повикало, такова се обадило” – не е нужно да си атомен физик, за да “стоплиш”, че ако се държиш зле с някого, няма да получиш благословии от него. И обратното.

Виж, при будизма водата е дълбока. Бълбук! Тъкмо си помислиш, че ти е просветнало и хоп – обелваме още един слой и пак попадаме в небрано лозе. И за да не правим темата километрична, направо към същността – каквото направиш, такова ще получиш, често пъти умножено. Дай пари на човек в нужда, скоро ще се заринеш в пари. Клюкарствай и скоро ще установиш, че често те споменават в чуждите клюки. Убий животинка, после не се учудвай на нелепи травми и контузии. Списъкът е безкраен. Кое ме кара да смятам, че това е вярно? Простата логика. Не е необходимо да знаем КАК точно от едно доматено семенце можем да получим цяло растение, което да ни дари с цяла дузина домати, нали?  По същата причина не е нужно да разбираме как от едно добро действие следват много добрини към нас. Важното е да си даваме сметка, че законът действа еднакво навсякъде. И незнанието на закона не оневинява престъпника – това го пише в много юридически трудове. И както е полезно да се интересуваме какви са мирянските закони, за да не “сгазим лука” от незнание, в още по-голяма степен трябва да се стремим да усвоим вселенските закони, за да не ни “боли главата” от невежество. Този зако се нарича “Карма”, по тази тема са изписани много трактати, но и до ден днешен се раздухват заблуди и суеверия.

Този закон е описан изключително достъпно и логично в няколко труда на Геше Майкъл Роуч:

  • Шлифоващият диаманти
  • Кармичен мениджмънт
  • Градината
  • Философията на Йога

Всеки един от тях самостоятелно е напълно достатъчен, просто формата е различна, според читателските предпочитания – роман, очерк или книга-учебник.

С нетърпение очаквам Геше Майкъл да ни посети отново в близките месеци, за да задълбочим знанията си в тази изключително интересна материя.

Какъв (не) искам да стана

Често си блъскаме главите над трудния въпрос “Какъв искам да стана?” или “Какво е моето призвание?”.

Слагам ръка на сърце – досега готова рецепта не съм открил. Но днес ми хрумна, че има един “обиколен път” (workaround), чрез който можем да поразбутаме мъглата около отговора.

Хайде да си зададем въпроса “Какъв не искам да стана?”. И да си направим списък с отговорите. Добро начало, нали? Ето какъв не бих искал да стана, само за справка, всеки има право да си редактира списъка на воля:

  • Затънал до уши в лъжи политик, който го е страх да се покаже на публично място без охрана;
  • Затънал до шия в дългове “бизнесмен”, на който бизнеса всеки момент ще стане печеливш, и така от около 20-ина години;
  • Прегърбен старец, тръгнал с куп безсмислени документи по още по-безсмислени инстанции, в неравна борба за десетина допълнителни лева към мизерната пенсийка, разнасящ ги в рекламна торбичка на лекарства или на аптека;
  • Лентяй, за когото единствените ценности са чашката, салатката и футболния мач;
  • Вонящ бездомник, ровещ в хорските боклуци и псуващ всичко живо и неживо около себе си;
  • Кисел чиновник, на когото целия свят е крив и прави ад живота на бедните граждани, попаднали при него по силата на една малоумна бюрократична система;
  • Офисен плъх, за когото е много важно да отиде точно в 9:00 ч. на работа и ОЩЕ по-важно да излети на секундата в 17:00 ч., а по възможност и по-рано, ако досадното началство не е в периметъра;
  • Порядъчен потребител, който обикаля от банка в банка с цел да вземе поредния “потребителски кредит”, за да погаси предишния, пък ако остане някой лев да го пръсне за поредната дивотия, от която изобщо няма нужда;
  • Гъзар с лъскаво возило, за когото е много важно да паркира така пред входа на нощния клуб, че всички “колеги” да го огледат и съответно – завидят;
  • “Молец” – това е нов термин, за назоваване на градското съсловие, което редовно посещава моловете, кога за “шопинг”, кога за да убие два-три часа с “приятели”;
  • Сервилен консултант, чиято цел е да измъкне максимум изгода (разбирай – пари) от всички страни, които изкусно замесва в консултантските си схеми;
  • Преподавател по тематика, която на мен самия ми е мътна и неясна – цитат от виден професор “Ей, двадесет години водя тия лекции, чак сега ми просветна за какво иде реч…”;
  • Лаком строителен предприемач, който опитва да изцеди печалба от всичко, без оглед на щетите, които нанася на инвеститора – едрови цени, ДДС, групиране на несъвместими дейности, осигуровки на работниците, влагане на некачествени материали, и още милион други “трикчета”;
  • Недодялан селски тарикат, който си мисли, че гражданчетата са твърде мекушави и неориентирани, за да ги “одере” порядъчно за иначе посредствени услуги и материали, пък какво толкова, като (ако) впоследствие го разкрият;
  • Мазен дебелак, с корем-разузнавач, от размера на който бременни в девети месец биха се ужасили, с ужасна диета и твърдящ, че за телесното му състояние са виновни обмяната на веществата, лошия въздух, лошата храна, кучето на съседа и т.н. Коремът е разузнавач, защото се движи около 2 минути по-напред от собственика си;
  • Телезрител, чиито основни дейности вкъщи (а по възможност и на работното място) се извършват в радиус от 3 м. около телевизора – хранене, семейни събирания, отглеждане на деца, спане и т.н. Е, има изключения, по време на рекламните паузи тича в тоалетната или се обажда на приятел (дано и той е в рекламна пауза, та да вдигне);
  • Необуздан геймър, чието време отива да играе всякакви онлайн игри, във фейсбук или не, че и си плаща даже за удоволствието;

Сигурно има още доста образи, ще добавяме в движение. Следващият път ще се фокусираме върху нещо по-позитивно, например – аз и света около мен.

Доблест и достойнство

Понякога се питаме има ли място за тези ценности в днешно време. Дали не са безвъзвратно остарели и изчезнали като динозаврите например?

На първо място – какво значат тези магически думички?

Дълго рових в разни тълковни и не толкова тълковни речници и бази данни, но не можах да открия отговор, който да ме удовлетворява напълно. Ето някои значения, които ми се струват близко до Истината:

Доблестта и Достойството са букети от качества – човеколюбие, уважение, търпение, смелост, твърдост…

Свързваме тези понятия с рицарите, а те са пример за справедливост, доброта, решителност.

Има значение обаче как и пред кого проявяваме тези качества. Очевидно грешният отговор е “пред другите”. Достойнството за пред другите си е чиста проба лицемерие.

Достойнството е пред Него. Без значение как го наричаме и къде си мислим, че “живее”. Достойнство пред Бога, макар и с вероятно изкривените си собствени критерии. Всеки се ръководи от съвестта си. Да проявиш достойнство значи да постъпиш така, че да спиш след това спокойно. Да не те гризка съдника в теб.

Точно това има предвид и Дон Мигел Руис с едно от Четирите споразумения – Давай най-доброто от себе си. Няма очевидна връзка, нали? Нека разгледаме – какво се случва, когато не дадеш най-доброто от себе си? Непременно остава някаква тънка нотка на неудовлетворение. Може и да не признаем, че я има, но тя си е там и си чопли – “можеше и по-добре да го направя” примерно. Какво излиза, не си проявил достойнство при тази случка, “скътал си се” или си минал “тънка лайсна”. После ще си плащаш дълго, не се безпокой… Никой не може да избяга от собствената си съвест. Никой.

Е, накратко, достойнството и доблестта, освен, че ни дават добър имидж пред околните (въпреки, че това далеч не е основната задача), допринасят и за собственото ни ментално и душевно здраве.

Означава ли това, че трябва да вършим всичко по най-добрия начин? Да, но тук има уловка – не “всичко”, а “всичко, което изберем да вършим”. Къде е разликата? Много просто – много е лесно да свършим нещо приятно перфектно, нали? Но като ни “натресат” нещо отвън, как да вложим себе си? Е, достойнство преди всичко – просто отказваме достойно и толкоз. По-добре достойно да откажеш отколкото недостойно да премълчиш и претупаш със скърцане на зъби, нали?

Купува ли се здраве?

Да, еднозначно!

Бързам да уточня, че нямам предвид човек да влезе в супермаркета или аптеката и да си поръча еди-колко си грама/килограма здраве. Нито пък визирам компютърните игри, в които като ти понамалее здравето, можеш да си го допълниш в магазина.

Дори и да не можем да си купим артикул “здраве” съм напълно убеден, че здраве може да се купи. Нека разледаме някои основни моменти. От какво зависи здравето:

  1. Подходяща и разнообразна храна, още известна като “здравословна храна”. Има цял рояк книги, които дъвчат тази тематика.
  2. Микроелементен баланс, т.е. правилно поемане на витамини, минерали и ензими. Слабо изследвана област, но има доста хипотези и доказателства в тази посока.
  3. Правилен баланс на движение и отдих: “Движението е здраве”.
  4. Забавления в работата, вкъщи и в обществото.
  5. Духовни практики: “Здрав дух в здраво тяло” – това равенство е валидно и в двете посоки, но като правило силния дух има способността да изцелява и “нелечими” болести.
  6. Здравни прегледи, консултации, профилактика и корекция на назряващи патологични промени в организма. И най-добрия механизъм се нуждае от профилактика, за да функционира правилно и ефективно. Човешкото тяло не е изключение. Дори и да спазваме горните пет точки безупречно, хубаво е да следим телесните си параметри, имайки предвид обкръжението, в което живеем.

Този списък не претендира за изчерпателност, но покрива поне популярните “съставки на здравето”. Нека сега разгледаме коя от тези съставки с какво си набавяме:

  1. Храна – всички знаем, че в храната за “масова употреба” няма почти нищо полезно. Оставяме настрана очевидно преработените храни като тестени изделия, всякакви сладкиши и шоколади и полуфабрикатите. Тези храни и без това си носят славата на “junk food” (в превод “боклучава храна”). По-интересното е, че и тази храна, която се счита за здравословна – зеленчуци и плодове, също не е никак здравословна в масовия си вариант. Защо? Това разглеждам в отделна тема. За целта на тезата ще приемем, че това, което е евтино, трябва да е масово. Щом е масово, трябва да е трайно. Колкото по-трайно е, толкова по-малко полезно е. Какъв е изводът – истински полезната храна е пъти по-скъпа от тази, която ще намерите в супермаркетите.
  2. Микроелементите – например балансът между Калия и Натрия в човешкото тяло се оказва жизненоважен за редица органови системи. Как се поемат микроелементи, освен, чрез истински полезна храна (виж по-горе) – чрез хранителни добавки. Да, всички знаем, че “пирамидите” са сложили ръка на хранителните добавки. Но както с всичко друго по света, има добавки и добавки. Някои са си чист “плацебо ефект”, други наистина доставят, каквото обещават. Покрай сухото гори и суровото. С какво се купуват добрите добавки? С пари!
  3. Движение и отдих. И за двете се иска свободно време. И желание. А като няма желание, няма и свободно време! Питайте мен! Ако човек не си наложи волево да почива, ама истински (!), или не си наложи волево да поспортува, винаги ще се намери оправданието – ух, колко много работа, минутка не остава за отдих (спорт). А кой има толкова много работа? На който работата е неефективна. Ефективната работа (затова се нарича така) носи добри доходи, т.е. има добър ефект. Какъв е изводът – който работи ефективно (т.е. който е заможен) може и да почива/спортува ефективно. Т.е. времето за отдих и движение се купува с познай какво – парички!
  4. Забавления – няма нищо по-ободряващо от една комедия, един концерт, един аква-парк. Хитрия римски император е казал  – “На народа му трябват хляб и зрелища”. Обърнете внимание и на изрази като “Шопинг терапия” – задоволяването стремежите носи голямо удоволстви, чак лечебно. Да, ама тези работи пари струват.
  5. Духовни практики – моят Учител редовно отпраща стотиците желаещи да му станат ученици с думите – “На гол тумбак, чифте пищови”. Неговото верую е, че човек може истински да се потопи в духовния път чрез отказване от материалното. Според мен има два начина да стане това – тотално себеотричане (от семейство, родители, имущество, статус и т.н.) или чрез материално осигуряване (да осигуриш доходи на семейството чрез високо ефективна работа). Първият път (поне на мен) звучи твърде радикално. Аз вървя по втория. Дали ще успея – един Господ знае. Само знам, че за да вървиш успешно по този път и то – със смислени темпове, трябва да отделяш време и да не се разсейваш с въпроси от рода на “с какво ще платя сметката за тока” или “как да купим вечеря”. И за да отпаднат тези въпроси помагат парите.
  6. Профилактика и лечение – в забързаното ежедневие никога не бихме отделили време за нещо така абстрактно като профилактика на здравето. По-скоро ще чакаме да ни заболи нещо и чак тогава ще търсим помощ. Уви, болката е индикатор, че е налице увреждане, а не просто дисбаланс. Т.е. алармата идва късничко. Материално осигурените хора обаче съзнателно отделят време и средства за така абстрактната профилактика. Защо? Не че имат излишно време и пари, но просто съзнават, че дължат на тялото си много от успехите си, и че, ако го занемарят, то ще се превърне от помощник в пречка. А като стигнем до лечение картинката не е по-розова – масово се търсят услугите на лекарите в държавните здравни заведения, тъй като любимата на всички Здравна Каса покрива (само част от) лечението в тях. Тъжната истина обаче е, че по-добрите лекари предпочитат да работят в частните заведения поради по-добрите условия и заплащане там. А пък самите заведения от своя страна, за да могат да запазят високия си стандарт, държат и доста солидни цени на услугите. Понякога повече от двойно. По пътя на логиката, кой може да си позволи по-доброто обслужване? По-заможните пациенти, нали? И не на последно място, в аптеката няма да намерите истински ефективните лекарства. Сравнете аптеката със супермаркета. Истински действащите лекарства ще намерите при трудно откриваеми учени и билкари. Достъп до някои от тях има само ограничен кръг хора. Защо? Защото те не могат да смогнат да произведат продукт в масово количество. Защо? Защото има създадени един рояк бюрократични пречки техните лекарства да се узаконят и да се пуснат в аптечната мрежа.

Така-а-а. Да видим, т.1 – пари, т.2 – пари, пари, пари и-и-и пари. Нека не звучи алчно. Просто така работи системата. На който не му харесва – да се залавя със себеотричането – тогава нито пари ти трябват, нито къща, нито кола, нито биометрична лична карта, нито данъци и осигуровки ти трябва да плащаш.

Свободата – желана и осъзната

От малки ни учат, че най-важното нещо в живота е Свободата. На словото, на избора… Цял живот се борим за някаква свобода – от настойници, от учители, от началници, от всякакви досадности… Защо не успяваме?

Защото това е сляпа борба. Дефинираме някакъв “враг” и започваме да водим дълга и продължителна война с него. Дали няма да е по-успешно, ако не опитаме да помечтаем първо. Да се видим вече “освободени”, да поживеем в този образ. Дали, ако постигнем целта си, ще сме щастливи? Дали е това, което сме искали?

Много абстрактно започна да става. В такива моменти винаги търся примери, за да не се изгубя. Искаме свобода на личните данни – бунтуваме се срещу биометричните паспорти, как така ще ни прошнуроват и пронумероват като някакви зеленчуци… Искаме си неприкосновеността! Е, това е част от цената, която трябва да платим, за да сме членове на модерното общество. Всяка стъпка в посока увеличаване на сигурността води неизбежно да жертване на някакви свободи. Като не искаме да си даваме отпечатъците, отиваме да живеем в далечна Африка, там още дълго време няма да ги закачат с такива “глупости”. Но дали ще ни хареса?

Робът се бори срещу тираните си, на всяка цена иска своята Свобода. И идва един прекрасен ден – тираните загиват или биват пометени и робът става свободен. И какво? Къде ще спи? Кой ще го храни? Кой ще се грижи за нуждите му? За да заживее “свободно” ще му се наложи да поработи сериозно, най-вече върху себе си и своите стереотипи.

Шефът такъв, шефът – онакъв. Ужас. Клю-клю по цял ден и мрънкане по цяла вечер. Темата за несправедливите шефове е една от Топ 10-те теми за маса. Лесно е да посочиш недостатъците на “господаря”, но се иска доста повече, за да поемеш отговорност и ти като него и да му покажеш с действия къде греши. Нали?

Ставаш си сам шеф – каквото ти харесва – това правиш. Когато и както искаш. И на никого не даваш отчети. Не е ли яко! Нооо, има някои малки особености – няма сигурна заплатка в края на месеца, няма аванси, безлихвени заемчета, няма служебен джиесем, кола… Няма кого да набутваме от служебния телефон и да правим тайни забежки със служебно гориво. И най-важното – трябва да поемем отговорността за неуспехите! А такива – с лопата да ги ринеш. Това, че шефа не мрънка по цял ден, не означава, че няма проблеми. Просто се е научил да ги преглъща, анализира и вади полезни поуки. И да носи отговорност, а не да се оплаква от лошото време, “глобалната криза” и т.н.

За да обобщим – най-краткия път към свободата вероятно минава през това да се научим да поемаме отговорност за последствията ѝ. Щом усвоим този урок, тя сама ще ни потърси, няма нужда да водим дълга и безсмислена борба с вятърни мелници и тям подобни…