7 неща от които успешните българи са се отказали отдавна

За българите като нация може да се спори надълго и нашироко – откъде сме произлезли, какви сме били, какви сме, накъде сме се запътили… Но едно е безспорно – разполагаме с някои типично български черти, които направо се набиват на очи. Нека ги анализираме заедно и да решим дали е възможно да се отървем от тях, ако желаем успехите да ни споходят и поколенията да ни споменават с блага дума:

Желанието да се харесаш на всички

Много е приятно отвсякъде да се сипят похвали и комплименти, нали? Но този филм не съществува. Все ще се намери някоя гад, която да ти вгорчи живота и да ти ги наговори разни… Хайде да си представим, че всеки от нас е някакъв предмет – каквото му е на душа – химикалка, лампа, сърф… Нали не очакваме всички хора на света да харесат един конкретен вид и цвят дъска за сърф? А защо тогава очакваме всички да харесват една конкретна личност? Толкова е естествено да има такива, които харесват нещо и още толкова, които го ненавиждат. Но това не значи непременно, че проблемът е в самото нещо (или някой). Но със сигурност значи, че нещото (разбирай – някой-то) не бива да се впечатлява от тази обратна връзка, а още по-малко да се опитва да се преобразява, за да се хареса. Като си сърф, плувай на воля, бъди себе си, не се прави на дъска за гладене! Като страничен бонус от този отказ, внезапно ще откриете, че не е необходимо да угаждаме на нечии прищевки, за да се харесаме, и ни остава куп време да се фокусираме върху истински важните неща.

Прекомерният перфекционизъм

Няма нищо лошо в това нещата да се доизкусуряват. Има стотици примери за успешни фирми, хора и продукти, които са пример за (привидна) перфектност. Но да задълбаеш в огромното си желание да постигнеш перфектен резултат… често е добро извинение да не се хвърлиш на пазара. От страх. Твоят продукт е твоята рожба. Как така ще го изложиш на ужасния, страшен, безпощаден пазар?! Толкова много работи може да се объркат, толкова много хора може да не го харесат (виж по-горе), я по-добре да си го къткаме още година-две в гаража на топло, да го полираме до припадък и да минимизираме шансовете някой да му се присмее? Само за да установим, че някой не толкова задълбал като нас вече е пуснал на пазара сходно нещо и вече бере плодовете на своя труд! Грозно било, смотано било, да но хората го ползват и носи добро на света. А твоето “перфектно” творение събира прах под чергилото на страха.

Токсичните хора

Имаш ли чувството, че като общуваш (или не дай Боже съжителстваш) с определени хора се чувстваш като изстискан? И дори си обмислял дали причината не е в това, че може да си латентен интроверт? Дали си или не, няма никакво отношение спрямо факта, че има категория хора, които чрез своето оплакване, мрънкане, жалване, се опитват да привлекат внимание и съпътстващата го енергия към себе си. Стой далече от такива! Дори да се считаш за “високоенергиен” и недосегаем, дори капката отрова в чашата светена вода е способна на големи пакости. Търси ведрите, работливи хора. Мъдрите българи са го измислили: “С какъвто се събереш, такъв ставаш.”

Нездравословният живот

По темата има тонове литература, който се интересува да чете. За нас, останалите, няколко бързи “кратки пътечки” или както младежите казват “хакчета”: 1) храна от пазара, а не продукция от магазина – всичко в пакетиран вид – в черния списък; 2) активен живот – движение, минимум по час на ден, не от вида апартамент-асансьор-кола-асансьор-офис-асансьор-магазин и т.н! Разходка с натоварване, което е на границата между комфортното ходене и некомфортното подтичване; 3) здрав сън – електронните екрани и екранчета преди сън “у уево” както казват любими герои от любим регион. Всичко по-малко от 8 часа е подигравка с организма, не се съмнявайте, че ще намери сгоден случай да си го върне и навакса, точно когато най-много не ви се иска! Грижи се за тялото си – то е единственото истинско твое притежание!

Синдромът “Тъкачка многомашинничка”

Тези времена на ударен труд отминаха безславно. И не случайно – всякаква илюзия, че човек е способен на многозадачна работа, е направо смехотворна. Това не е многозадачност, това е стрес! И освен това, скачайки от задача на задача, губиш концентрация и ценно време, което няма как да бъде оценено. Като вършиш нещо върши НЕГО, а не куп други неща. Изключи дразнителите – месинджъри, скайпове, вайбъри и куп други играчки – вредят на ТВОЯТА производителност. Не бъди алчен, нищо няма да изпуснеш за няколко часа “офлайн”, но пък си нямаш и представа колко други неща ще спечелиш!

Желанието да контролираш всичко

Както става ясно в старата притча – по-лесно е да обуеш обувки, отколкото да облицоваш пътищата в цялото царство с кожа. Разсъждавайте от тази гледна точка към нещата, които искате да промените. Възможно ли е, целесъобразно ли е, заслужава ли си времето и парите? Не всичко може да е под наш контрол. Но в опитите се да разпрострем върху много неща, пропускаме именно тези, които наистина можем да променим за добро. Това е и основната причина империите да се провалят пак и пак, и пак. Алчност и желание да сложиш ръка на всичко и на всяка цена. И тази цена я заплащаш скъпо и прескъпо.

Мрънкането и оправданията

Ох, колко типично българско! Дори в чужбина се отличаваме от другите емигранти – носим си навика да сочим с пръст. Все някой друг ни е крив, все някой ни е изял супата с вилица, а напоследък и с китайски клечки. Две прости правила: 1) Оправданието не свършва работата, а напротив – дава ни “свободата” да обявим задачата за невъзможна, пошла и ужасна; 2) Ако не държиш повода на живота в ръца, някой друг ще го хване! Нали ТОЧНО това не искаме?

Сигурен съм, че съществуват поне още толкова, но нека започнем с нещо просто и ясно. От първата стъпка започва и най-дългото пътешествие. А пък ако ви се струва, че липсва нещо наистина фундаментално, ще се радвам на коментарите ви!

Няколко лесни хватки за простичък живот

Хващате ли се понякога, че сте задъхан/а от огромното количество задачи, които отмятате всекидневно и като че ли списъкът им няма край? Добре дошли в клуба! Това е ясен индикатор, че животът ни се нуждае от опростяване. Много от нещата, които сме свикнали да вършим са просто продукт на стар навик или направо са си излишни, ако не и вредни. Ето няколко лесни начина да поемем в правилната посока:

  • Не се опитвай да угодиш на всички! Доказано е, това е просто невъзможно. Дори и Супермен среща трудности с опазването на Света. Колкото и да се стараеш, винаги ще се намери някой недоволен или направо гневен. И да не се стараеш, пак същото. Когато имаш приятели, имаш и врагове. Просто бъди себе си, напъните няма да променят нищо в дългосрочен план, само ще ти сръбнат силиците!
  • Научи се да казваш “Не!”. Когато те молят за услуга или ти предлагат сделка, ако нещичко вътре в теб се съпротивлява, просто кажи “Не!”. Без да размишляваш много-много. Работата е там, че това “чувство” идва от дясното полукълбо на мозъка – то работи с образи и с огромно количество нелогическа (не нелогична) информация, може да направи мигновена преценка на дадена ситуация и да ти подаде сигнал. Проблемът е, че впоследтвие включваме логически разсъждения, аргументи за и против и този първоначален верен сигнал се изгубва в морето от логическа информация. Никога не върши нещо поради логически съображения (заплащане, добри отношения, насрещна услуга) ако вътрешното съпротивление е налице. В края на краищата резултатът и в двата случая е подобен, но сме неспособни да го проумеем предварително.
  • Не клюкарствай и не се задръствай с излишна информация! Ето тук ще скочат мнозина и ще ревнат: “Ама как! Нали трябва да сме информирани, да знаем какво става в града/държавата/по света!!! Какво ще стане ако никой не се интересува от новините?!”. Ще ви кажа какво – ще настане такава идилия, че ще има да се чудите! Аритметиката е проста – времето, което губим в плюнчене на вестника, бутане на нюзфийда (мале колко съм модерен!), надзъртане в прозорците на комшиите или гледането на сапунки – ако това същото време го вложим в това да усъвършенстваме ново умение, да си почистим къщата или да помогнем на близък, раят ни е гарантиран!
  • Не претрупвай календара си! Да влиташ от среща в среща, хвърляйки огън и жупел по всеки, който се пречка по пътя ти в промеждутъците не е секси! Може да е много ефективно според съвременните бизнес стандарти, но е ужасно нечовешко! Към себе си и към околните. Не си прави тази антиуслуга! Остави си половин час свободен в графика. Нарочно! Нека служи за буфер, ако някоя среща се проточи или има задръстване. По-добре отколкото поредното закъснение да предизвиква излишно потене, куп ругатни към какво ли не, стрес и болести. Ако пък толкова всичко върви по план, няма задръствания и наистина остане половин час свободен… почерпи се за добре свършената работа, изпий един чай и се обади на близък!
  • Фокусирай се в едно, вместо да се пръскаш в пет направления! Ако се интересуваш от военна история, малко армии са съумявали да удържат и напредват по няколко фронта едновременно. Битката печели този, който е фокусиран, не пропуска подробности и живее в момента, тук и сега. Не забравяй – предците ни са се занимавали с лов или събиране на храна в продължение на час-два дневно. През останалото време са общували и са се забавлявали. С какво сме по-способни от тях? Ако бяхме, нямаше да има такава страшна статистика на болестите, причинени от постоянен стрес.
  • Бъди безгрешен в словото си! Бъди ясен когато се изразяваш или поставяш задачи. Грешките възникват от недомлъвките, от неяснотите. Конфликтите идват от неяснотите. Разочарованията са плод на недоизяснените очаквания. Боклук на вход – боклук на изход. Неясно задание – неясен резултат.
  • Отърви се от ненужното сега! Не утре, не друг път или догодина! Тази блуза дето се въргаля в гардероба и не си обличал от година – смяташ ли че наистина ти е нужна? Подари я на беден човек! Това членство в тази група, в която са те присъединили без да те питат или си изгубил интерес към тематиката – какво те задържа там още? Отпиши се! Тези развалени джундурии, които се търкалят в чекмеджето, дето все някога ще ги оправиш – послушай ме, никога няма да стигнеш до тях, хвърли ги! Ама грехота било, пари били давани… Ами, имал-дал, сега не ти трябва – ресто! Между другото, в OLX можеш да пуснеш обява, че подаряваш нещо – отлита на секундата!
  • Смени тайфата! Може да са приятели от детството или колеги, или просто хора, към чийто статус се стремиш. Но ако принадлежността в тази среда изисква от теб да влагаш пари в “подходящи” кола, дрехи, телефон, въпреки че ти е трудно да го правиш – запитай се: Дали наистина имам нужда от тези връзки? Не е ли по-добре да общувам с хора, които не държат на блестящи джаджи и външен вид?

Хималайски уроци, които научаваме твърде късно

Всекидневният живот постоянно ни поднася различни уроци. За съжаление, голяма част от тях “проспиваме” и се налага да повтаряме и учим по трудния начин. Опитах да събера на едно място по-важните уроци:

  • Навиците ни, дори и най-незначителните, определят нашето бъдещо Аз. Без изключение. Повтаряй нещо една седмица, започва едва забележима промяна. Повтаряй го месец, някакви неща вече се случват. След година-две повторения почти не можеш да познаеш себе си. Бедата е, че промяната става толкова постепенно, че трудно осъзнаваме промените (към добро или лошо), които са настъпили. Но това не омаловажава мощта на навиците!
  • На чужд гръб и сто тояги са малко. Колкото и клиширано да е това, в дълбочина носи много важно послание – склонни сме да оценяваме външния вид, без да познаваме сърцевината. Запознаваме се с успешен човек – видимо всичко му е наред – ведър характер, дебел портфейл, хубав/а съпруг/а, здрави деца, къща-мечта… Докато се усетим и вече тайничко му завиждаме или поне шумно му се възхищаваме и възхваляваме. Без да осъзнаваме основното – най-обикновен човек като мен и теб, с много, ама наистина много хвърлен труд, за да стигне до такова завидно положение. Всеки може да го постигне, но не всеки иска. Защото на едно неосъзнато ниво знаем, че е трудно, т.е. иска се труд!
  • Емоциите, както и всеки друг аспект от живота ни, се развиват с практикуване. Искаш мускули, ходиш на фитнес. Искаш чужд език, посещаваш курс. Искаш да си благ, търсѝ поводи да проявяваш благост. Винаги можеш да потренираш злъч, но е добре осъзнато да потърсиш как да проявиш доброта. Връщаме се на първия урок днес, създаваме навик да сме добри!
  • Постиженията никога няма да те направят щастлив! Вярваш или не, щастието не е резултат от покупки, постижения или слава. Нито може да се купи. Така наречените “звездни моменти”, за които всички мечтаем са точно такива – моменти. И то – звездни – защото отлитат точно толкова бързо, колкото е необходимо метеорът да изгори в земната атмосфера докато пада. Нищо че го наричаме “падаща звезда”. Щастието извира отвътре тогава, когато се радваме по стъпките към успеха. А не в момента, в който го постигнем. Ако жертваме топли семейни мигове или приятелска раздумка (да не се бърка със сплетничене!) заради някаква висока и амбициозна цел, скърцаме със зъби през несгоди вместо да се забавляваме преодолявайки ги, не бива да се чудим, че сме нещастни по време на движението към нея, а накрая щастието от успеха мимолетно излита през комина.
  • Всеки луд с номера си – друго подценявано клише. Истината е, че всеки си живее в собствения филм. Учените дори го наричат “контролирана халюцинация”. Всеки от нас има своите мечти, проблеми, страхове. И разбира се, всеки мисли за собствения г*з преди всичко друго. Това означава, че не бива да очакваме някой да се трогне от собствените ни проблеми и да зареже собствените си. Дали не е по-добре да потърсим начин как да бъдем полезни на хората около нас? Когато осъзнато хвърлим мост към другия в режим “давам”, вместо “искам”, взаимоотношенията потръгват по един вълнуващ, магичен начин.
  • Гневът е маската на страха. Помислете върху това! Нашият приятел Йода от Междузвездни войни говореше навремето по тази тема: Страхът е пътят към Тъмната страна. Страхът води до гняв, гневът – до омраза, омразата донася страдание. Когато усетим, че страдаме, нека не се заблуждаваме, че причината е външна, макар и да изглежда така. Явно мразим нещо, а под тази омраза, тлее гневът, който носим в себе си добре прикрит и забравен. Ако пък усетим омразата или гнева на друг човек, вместо да влизаме във филма “Тоя за к’ъв се мисли, бе!” и да вярваме, че се отнася до нещо в нас, не е ли по-добре да се запитаме как сме провокирали някой страх у този човек?
  • Мантрата “Прави това, което обичаш” има подводна част. Като при айсбергите – доста по-голяма и невидима. Тази част е къртовският труд, който трябва да бъде положен. Защо мислите повечето хора не работят това, което обичат? Защото не желаят да се трепят по нощите, да полагат усилия без незабавно възнаграждение, да си закачат сами въображаемия морков пред носовете, да си представят как би изглеждало тяхното утре. За да правиш това, което обичаш се иска самодисциплина, упоритост и повечко усилия. Безплатен обяд няма!

Значимостта на инфраструктурата

Ако имаш най-бързата кола на света, но пътя по който я караш е нашарен от дупки, можеш ли да я използваш в пълния ѝ потенциал?

Ако имаш най-мощния компютър на света, но ти спре тока, дали ще ти е полезен изобщо?

Ако имаш огромен Ultra HD 4K телевизор 100″, най-нов модел, но нямаш интернет или телевизия, как точно ще гледаш най-новите филми?

Очевидно като липсва инфраструктура, много други вложения отиват нахалост или са сериозно ограничени. В живота под “инфраструктура” често разбираме магистрали, хубави пътища, интернет, електричество, вода. Дотолкова сме свикнали с някои от тях, че като ги отняма за кратко време и хвърляме къчове като раздразнено муле.

Искам да обърнем поглед навътре и да потърсим личната инфраструктура, която всеки от нас носи. Досущ като външната, ако тя не е на мястото си, без значение какви фокуси и лупинги се опитваме да правим, резултатите ще са плачевни или смехотворни. Ето няколко примера:

  • Здравето. Когато сме болни, работоспособността ни е сериозно занижена или поне имаме много добро оправдание да мързелуваме.
  • Полезните навици. Колкото и да сме умни и красиви, ако нямаме самодисциплина, самоконтрол или воля за работа, денят ни се превръща в преливане от пусто в празно.
  • Нагласа за растеж. Знам, че нищо не знам (Сократ). Но често го забравям (моя милост). Когато си повярваш, че всичко знаеш и всичко можеш, мотивацията да се развиваш “отива на кино”. Зацикляш в някакъв филм на превъзходство и внезапно установяваш, че единственият зрител в залата си останал ти.
  • Умиротвореност. Дай си обещание да не се ядосваш. Ядът е заразен. Нека го илюстрирам с един просто пример. Наблъскал си гозбата си с огромно количество черен пипер. Люто, горчиво, та чак щипе. Но сам си го сърбаш и пускаш по някоя сълза, къде през очите, къде през темето. Хайде сега този същият черен пипер да го разхвърляш из въздуха. Като се разкихат всички наоколо, до сълзи. Същото е и с яда – ядосаните хора направо ръсят от своя яд навсякъде. И нищо не потръгва, дори напротив.

Няма по-важна инвестиция в собствената инфраструктура! Нека застелем пътя за бъдещата високоскоростна кола сега, а не когато я изпотрошим из кривунделите и дупките.

Със сигурност личната инфраструктура има още много съставки, които съм изпуснал. Ще се радвам да ги предложите в коментарите.

Открий твореца в себе си! (част трета)

Сега, след като имаме списъка с ограничаващите виждания, нека се заемем с преобразуването им. Те няма да си отидат просто така, от добра воля. Трябва да бъдат заменени с нещо полезно, което ги видоизменя в положителна посока.

Оставихме по три празни реда между тях. Ето какво ще напишем там:

Първа стъпка – нека формулираме в едно просто изречение за какво ни служат тези ограничаващи схващания. Например, ако сме написали “Колкото повече пари имаш, толкова по-трудно ги опазваш.”, много вероятно е това да е едно добро оправдание да стоим бедни, за да не ни се налага да се безпокоим как да опазим състоянието и как да го умножаваме. Записваме тази ценна мисъл на първия свободен ред. Важно е да си дадем сметка защо сме залепнали за такива схващания. Тук не е виновна само средата, в която сме пораснали. Обикновено имаме рационално обяснение за всяко ограничаващо вярване.

Втора стъпка – намираме положително внушение, което да замени старото. В горния пример, един прекрасен вариант е: “Колкото повече пари имаш, толкова по-свободен си да помагаш на другите с тях”. Не е ли така? Ако имаш ограничени приходи, можеш да помагаш на другите предимно с личен труд. Но ако разполагаш с добра сума, можеш да събереш единомишленици и да направите много повече, нали? Записваме новото схващане на втория свободен ред.

Трета стъпка – записваме в последния свободен ред една своя мечта, която ще осъществим като придобием новото схващане и съответстващите му активи. Това е много важно! Както винаги “ключът от бараката” е скрит в подробностите – каква ще ни е мотивацията да подменим така удобно заседналите схващания, ако не си обещаем бонбонче по случай победата? Може да звучи така: “Ще бъде незабравимо преживяване да видя как близкият приют за бездомни е зареден с одеала и топливо за целия зимен сезон!”

И още три важни стъпки, които имат отношение към препрограмирането на подсъзнанието. Може да не звучат смислено, но подсъзнанието отразява всяко действие, това не бива да забравяме:

  1. Преписваме на нов лист полезните схващания, заедно с мечтата, която ще отключат.
  2. Смачкваме стария лист и незабавно го изгаряме. Да, с кибрит или запалка. Някъде, където няма да направим пожар. Важното е да регистрираме с очите си как старото се изпепелява.
  3. Новият лист разсеяно подпъхваме някъде, където често ровим или се въртим – кутията с козметиката, огледалото в коридора, вратата на хладилника… Важното е да ни попада пред очите поне веднъж на ден или няколко дни.

Дотук добре, свършихме теоретичната работа. Или не? Ако не сме, заемаме се незабавно! Практическата част ще започне едва когато новото листче увисне там, където ще го мяркаме! До скоро!

Открий твореца в себе си! (част втора)

Да си припомним накратко защо изобщо ни е нужно такова търсене:

Защото е по-лесно. Сериозно! Може да звучи нелогично – влагането на усилие (в търсене) съвсем не звучи по-лесно от това да си седиш на дивана с чипса и да гледаш мач/сериал, нали? Уви, опитът показва, че когато запалиш творческата искра в себе си, едва тогава животът потръгва. И не преди това. Дотогава има едно безкрайно лутане, пъшкане, сизифовски труд, оплакване, мрънкане. И защо да си го причиняваме? Не е ли в действителност по-лесно да разкрием творческия си потенциал и да се наслаждаваме на плодовете му вместо да пръскаме усилия да водим “нормален” живот?

Много моля да не бъда разбиран погрешно! Тук никой не настоява да зарежеш работа и семейство и да се включиш в модата на предприемачеството, поемайки всевъзможни непремерени рискове! Никой не се съблича гол и не си изгаря дрехите при най-малък намек, че в магазина са пуснали нови на промоция, нали? Иди в магазина, огледай, ослушай и като си купиш нови дрешки, старите сами ще паднат.

Имаш си “сигурна работа”? Имаш си нископлатена длъжност? Имаш си средностатистическо семейство с обичайните проблеми и отчуждение? Дръж си ги! Засега. Когато му дойде времето, ще имаш сили сам да си решиш проблемите.

Не предприемай радикални промени без да си усетил плодовете на вдъхновението! Не говорим за “пеперудки в корема”, нито за смътното усещане, че си открил топлата вода. Говорим за реални плодове на творческата си работа – ако програмираш – напиши програмка, която хората да купят, ако рисуваш – продай картина, ако свириш – направи музика за реклама. Нещо. Може да вземеш пет лева за него, но да си ги взел. Да усетиш, че това което правиш, хората го ценят!

Апетитът идва с яденето – започни да твориш, ще ти се услади! След това има важна стъпка – намери правилната аудитория за твоите творения. Да разшифровам – това са хората, на които твоето творчество – продукти, услуги, картини, филми, музика или друго – би решило важен проблем. Например – издай книга за природно лекуване на диабет. Имаш информацията, рецептите, помогнал си на свои познати, убеден си че работи. Сподели го със Света! Несподелени творения са обречени на 100% неуспех, гарантирам!

Ако не е станало пределно ясно – постарай се това, което създаваш, да носи полза на хората. Това е единствената рецепта за успех. На Света не му пука за твоето изкуство, дори да си Микеланджело Втори. На хората им пука какво това би им помогнало. В английския език има един много добре формулиран въпрос, който всеки човек си задава: “What’s in there for me?”, грубо преведено “Аз к’во ще намажа от тая работа?”. Ако твоето творение не удовлетворява определена човешка нужда, пускай го в казанчето!

Подсещам любезно за “домашното” от миналата част: списъкът с ограничаващите схващания. Всеки ги има! “Ама аз съм с отворено съзнание” или “Това съм го правил” не ми минават! Пишем чинно, докато не изчерпим всички свои оправдания защо не предприемаме нищо творческо. Имате нужда от жокери? Само ми драснете!

Цвят на Рододендрон Арбореум

Открий твореца в себе си! (част първа)

Абсолютно у всекиго дреме един творец. Откъде съм толкова сигурен ли? Много просто – всеки сам създава живота си чрез (без)действията си. Няма измъкване!

Така. След като се уточнихме по този важен момент, остава да се разберем как да култивираме твореца в себе си, дори и ако въпросният творец към момента произвежда само мазни кебапчета в тоалетната.

Преди всичко е нужно да уточним какво трябва да премахнем от себе си. Защо да махаме, а не да добавим ли? Защото красивата скулптура се извайва от създателя чрез изчукване на излишния камък, а не чрез прилепване на нов материал.

Кое е това, което ни пречи да разгърнем творческия си потенциал? Вредните навици? Ехееей, много бързате! Едно по едно. Първо вредните схващания. Неправилните нагласи към живота. Кои са те? Всеки си има собствен, уникален набор от такъв отпадък. Няколко примера:

  • “Музикант къща не храни”;
  • “Никой не е пророк в родината си”;
  • “Печелившото изкуство е пошло”;
  • “Истинското изкуство не е разбираемо за масите”;
  • “Добрият творец изпреварва времето си, затова умира неоценен”.

И куп други народни “мъдрости”, които слагат пръчка в колелата на развитието ни като творци. Как се премахват тези схващания? Клин клина избива. Ще ги заменим с ползотворни такива. Сядаме, записваме на един голям лист всички схващания, заради които не се захващаме с мечтата на живота си. Оставяме си по три празни реда след всяко такова отровно изречение. После ще обясня какво ще пишем там.

А какво ще стане, ако не намираме тези убеждения за ограничаващи? Изглеждат логични – та всеки вярва в тях… Именно – когато единственият смислен аргумент в подкрепа на някое “безобидно” схващане е “Това го знае и баба”, веднага поставяме голям удивителен знак над него. Нуждае се от преразглеждане. Тая “баба” май не е прокопсала много като го знае това.

Тук е редно да си дадем сметка за един парадокс: често се самоограничаваме, казвайки си “много е сложно (трудно) това”. Но не си даваме сметка, че мнозинството от хората биха го оценили по същия начин и биха се отказали. А печелившето малцинство пренебрегва такива разбирания и запретва ръкави. И какво се получава – успех! Защо? Защото почти никой друг не се захваща, всеки го е страх. Когато подхванеш нещо такова, това вдъхновява. И теб, и околните. Всява респект. И незнайно как към решаването на “трудната” задача се присъединяват знайни и незнайни хора и сили. Привличме ги като магнит. Иска се само да захвърлим старите окови (схващания) и да опитаме. Не е ли твърде лесно, за да звучи осъществимо?

Да се върнем на листа с ограничаващите схващания. Готов е, нали? Знаех си, че не сте си направили труда! Спираме да четем и започваме да пишем! Пишем, докато не изчерпим всички разбирания, които ни пречат да подхванем “онзи готин проект, за който тайно си мечтая”. Тези, заради които винаги си казваме – “Някой друг път. Утре. Другата седмица. Сега нямам време”. Знаете ли какво? Няма да имате и другата седмица. Но не време, а кураж! Гарантирам!

Като сте готови, драснете по един коментар, да продължа. Иначе – куклен театър за възрастни! Сделка?

Расте, но не старее!

Добре познатият девиз на нашата столица, нали?

На мен пък поразително ми напомня на нещо друго, което расте и не старее… Няма такова нещо? Било метафора? Има, има, тумор се нарича. Всеки, който поне малко се интересува от темата е чел, че при раковите клетки е блокиран механизмът на апоптозата, т.е. на програмираната клетъчна смърт. Те просто не умират, само се множат.

Удивителен паралел между големите градове (растящите, тоест) и туморите, нали? Още Норбеков ме беше навел на тази мисъл. Но човекът дори и не подозира какъв “гениален” девиз си имаме тук.

Има и още паралели: какво произвеждат раковите клетки? Отпадъчни продукти и токсини. Загледайте се в множеството сметища, които се роят около големите градове.

Как се хранят раковите клетки? Странно. Вместо с нормалното изгаряне на захарите в кислородна среда, като всички здрави клетки, при раковите наблюдаваме ферментация (тоест, гниене) в анаеробна (лишена от въздух) среда. Гражданите, от своя страна наистина се хранят със странни, произведени (в противоположност на отгледани) храни, сред смог и спарен въздух, който май само по формални причини все още наричаме “въздух”.

Сега, слагаме ръка честно на сърцето и се питаме:

Наистина ли искаме още да живеем в раковата среда на града? Нямаме избор? ВИНАГИ имаме избор, просто ни е страх да разгледаме вариантите.

Работохолизъм и комплекси

Какво е “работохолик”? Човек, който все търси да е зает с някаква работа. За него с право се прилага поговорката “Залудо работи, залудо не стой!”.

Какво е “комплекс”? Психическо отклонение от рационалното поведение, вследствие на преживяна емоционална травма или група от условни рефлекси, несъвместими помежду си.

Никое от двете определения не е изровено от някой тълковен речник. Това са определенията, които имам предвид в статията. Вид договор между пишещия и четящите. Който не е съгласен с горепосочените твърдения, няма нужда да чете по-нататък.

Откъде произлиза работохолизмът? От желанието да заслужим собственото си уважение, благодарение на свършената работа.

Защо се увличаме толкова? Защото колкото повече работа свършим, толкова по-удовлетворени се чувстваме. Само дето има малък проблем – прагът на свикване. С всеки изминал ден, с всяка допълнителна свършена работа, очакванията ни към самите себе си се увеличават. Без край.

Защо смятам, че това е комплекс? Това по-конкретно е комплекс за малоценност. В собствените си очи нямаме особена стойност, ако не сме се утрепали от работа. Усещаме, че не заслужаваме собственото си уважение, ако не се тръшнем накрая морни и доволни. Понякога това важи и за другите около нас. Но по същество пак е същият комплекс.

Решение? Запитваме се дали наистина се обичаме безусловно? Това е единствената истинска любов – безусловната. На Земята най-близо до тази любов стои майчината.

Ако наистина се обичаме безусловно, няма да има нужда да си доказваме каквото и да било – просто ще се обичаме.

Търсим начини да заобичаме себе си. Няма как да даряваме любов на другите, ако на първо място не знаем как да обичаме себе си. От жаден вода да чакаш…

Каквото посееш, такова ще пожънеш

В загадката се пита: това народна поговорка ли е, увод на урок по земеделие или извадка от будистки текст?

И трите! И познай какво – това никак не е случайно. Кой от кого е заел идеята не е много ясно, но е еднозначно, че тази идея е приложима във всяка област от живота. Всекиму според ценностите:

За земеделеца работата е ясна, като посадиш краставици няма как да чакаш дини.

За народа – от просто по-просто – “каквото повикало, такова се обадило” – не е нужно да си атомен физик, за да “стоплиш”, че ако се държиш зле с някого, няма да получиш благословии от него. И обратното.

Виж, при будизма водата е дълбока. Бълбук! Тъкмо си помислиш, че ти е просветнало и хоп – обелваме още един слой и пак попадаме в небрано лозе. И за да не правим темата километрична, направо към същността – каквото направиш, такова ще получиш, често пъти умножено. Дай пари на човек в нужда, скоро ще се заринеш в пари. Клюкарствай и скоро ще установиш, че често те споменават в чуждите клюки. Убий животинка, после не се учудвай на нелепи травми и контузии. Списъкът е безкраен. Кое ме кара да смятам, че това е вярно? Простата логика. Не е необходимо да знаем КАК точно от едно доматено семенце можем да получим цяло растение, което да ни дари с цяла дузина домати, нали?  По същата причина не е нужно да разбираме как от едно добро действие следват много добрини към нас. Важното е да си даваме сметка, че законът действа еднакво навсякъде. И незнанието на закона не оневинява престъпника – това го пише в много юридически трудове. И както е полезно да се интересуваме какви са мирянските закони, за да не “сгазим лука” от незнание, в още по-голяма степен трябва да се стремим да усвоим вселенските закони, за да не ни “боли главата” от невежество. Този зако се нарича “Карма”, по тази тема са изписани много трактати, но и до ден днешен се раздухват заблуди и суеверия.

Този закон е описан изключително достъпно и логично в няколко труда на Геше Майкъл Роуч:

  • Шлифоващият диаманти
  • Кармичен мениджмънт
  • Градината
  • Философията на Йога

Всеки един от тях самостоятелно е напълно достатъчен, просто формата е различна, според читателските предпочитания – роман, очерк или книга-учебник.

С нетърпение очаквам Геше Майкъл да ни посети отново в близките месеци, за да задълбочим знанията си в тази изключително интересна материя.