Доблест и достойнство

Понякога се питаме има ли място за тези ценности в днешно време. Дали не са безвъзвратно остарели и изчезнали като динозаврите например?

На първо място – какво значат тези магически думички?

Дълго рових в разни тълковни и не толкова тълковни речници и бази данни, но не можах да открия отговор, който да ме удовлетворява напълно. Ето някои значения, които ми се струват близко до Истината:

Доблестта и Достойството са букети от качества – човеколюбие, уважение, търпение, смелост, твърдост…

Свързваме тези понятия с рицарите, а те са пример за справедливост, доброта, решителност.

Има значение обаче как и пред кого проявяваме тези качества. Очевидно грешният отговор е “пред другите”. Достойнството за пред другите си е чиста проба лицемерие.

Достойнството е пред Него. Без значение как го наричаме и къде си мислим, че “живее”. Достойнство пред Бога, макар и с вероятно изкривените си собствени критерии. Всеки се ръководи от съвестта си. Да проявиш достойнство значи да постъпиш така, че да спиш след това спокойно. Да не те гризка съдника в теб.

Точно това има предвид и Дон Мигел Руис с едно от Четирите споразумения – Давай най-доброто от себе си. Няма очевидна връзка, нали? Нека разгледаме – какво се случва, когато не дадеш най-доброто от себе си? Непременно остава някаква тънка нотка на неудовлетворение. Може и да не признаем, че я има, но тя си е там и си чопли – “можеше и по-добре да го направя” примерно. Какво излиза, не си проявил достойнство при тази случка, “скътал си се” или си минал “тънка лайсна”. После ще си плащаш дълго, не се безпокой… Никой не може да избяга от собствената си съвест. Никой.

Е, накратко, достойнството и доблестта, освен, че ни дават добър имидж пред околните (въпреки, че това далеч не е основната задача), допринасят и за собственото ни ментално и душевно здраве.

Означава ли това, че трябва да вършим всичко по най-добрия начин? Да, но тук има уловка – не “всичко”, а “всичко, което изберем да вършим”. Къде е разликата? Много просто – много е лесно да свършим нещо приятно перфектно, нали? Но като ни “натресат” нещо отвън, как да вложим себе си? Е, достойнство преди всичко – просто отказваме достойно и толкоз. По-добре достойно да откажеш отколкото недостойно да премълчиш и претупаш със скърцане на зъби, нали?

Купува ли се здраве?

Да, еднозначно!

Бързам да уточня, че нямам предвид човек да влезе в супермаркета или аптеката и да си поръча еди-колко си грама/килограма здраве. Нито пък визирам компютърните игри, в които като ти понамалее здравето, можеш да си го допълниш в магазина.

Дори и да не можем да си купим артикул “здраве” съм напълно убеден, че здраве може да се купи. Нека разледаме някои основни моменти. От какво зависи здравето:

  1. Подходяща и разнообразна храна, още известна като “здравословна храна”. Има цял рояк книги, които дъвчат тази тематика.
  2. Микроелементен баланс, т.е. правилно поемане на витамини, минерали и ензими. Слабо изследвана област, но има доста хипотези и доказателства в тази посока.
  3. Правилен баланс на движение и отдих: “Движението е здраве”.
  4. Забавления в работата, вкъщи и в обществото.
  5. Духовни практики: “Здрав дух в здраво тяло” – това равенство е валидно и в двете посоки, но като правило силния дух има способността да изцелява и “нелечими” болести.
  6. Здравни прегледи, консултации, профилактика и корекция на назряващи патологични промени в организма. И най-добрия механизъм се нуждае от профилактика, за да функционира правилно и ефективно. Човешкото тяло не е изключение. Дори и да спазваме горните пет точки безупречно, хубаво е да следим телесните си параметри, имайки предвид обкръжението, в което живеем.

Този списък не претендира за изчерпателност, но покрива поне популярните “съставки на здравето”. Нека сега разгледаме коя от тези съставки с какво си набавяме:

  1. Храна – всички знаем, че в храната за “масова употреба” няма почти нищо полезно. Оставяме настрана очевидно преработените храни като тестени изделия, всякакви сладкиши и шоколади и полуфабрикатите. Тези храни и без това си носят славата на “junk food” (в превод “боклучава храна”). По-интересното е, че и тази храна, която се счита за здравословна – зеленчуци и плодове, също не е никак здравословна в масовия си вариант. Защо? Това разглеждам в отделна тема. За целта на тезата ще приемем, че това, което е евтино, трябва да е масово. Щом е масово, трябва да е трайно. Колкото по-трайно е, толкова по-малко полезно е. Какъв е изводът – истински полезната храна е пъти по-скъпа от тази, която ще намерите в супермаркетите.
  2. Микроелементите – например балансът между Калия и Натрия в човешкото тяло се оказва жизненоважен за редица органови системи. Как се поемат микроелементи, освен, чрез истински полезна храна (виж по-горе) – чрез хранителни добавки. Да, всички знаем, че “пирамидите” са сложили ръка на хранителните добавки. Но както с всичко друго по света, има добавки и добавки. Някои са си чист “плацебо ефект”, други наистина доставят, каквото обещават. Покрай сухото гори и суровото. С какво се купуват добрите добавки? С пари!
  3. Движение и отдих. И за двете се иска свободно време. И желание. А като няма желание, няма и свободно време! Питайте мен! Ако човек не си наложи волево да почива, ама истински (!), или не си наложи волево да поспортува, винаги ще се намери оправданието – ух, колко много работа, минутка не остава за отдих (спорт). А кой има толкова много работа? На който работата е неефективна. Ефективната работа (затова се нарича така) носи добри доходи, т.е. има добър ефект. Какъв е изводът – който работи ефективно (т.е. който е заможен) може и да почива/спортува ефективно. Т.е. времето за отдих и движение се купува с познай какво – парички!
  4. Забавления – няма нищо по-ободряващо от една комедия, един концерт, един аква-парк. Хитрия римски император е казал  – “На народа му трябват хляб и зрелища”. Обърнете внимание и на изрази като “Шопинг терапия” – задоволяването стремежите носи голямо удоволстви, чак лечебно. Да, ама тези работи пари струват.
  5. Духовни практики – моят Учител редовно отпраща стотиците желаещи да му станат ученици с думите – “На гол тумбак, чифте пищови”. Неговото верую е, че човек може истински да се потопи в духовния път чрез отказване от материалното. Според мен има два начина да стане това – тотално себеотричане (от семейство, родители, имущество, статус и т.н.) или чрез материално осигуряване (да осигуриш доходи на семейството чрез високо ефективна работа). Първият път (поне на мен) звучи твърде радикално. Аз вървя по втория. Дали ще успея – един Господ знае. Само знам, че за да вървиш успешно по този път и то – със смислени темпове, трябва да отделяш време и да не се разсейваш с въпроси от рода на “с какво ще платя сметката за тока” или “как да купим вечеря”. И за да отпаднат тези въпроси помагат парите.
  6. Профилактика и лечение – в забързаното ежедневие никога не бихме отделили време за нещо така абстрактно като профилактика на здравето. По-скоро ще чакаме да ни заболи нещо и чак тогава ще търсим помощ. Уви, болката е индикатор, че е налице увреждане, а не просто дисбаланс. Т.е. алармата идва късничко. Материално осигурените хора обаче съзнателно отделят време и средства за така абстрактната профилактика. Защо? Не че имат излишно време и пари, но просто съзнават, че дължат на тялото си много от успехите си, и че, ако го занемарят, то ще се превърне от помощник в пречка. А като стигнем до лечение картинката не е по-розова – масово се търсят услугите на лекарите в държавните здравни заведения, тъй като любимата на всички Здравна Каса покрива (само част от) лечението в тях. Тъжната истина обаче е, че по-добрите лекари предпочитат да работят в частните заведения поради по-добрите условия и заплащане там. А пък самите заведения от своя страна, за да могат да запазят високия си стандарт, държат и доста солидни цени на услугите. Понякога повече от двойно. По пътя на логиката, кой може да си позволи по-доброто обслужване? По-заможните пациенти, нали? И не на последно място, в аптеката няма да намерите истински ефективните лекарства. Сравнете аптеката със супермаркета. Истински действащите лекарства ще намерите при трудно откриваеми учени и билкари. Достъп до някои от тях има само ограничен кръг хора. Защо? Защото те не могат да смогнат да произведат продукт в масово количество. Защо? Защото има създадени един рояк бюрократични пречки техните лекарства да се узаконят и да се пуснат в аптечната мрежа.

Така-а-а. Да видим, т.1 – пари, т.2 – пари, пари, пари и-и-и пари. Нека не звучи алчно. Просто така работи системата. На който не му харесва – да се залавя със себеотричането – тогава нито пари ти трябват, нито къща, нито кола, нито биометрична лична карта, нито данъци и осигуровки ти трябва да плащаш.

Свободата – желана и осъзната

От малки ни учат, че най-важното нещо в живота е Свободата. На словото, на избора… Цял живот се борим за някаква свобода – от настойници, от учители, от началници, от всякакви досадности… Защо не успяваме?

Защото това е сляпа борба. Дефинираме някакъв “враг” и започваме да водим дълга и продължителна война с него. Дали няма да е по-успешно, ако не опитаме да помечтаем първо. Да се видим вече “освободени”, да поживеем в този образ. Дали, ако постигнем целта си, ще сме щастливи? Дали е това, което сме искали?

Много абстрактно започна да става. В такива моменти винаги търся примери, за да не се изгубя. Искаме свобода на личните данни – бунтуваме се срещу биометричните паспорти, как така ще ни прошнуроват и пронумероват като някакви зеленчуци… Искаме си неприкосновеността! Е, това е част от цената, която трябва да платим, за да сме членове на модерното общество. Всяка стъпка в посока увеличаване на сигурността води неизбежно да жертване на някакви свободи. Като не искаме да си даваме отпечатъците, отиваме да живеем в далечна Африка, там още дълго време няма да ги закачат с такива “глупости”. Но дали ще ни хареса?

Робът се бори срещу тираните си, на всяка цена иска своята Свобода. И идва един прекрасен ден – тираните загиват или биват пометени и робът става свободен. И какво? Къде ще спи? Кой ще го храни? Кой ще се грижи за нуждите му? За да заживее “свободно” ще му се наложи да поработи сериозно, най-вече върху себе си и своите стереотипи.

Шефът такъв, шефът – онакъв. Ужас. Клю-клю по цял ден и мрънкане по цяла вечер. Темата за несправедливите шефове е една от Топ 10-те теми за маса. Лесно е да посочиш недостатъците на “господаря”, но се иска доста повече, за да поемеш отговорност и ти като него и да му покажеш с действия къде греши. Нали?

Ставаш си сам шеф – каквото ти харесва – това правиш. Когато и както искаш. И на никого не даваш отчети. Не е ли яко! Нооо, има някои малки особености – няма сигурна заплатка в края на месеца, няма аванси, безлихвени заемчета, няма служебен джиесем, кола… Няма кого да набутваме от служебния телефон и да правим тайни забежки със служебно гориво. И най-важното – трябва да поемем отговорността за неуспехите! А такива – с лопата да ги ринеш. Това, че шефа не мрънка по цял ден, не означава, че няма проблеми. Просто се е научил да ги преглъща, анализира и вади полезни поуки. И да носи отговорност, а не да се оплаква от лошото време, “глобалната криза” и т.н.

За да обобщим – най-краткия път към свободата вероятно минава през това да се научим да поемаме отговорност за последствията ѝ. Щом усвоим този урок, тя сама ще ни потърси, няма нужда да водим дълга и безсмислена борба с вятърни мелници и тям подобни…

Сигурността и има ли тя почва у нас?

Сигурността е нещо като безплатния обяд. Хем го има, хем го няма. Или по-точно – рекламират я, продават я, но всъщност купуваме въздух под налягане! Кои са продуктите, свързани със сигурността:

  • Застраховки от всякакъв вид и характер – получаваш обезщетение в случай на неприятна случка;
  • Пенсионните фондове – получаваш пожизнена пенсия (скоро няма да е така, обаче!);
  • Здравноосигурителните фондове – получаваш безплатна медицинска помощ (и то на какво ниво!!!);
  • Тото и лотарии.

Какво прави тук тотото ли? Как какво – като всичко друго в списъка – всички плащат, едни се облажват. Всички продукти в списъка обещават безплатен обяд. Халява му викат руснаците. Келепир му викат шопите. С две думи – лесна печалба – даваш малко, взимаш много!

Всеки се опитва да ти продаде някаква сигурност. Само дето никой не може да ти я гарантира. Зачети т.нар. fine print – или ситния текст, който съпровожда всеки договор за застраховка, осигуровка и дори лотария. Всеки се измъква по тънката лайсна – не носел отговорност при форс-мажорни обстоятелства или както американците го наричат по модерному – “acts of God”.

Няма нищо сигурно на този свят, приятели. Дори старата поговорка, че никой не може да избяга от две неща – смъртта и данъчните – също не е никак сигурна. Има редица примери за хора, които успешно заобикалят всякакви данъчни закони и то – безнаказано. Оставете ги холивудските филми, дето накрая мошеника винаги влиза в затвора. Това е целта на филма, да успокои общественото негодувание и да “раздаде” очакваното възмездие. Действителността е доста по-различна.

Колкото до това да избегнеш смъртта – мнозина са го постигнали. Защо никой не ги е виждал?

  1. Защото хората са слепи – склонни са да виждат и завиждат за новия суичър D&G на познатите си, но не да виждат светците наоколо. А светите хора не са от тези, дето ще тръгнат барабан да бия и да пускат реклами по телевизията. Те се вълнуват от други неща. Тяхното его няма нужда от признанието на спящите духом.
  2. Защото те не искат да са около смъртните – това ги дърпа назад към смъртта. Все едно да се топнеш в кацата с катрана и да очакваш да се изчистиш лесно после. Йок. Смъртните и техните мисли са като катран за безсмъртните. Ако дръзнат да припарят в човешките градове, такава гадост се полепва по тях, че изчистване от катран може да се окаже детска игра за сравнение.
  3. Защото дори да са сред обикновените хора, на челата им не пише “Аз съм безсмъртен” – те просто изглеждат като всеки друг младеж на улицата, с тази разлика, че нито стареят, нито боледуват в смисъла, който смъртните влагат в това.
  4. Дори и някой да ги види и познае, дали е достатъчно луд да го оповести? Нужна му е жълта книжка, може би? Или социална изолация в най-добрия случай?

Но дори и да приемем, че смъртта е неизбежна, т.е. сигурна, това ли наистина искаме? Май не. Значи, колкото повече се стремим към “сигурност”, толкова по-силно бутаме към сигурната смърт. Някои оприличават сигурността с покой. А покойниците ги возят с краката напред към гробищата. Ето реда на мисли – сигурност = стабилни доходи = добро общество = прекрасни забавления = чудесни придобивки = лесен живот = малко усилия = повече време за излежаване и наслаждаване = спокойствие за себе си и семейството = (вечен) покой.

Защо не се отървем от нуждата от сигурност и спокойствие? Ако просто приемем, че не съществуват, ще се вълнуваме ли толкова? Май не. Дали се вълнуваме от розови бръмбари с пурпурни щипки и полицейски буркан на гърба, чието любимо ястие са мозъците на деца от предучилищна възраст? Не, разбира се, що за нелепа измислица. А защо тогава се вълнуваме и стремим към също така нелепата измислица, наречена “сигурност” и “спокойствие”? Много ясно, за да може някой да си направи бизнеса и да печели на наш гръб.

За борбата със слабостите или усъвършенстването на силните си черти?

Дали да харчим време и усилия да се борим със своите слабости или по-добре да се фокусираме върху развиването на своите силни страни?

Работата е там, че самата борба със себе си е ресурсоемка дейност. Аз бих избрал по-скоро подхода с балансирането на характера посредством “отпускане на силата”. Моята теория е, че човек разполага с определена енергия, която разпределя според чепостите на характера си. Т.е. слабостите ни са индикатори, че пращаме твърде много енергия в някоя друга черта.

Например, ако човек е мекушав (слабост), вместо да се чуди как да изкорени това, нека опита да нормализира толерантността и съпричастността си (силни страни). Ако престане да е толкова съпричастен и толерантен към другите и започне да показва какво наистина иска душата му, мекушавостта ще се изпари автоматично. В друг пример, ако човек е груб агресор (слабост), защо не опита да намали влечението към незабавни резултати и контролиране. Щом осъзнае това и го сложи под контрол, вече няма как да изглежда груб и агресивен.

Колкото до развиването на талантите и силата – “прекаления светец и Богу не е драг”. Ако засилим някоя черта от характера твърде много, отиваме към нейния антипод. Както видяхме от примерите чертите на характера са с два полюса, ние търсим златната среда. Мекушавост – Агресия, Идеалистичност – Прагматизъм, Невротичност – Флегматизъм…

Как да намерим своите слабости – та нали е толкова лесно да видим тези на околните, но собствените някак ни убягват… За да избегнем компликации, нека потърсим съвет от някой, чието добруване не зависи от нас (семейството ни или непосредствените колеги) и няма причини да ни идеализира (родителите ни), но все пак ни познава. Такива хора има доста около нас, но обикновено не ги забелязваме – човека от будката за вестници, съседите, касиерката от кварталния магазин, някой началник, познати… Такива хора биха споделили открито отговорите на следните два въпроса (обръщаме внимание на формулировката!!!):

  1. Какво в характера ми ме прави успешен човек? (поне 5 неща да посочат)
  2. Какво в характера ми би ме направило още по-успешен? (също 5 неща)

Интересуват ни отговорите на втория въпрос. Не че отговорите на първия са маловажни – даже за някои са изненадващи – яяяя, аз съм бил сексапилен?!

Като засечем отговорите от няколко човека – изненада-а-а, поне на 80% от тях ще съвпадат. Бинго!

Веднъж като имаме списъка със “злодеите”, правим анализ къде харчим излишна енергия. Хм, припряност, дали това не е от желанието да постигнем максимален успех за минимално време? А заслужава ли си?

За комплексите и техните носители

Един юначага ходел насам-натам из големия град с лъскавата си кола, спирал, вадел автомата и започвал да стреля по жилищните блокове. На въпроса какво прави той простодушно отговорил “Как какво?! Избивам комплекси…”

Изтъркан виц, но дава много добра представа за човешките гледни точки и разбирания относно комплексите. Няма да задълбаваме в психологията и психотерапията, за целта на нашия размисъл ще дефинираме понятието “комплекс” като психо-емоционален блокаж, който ни кара да се държим ирационално. Ирационално означава “извън всякаква логика”. Най-простия пример за ирационално държание е самоубийството. Ето един малко по-обстоен пример за ирационалност:

Има двама души – ти и един мерзавец. Мерзавецът олицетворява всичко, което мразиш – мързелив, миризлив, невъзпитан, абе, отвратителен. Има две работни места, на една и съща позиция. Ако приемеш да работиш там и двамата ще бъдете назначени. Ако откажеш, никой няма да бъде назначен. Дават на теб избора колко голяма да бъде заплатата ти. Има едно единствено условие – на каквато сума се спреш, мерзавецът ще получава десет пъти повече.

Колкото и да звучи ирационално, огромната част от анкетираните отказали позицията. Вярно, че условието звучи абсурдно, но в далеч по-всекидневни ситуации се получава същото. Къде е ирационалното в избора на мнозинството – отказваш сигурни доходи, толкова големи, колкото искаш, само защото чувството ти за сравнима значимост е неудовлетворено.

Откъде идват комплексите? Кой е виновен? Семейството, училището, “улицата”? Истината е, че се раждаме чисти и готови да поемаме информация. Тя обаче пристига както полезна, така и вредна. Като всяко друго нещо в живота. Тъжното е, че в началото нямаме точна ориентация коя информация каква е. Като сме малки, единствения метод за класификация е – откъде идва тя. За детето родителите му са богове – то приема всичко от тях като безрезервна истина. Заедно с всичките им вредни привички – пушене, пиене, безделничене, кавгаджийство… После, в училище вече сме се научили да подражаваме – щом другите правят нещо, значи не е лошо да го правим и ние. Иначе ще изпаднем извън обществото. А това е голяма опасност в нашите очи – хорското пренебрежение, аууу, ужас…

“Комплексар” звучи неприятно. Лепваме този етикет на тези, които изпъкват с особено видни комплекси – относно външния им вид, богатството им, известността им. Но по същество, всеки от нас е комплексар в определен смисъл – няма човек без комплекси. От друга страна, да осъзнаеш, че имаш комплекси е началото по пътя да ги обезсилиш.

Методи в тази борба – много. Някои по-очевидни, други – висш пилотаж. Защо не започнем с въвеждане на своя “страж”. Самонаблюдение. Можем да се научим да следим собственото си поведение и да го оценяваме “отгоре”. Когато свикнем да правим това – изисква практика – лесно можем да видим кога започваме да се държим ирационално – т.е. да се ядосваме за иначе дребни неща, да избягваме ситуации, които са потенциално печеливши за нас, да хабим времето си в безсмислени действия.

В друга статия споменахме метода с “близката смърт” – ако знаеш, че скоро ще предадеш Богу дух, дали би реагирал така, дали би постъпил по този начин? В лицето на смъртта, цялата всекидневна ирационалност се изпарява яко дим.

Голяма част от комплексите сами сме си ги създали – въз основа на жизнения си опит. В школата на Норбеков това се нарича “ЖОПа” (на руски – “задник”, даже по-грубо) – съкращение от “Жизненный Опит Прошлого” (жизнен опит от миналото). Съкращението е търсено неслучайно – показва къде трябва да пъхнем този опит. Или може би откъде идва. Но и в двата случая най-добре ще направим да се отървем от него, ОК?

Ако някога сме отнесли неприятен спомен от конкретно място или човек, впоследствие влагаме съществено количество енергия да избягваме въпросното място или човек. Без да си даваме сметка, че това, което се е случило е било просто урок. И не винаги този урок значи “избягвай това или този”. Особено, ако се опитваме да пренесем това изживяване върху други хора – случило се е да ме нагрубят двама Чехи, значи всички Чехи са ужасни. Това на пръв поглед логично заключение не може да бъде по-далече от истината. И когато забележим, че при мисълта за Чехите ни се свива стомаха или ставаме нервни, значи нещо не е наред. Време за борба с комплексите!