Разходка из Вазовата екопътека

Една от малкото маркирани и обезопасени екопътеки в общината. Разбира се, угодия няма – за истинския планинар поставянето на парапет и стъпала граничи с разсипия, но пък не са малко и тези, на които им омекват краката като се озоват в близост до скалния ръб на 300-метровата пропаст.

Пътеката е доста посещавана, особено през почивните дни, но е приятен начин да раздвижиш краката и да се полюбуваш на падащата отвисоко вода.

Свързва селата Гара Бов и Заселе като има ориентировъчна денивелация около 400 м. Общото времетраене на един преход в двете посоки е 2-3 часа. Ако си с автомобил, и двата варианта са възможни: Гара Бов-Заселе-Гара Бов или Заселе-Гара Бов-Заселе. Първият предлага изкачване и после спускане, а вторият е спускане и след това изкачване, като слизането до Гара Бов не е наложително – водопадът се намира по средата на разстоянието. Ако си с обществен транспорт, има вариант за пътуване до Гара Бов с влак (или маршрутка от Своге) и след това маршрутка от Заселе до Своге. Разбира се и обратното също е възможно, въпрос на разписание на транспорта.

Пътят към пътеката е добре обозначен и няма как да се изгуби човек. Водопадът понамалява дебита си през лятото, но въпреки това е любима дестинация на много туристи. В горната част на екопътеката има беседки с маси, на които може да се отпочине и похапне.

Кратък пътеводител: Вазова екопътека

Разходка до водопад “Под камико”

Зад това поетично шопско название всъщност се крият два водопада, изненадващо красиви, под позабравеното село Бов, община Своге. Точно какъвто е случаят и с Лакатник, има разлика между с. Бов и Гара Бов. Двете населени места са “родственици”, но едното е разположено в близост до железопътната линия и е с по-многобройно население, а другото е “дядо” му и се намира на доста по-голяма височина в Балкана. Някогашните “бовци” постепенно са се преселили към ЖП линията, която осигурява удобен транспорт на стоки и хора, както и поминък за много от тях. Иначе казано, за да стигнеш до с. Бов, трябва да преминеш през Гара Бов и да покараш още 4-5 километра по изкачващ се и лъкатушещ, но поддържан асфалтов път.

Въпросният “камик” всъщност представлява високо каменно образувание, което в основата си има дупка и прилича на камина с дълъг каменен комин. Той е в непосредствена близост до водопадите.

Има два начина на подход към тях: от пътя, на около километър преди центъра на селото, или от самия център на селото. От пътя следва постепенно изкачване до подножието на водопадите, след това по обиколна пътечка се минава покрай “камико” и се изкачваме до къщите и горната част на водопадите.

От центъра на селото има спускане към водопадите и след това още спускане, ако искаш да стигнеш и до “камико” и подножието.

И двата варианта представляват кратка разходка в рамките на 30-40 минути. Маршрутът не е твърде известен и няма навалица дори и в почивните дни.

Кратък пътеводител: Водопад “Под камико”

Разходка до Добравишка скакля

Водопадът се намира близо до село Добравица, по старому “Загъжене”, община Своге. До селото се стига като се мине през с. Искрец и в началото на с. Брезе се тръгва по черен път, който някога е бил асфалтов, но вече е останала само чакълената основа.

В селото може да се паркира до чешмичката и се тръгва по широк коларски път почти без денивелация. На доста места има поставени указателни табели “Към водопада”.

Към средата на прехода пътеката се разделя, десният ръкав води към широка поляна и частни имоти, а левият започва изкачване и продължава към водопада. Тази точка е крайната, до която може да се стигне с автомобил, след това пътят става твърде екстремен дори и за модерни “джипове”.

След изкачването следва плавно спускане и след около 20 минути се достига до остър завой, зад който е водопадът. За да се стигне до него е необходимо да се премине по тясна и стръмна пътечка. Повишено внимание се изисква, ако скоро е валяло и пътеката е мокра. В подножието на водопада да се избягва ходенето по мокрите камъни – има опасност от подхлъзване и наранявания.

Както е логично да се предположи, водопадът е най-пълноводен през пролетта и след периоди с усилени валежи, но и през лятото не пресъхва.

Общата продължителност на пешеходния преход: около 60-90 мин

Подробен пътеводител: Добравишка скакля