Лоша ли беше 2020-та година всъщност?

Имаме доста основания да мислим, че годината беше скапана. Където и да се огледаме, ще срещнем къде прозаични, къде поетични описания на мъките, които тя ни донесе. От уважавани писатели до преуспели милиардери, всеки дава знак, че има нещо сбъркано в изминалата година.

Не ме разбирайте погрешно, нямам ни най-малко намерение да наричам черното бяло! И в личен план пропаднаха сума проекти, и икономиката претърпя сътресения. Хора изгубиха поминъка си, едни увесиха носове, други изтупаха прахта и продължиха нататък. Едни предприятия залязоха, други изгряха. Дали причината е във вируси, бактерии, гъбички или други микроби, можем да спорим до премаляване и няма да го сторим днес. Едно е ясно – Вирусът беше капката, която преля чашата.

Аз бих си поставил въпроса – защо чашата беше препълнена по начало? Къде сбъркахме? Какво проспахме? Не е ли време да погледнем Света с нови очи и да разберем, че не сме неговият център? Да проумеем, че микробите ги е имало много преди наша милост да се появи и ще ги има още доста време след като се затрием благополучно.

О, имало надежда на хоризонта? Изобретени са ваксини? За рекордни срокове при това. Брееей, можело! Медицинската наука не познава твърде много случаи на създаване, тестване и въвеждане на ваксина за по-кратко от десетилетие. Никого не навивам. Ако ви се иска ваксина и можете да се доберете до такава, бинго! Ако пък считате, че е твърде рисковано, нямате проблем, не е задължително да се ваксинирате. Поне засега. Е, няма да можете да пътувате безпрепятствено като преди. Ще трябва да се изръсите за тест, за преглед, едно-друго, знаете какво следва.

Далеч съм от мисълта да се впускам в изследване на тема, по която никой не разполага с достатъчно факти. Мъдрият руснак е рекъл: Поживем, увидим! Практичният американец го е синтезирал така: Garbage in, garbage out. В превод – боклук влиза, боклук излиза. Иначе казано – колкото и да си чешем езиците и пънем мозъчните гънки, при липса на достоверна информация, можем само да гадаем и резултатът от мисленето ще бъде поредната хипотеза, т.е. спекулация.

Какво да сторим тогава? Много е просто – да разровим миналото и да разсъдим трезво какво ни доведе до катастрофата. Или, по-точно – катастрофите! Аз бих заложил на концентрацията. Но преди да пристъпим към примерите, да видим какво означава чуждицата “концентрация”. Вероятно най-близко стои българската дума “съсредоточаване”. Съ-средо-точаване. Ясно като бял ден! Събиране на всичко в средата, в една точка. Коя ще е тази точка? Е, как коя! Аз, разбира се! Кой е по-важен от мен? Кое е по-важно от моите собствени мисли, въжделения, стремежи? Нек’ви китайски кашлици ще ми пречат да прегръщам, да общувам, да пътувам! Изконни човешки права, нали? Хоп, ваксинката и всичко по старому.

Да, ама не, както викаше Петко Бочаров. Вируси и супер-бактерии – с лопата да ги ринеш, а ваксини и антибиотици трудно се създават и не са две за лев. Докога ще си играем на биохакерство и все ще надхитряваме природата? Питам от позицията на хакер ветеран. Хаквал съм какво ли не – компютърни игри, акаунти, цели системи. Опитвал съм се да хаквам дори тялото си, не твърде успешно. Какво представлява хакерството с две думи – възсядаш плодовете на чужд труд, обезобразяваш ги, извличаш само това, което ти е най-ценно (препратка към концентрацията) и се самопроизнасяш за невероятен творец. Между другото, редица “изобретения” са си чиста проба хакерство. Не го принизявам, чрез него действително се постигат чудеса (“чудо” – нещо, считано за невъзможно).

Проблемът е, че съзнателно и несъзнателно започнахме да го превъзнасяме до предела на абсурда. Хранителни добавки за отслабване! Ехо, има ли някой тук? Съпровожда се с почукване по черепната кутия. Наистина ли мислим, че можем да хакнем природата и да добавим нещо, когато отчаяно се нуждаем от отнемане (отслабване, демек)? Боя се, че тази математика се учи в първи клас! Колко от нас са проспали или преболедували този урок? Изваждането е противоположната операция на събирането! Уточнявам за един приятел.

Усещате накъде бия, нали? Към вируса ще добавим една-две ваксини, за да направим манджата пълна. Вместо да отнемем, отново ще добавим. Бива ни в събирането! Ще добавим покрай това и една-две животозастрашаващи болести, но за тях трябва време, да му мислят идните поколения учени. Спекулирам, да. Нека някой ме обори! Не съм чувал за субстанция, била тя хапче, тинктура, билка или ваксина, която да няма странични ефекти. Защо ли? Нека го обясня на тези, дето са спали в уроците по биология: всичко е взаимосвързано! От планетата ни, през града, тялото ни, органите и клетките, до молекулите, които ги изграждат. Всичко се подчинява на единни закони, чието действие е неоспоримо и неотменимо. Как да побутнеш с хапченце, да речем “високо кръвно”, без да те заболи стомахът? Що да не глътнеш нещо за стомаха, то пък те успива, голям праз – ще пийнем едно кафенце. А, то пък сърцето се разпрепускало. Дай му тинктурка за успокоение. Забелязваме ли порочния кръг? Никой ли не вижда опашките от пенсионери пред аптеките и наистина ли мислим, че от пенсиите им остава и за нещо друго?

Далеч съм от мисълта, че всички медицински изобретения са непременно опасни. Има тонове примери за животоспасяващи лекарства и процедури. Когато си се докарал дотам, че нищо друго няма да ти помогне. Отново опираме до концентрацията. Защо да вариш билкови чайове и компреси като в аптеката предлагат същото, но в много по-концентриран вид. Пийваш го и “самолетът излита” след има-няма 20 минути. Кой ти има търпение да се тъпче с билки месеци наред! Че и да се движи, да диша правилно, да медитира. Отживелици!

Болката ми е, че започнахме да търсим “вълшебното хапче” за всичко – от подагра до виагра. И сме готови да похарчим куп пари, за да се сдобием с него, но в никакъв случай да променим начина си на живот. Как така! Все едно да предадеш себе си! Че то, ако не мога да си хапна мазни ребърца и да жулна половин кило скоросмъртница, аз ли ще съм?! Къде отиде насладата от живота? Е, драги, ако сме я докарали дотам насладата в живота да зависи от пийването и хапването, наистина трудно можем да си помогнем!

Бедата с концентрираните субстанции не се ограничава само в медицината. Вижте какво ядем – захар, сол, брашно, сметана, олио, майонеза, маргарин. Да, някъде в началото сме тръгнали от естествения продукт, но така сме го хакнали, че не е останала вече дори и родствена връзка. Къде е кило слънчогледово семе, къде е четвърт литър олио! Къде са 8 корена захарно цвекло, къде е кило захар! Късмет с изяждането на всичкото семе и цвекло! И да успеете, ефектът върху тялото изобщо няма да е така опустошителен като гаврътването на концентрата. За алкохола нещата са очевидни.

Две думи и за капана на допаминовия порочен цикъл. Хапнеш парче торта, услади ти се. Чудесно, поглезил си се! Следващия път нещо малее, можем да лапнем и още едно. Колкото повече си набавяме допамин чрез разни вкусотийки, толкова по-нечувствителни ставаме с времето и трябва да увеличаваме дозата. Познато от филмите за наркомани, нали? Е, лошата новина е, че повечето субстанции, които приемаме – храна, кафе, цигари – задействат точно същите рецептори като тези от дрогата. И всеки следващ път гледаме да хакнем нещата – по-концентрирано, по-вкусно, по-обилно. Докато не гръмне нещо из тялото. И тогава – олеле! Скапана медицина! Бива ли да е безсилна срещу тривиалности като диабета и рака?!

Не е ли ирония – купуваш си телевизор – идва с 200 страници ръководство, особено за тия – модерните, умните. Ражда ти се дете – нито страница. Как да го отгледаш, храниш, обличаш, възпиташ? Само общи приказки от баби-многознайки. И после се чудим защо децата (като нас) се тъпчат с експандирани хрупалки, Ко̀ла без захар, прекарват деня “залепени” за компютъра, ходят на сватба с “официалния” анцуг и не знаят, че на възрастен се отстъпва седалката в трамвая.

Да се върнем на концентрацията, разбирай и специализацията. Кожен лекар, гинеколог, кардиолог? Каква ирония! Разделяй и владей! Да, ама не! Който си мисли, че кожата е отделен орган от сърцето и дробовете, да ходи да си скъса дипломата и да спре да си губи времето с четива като това. Вместо това препоръчвам смешни клипчета с котки, кучета и други домашни любимци.

Физик, химик, биолог, философ… О, свещена клетост! Защо мислим, че можем да задълбаем в някаква сфера, наука или изкуство, и всичко ще бъде наред? Чувам вече упреците – да не би пенкилерите да са прокопсали. И с право, и те не са! Колкото непродуктивно е да се заровиш в жълъда на дъба и да се опитваш да осмислиш цялата гора въз основа на това семенце, толкова е ялов опитът да гледаш гората отгоре и да твърдиш, че знаеш кой вид дърво как живее и от какво има нужда.

Баланса търсим, приятели! Отдавна изгубения баланс! Ако не се храниш, отслабваш и загиваш. Ако преяждаш се задръстваш и изгниваш. Не е ли очевидно? Ако спреш да купуваш каквото и да било, хлебарят, обущарят, издателят, всички, които зависят от твоите покупки ще трябва да позатегнат колана. Ако пък, пръскаш пари за щяло и нещяло като луд с картечница, сума народ ще си плати бонуси и ще поотпусне края на харчовете. Всички сме в кюпа заедно. Колкото и да ни се иска да сме по-богати, по-умни, по-добри, по-красиви, по-осъзнати, по-космополитни и какви ли не други по- по- най- дивотии, все забравяме, че сме част от цялото. Една капка вода е точно толкова капка вода, била тя в Карибски залив или в арктически ледник. Ще дойде време да си сменят ролите, да се срещнат, да си помогнат.

Спряхме да общуваме, хора! Изобщо не ни е вирусът крив! Спрели сме още от началото на века. “Ха!” ще рече някой. Как да сме спрели, ето на̀ – Интернет, Фейсбук, Вайбър, Зуум – все повече инструменти за общуване се появяват. Дойде Коледа – лю-ю-ю-с двеста анимирани GIF-чета (за по-старомодните – разбирай – “картички”) ще пратим на всички в списъка с познати. Младежите му викат “Контакт-листата”, а на познатите – “контакти”. Само дето тези “контакти” нещо умрели ми се виждат – нито напрежение в тях, нито мисъл. Това да пратиш на сто човека шарена картинка по повод празник, чиято същина отдавна си забравил, не е признак на внимание. Нито е голям разговор да обсъдите с “приятелите” някой общ познат – какво купил, къде ходил, как се снимал, какви венерически болести си навлякъл. Спряхме да водим прости, искрени, задушевни разговори. Спряхме да се интересуваме как е ближния. Наистина как е – какво го трови, какво го радва, на какво се възхищава, как можем да му помогнем. Да, има си треските за дялане, но това не го прави недостоен за нашето уважение и внимание. Ще му пратим честитка за Коледа и всичко точно! Лайк!

Хич не е чудно, че ни налазват всякакви напасти докато продължаваме с пълна скорост да унищожаваме цели екосистеми. Даже си имаме институции, които узаконяват тези мероприятия. Ей така, за чиста съвест. Друго си е, като е с “благословията” на Агенцията по околна среда, РЗИ, Агенцията по безопасност на храните, всякакви Министерства и тям подобни човешки измишльотини по цял свят. Хакерство в действие – ползваш природни ресурси “безплатно” – почви, води, растения, животни, защо не и хора, за да добиваш “евтин” продукт и да печелиш. Че и някой патент може да си запазиш, да не вземе друг паразит да те изпревари!

Имаме си и други похвати за чиста съвест – наричаме нещата с грешните имена. “Глобално затопляне” – каква нелепост! Драги учени еколози и други -лози: може да ни бива в науката, но явно сме били болни в езиковите часове. Прозрели сме, че идва екологична катастрофа, браво! Бием аларма, похвално! Но как очакваме хората да се стреснат от такова смехотворно име, макар и фактически правилно? Кой човек не обича топлината? Посланието е меко казано объркващо – ще се позатопли климатът, с цели два градуса през следващите десетилетия. Ами, чудесно! Кой е против да ходи на плаж и през зимата! Говорим за тотален екологичен срив, какво ти затопляне! Все едно да наречем падащ самолет “порив на вятъра”. Честно, не бих искал точно този вятър да ме лъхне!

Как очакваме нещо да тръгне в правилната посока като сме оплескали още названието му? За въпросната катастрофа допринасят толкова много неща, че дори не можем да ги изброим – изкопаеми горива, индустриализация на земеделието, човешка алчност… Отново си говорим за баланс – никой не говори, че трябва да спрем да ползваме автомобили, месо или да изкарваме пари. Ключът е в мярката, в обуздаването на алчността и арогантността.

Точно навреме дойде вирусът – да ни заключи вкъщи. Бързам да поясня – според тибетската медицина три са корените на всички болести – алчност, омраза и заблуда. С какво се лекува алчността – с култивиране на търпение. Демек, чакане. Кротуваш до̀ма и чакаш. Май имаме нетърпение и арогантност в излишък. Като се вгледаме по-внимателно, обществото ни страда и от трите – заблудени сме, изпълнение сме с омраза и нямаме мярка.

Доскоро беше забавно да се подиграваме на веганите. Не се виждат какви са вейки, тръгнали да раздават акъл какво да ядем и как да живеем. Че са странни няма да спорим, но са проумели нещо, което останалите хич не сме – докато продължаваме с агресията към околната среда (вкл. животните), ще берем плодовете ѝ на всички нива. Не е трудно да я открием – живее по пътищата, в училищата, в парламента, по бойните полета, у дома.

Как да спрем агресията без да променим какво мислим, говорим и правим? Билбордове, информационни кампании, горещи линии, обучения, консултанти? Не мисля! Агресията е ЗАРАЗНА и се проявява под много форми – обиди, крясъци, заплахи, бой. Иска се промяна на много нива – как се отнасяме към ближния, как реагираме, как говорим, какво ядем, как се движим. Тези промени касаят ВСЕКИ от нас. Ако се имаш за жертва на агресия и смяташ, че си света вода ненапита, помисли пак. Попитай близък. Вероятно дразниш, провокираш, търсиш си го. Конфликтът винаги има две страни – едната е очевидната – дето крещи и бие, но другата, пасивната агресия, често ни убягва, а ключът може да се окаже скрит точно там.

Да се противопоставиш на агресията изобщо не е лесно. Първо трябва да я осъзнаеш. После трябва да надвиеш себе си и инерцията. Ставаш свидетел на агресия – най-лесно е да “пасуваш”, само дето агресорите точно на това разчитат. Стани и защити! Време е това да спре! Да, в гените ни е да не се противопоставяме. Тези, които са се опълчвали, не са успели да отгледат деца. Главите им се търкалят в груповите гробове. Ще трябва ние, преклонилите главица, да се променим!

Добре, възмъжали сме, вече не търпим агресия, но продължаваме да си хапваме мляко и месо. Всички знаем за ужасяващите условия, при които се “отглеждат” животните за месодобив и млеконадой, нали? Но пък е вкусничко, да му се не види! Нали не ги колим ние… С парите си обаче продължаваме да подкрепяме тези зверства. Много може да се направи по въпроса – откажи се, разреди, купувай от малки семейни ферми, ако толкова ти се услажда. Освен зверствата, подкрепяме и огромен екозамърсител в лицето на животновъдната индустрия. Нито съм веган, нито каня някого да става, но разбирам ясно следното: ако всеки от нас ползва животински продукти до веднъж седмично, “празнично”, огромни ползи ще има не само за планетата, а и за личното му здраве. Който се интересува, знае.

Прекрасна си беше годината! Довършихме позатлачени задачки у дома, позабавихме лудото колело на живота, проумяхме, че не сме безсмъртни. Заедно и поотделно. Мога да изреждам и още. Най-важното е, че започнахме да мислим. Тези, трудните моменти, подбутват към мислене. На препълнена маса никой не мисли, освен как да донатъпче търбуха. Пред сериала и електронната игра също никой не мисли. Трябва да ти се случи нещо важно, често пъти гадно, за да се замислиш. Човещинка!

На раздяла нека си направим труда да погледнем какво можем да подобрим през идната година, за да не я изпращаме и нея с ругатни и клетви. Преди всичко, нека намерим противоположностите на нашите “коренни” заболявания:

  1. Заблудата се изкоренява с Просвета.
  2. Алчността се балансира със Себеотдаване.
  3. Омразата се обезсилва с Любов.

Азбучни истини, нали? И това, че сме тленни, уж всички го знаем, но май честичко го забравяме. Хайде сега цялата тази “всеизвестна” теория я превърнем в полезни навици! Следва кратък списък с идеи за Новогодишни всекидневни навици – по 5 да си щипне всеки, това ще е ОГРОМЕН напредък за него си и за планетата:

  1. Просвета и мислене:
    1. Чета! Фантастика, себеразвитие, телефонен указател, без значение! Поне 15 мин/ден.
    2. Откривам още три неща в живота си, за които да съм благодарен. И не какво, а защо!
    3. Записвам най-смислените неща, които са ми се случили през деня. До 15 мин/ден.
    4. Медитирам – просто седя и се наслаждавам как вдишвам и издишвам. 2-10 мин/ден.
  2. Себеотдаване:
    1. Правя комплимент на непознат, може и държавен служител. 1-2 пъти/ден.
    2. Изпращам съобщение на още някого, на когото съм благодарен. 3 мин/ден.
    3. Правя услуга на непознат или съсед. Безплатно, а може и неочаквано. Веднъж на ден.
  3. Любов:
    1. Казвам “Обичам те!” на дете, роднина или на себе си. Гледам в очите. Веднъж на ден.
    2. Прощавам великодушно. Когато някой ми “падне”, никога вече не отмъщавам.
    3. Благодаря на всеки, който е допринесъл за храната на масата. Мислено или гласно.
  4. Действие:
    1. Вдетинявам се – танцувам, скачам, играя, тичам – което ми допада. Поне 15 мин/ден.
    2. Прегръщам любим човек/дете. Продължително, поне 20 секунди/3 пъти/ден.
    3. Творя – рисувам, свиря, пея, дърводелствам, готвя – което е моето. Поне 15 мин/ден.
    4. Търпя отказ или провал. Целенасочено и непредубедено. Веднъж на ден.
    5. Действам спонтанно. Хрумва ми щура мисъл – скачам веднага. Поне веднъж на ден.
    6. Правя нещо безполезно, но потопен в момента – “блея”, взирам се, зяпам. 5 мин/ден.
    7. Докосвам природата – в парка, планината, до езерото. Където няма бетон. 20 мин/ден.
  5. Хранене:
    1. Ям жива (сурова) храна – зеленчуци, плодове, ядки. Поне 70% от порцията, всеки път.
    2. Ям растителна храна – горното, плюс варени бобови. 6 дни/седмица.
    3. Постя – лишавам се от храна за цял ден, за да бъда здрав. Веднъж седмично.
    4. Храня се умерено – не преяждам, ставам от масата преди да съм “пълен”.
    5. Храня се осъзнато – докато ям правя само това. Без телевизия, интернет и телефон.
    6. Храня се красиво – чиста покривка, салфетки, нова дрешка, усмивка. Веднъж/ден.
    7. Храня се разумно – между храненията и преди лягане оставям поне 3 часа интервал.
    8. Пия разумно – основно вода, до 15 мин преди храна. Никога по време или след храна.