Фирмите като превозни средства

Защо да не разглеждаме бизнес активностите на хората като различни по вид и размер превозни средства? Нека направим няколко аналогии:

  • Свободни професии, напр. адвокати, художници, журналисти – велосипед или малка гребна лодка – силата за задвижване идва от единствения пасажер, от него си зависи скоростта, маршрута и графика на движение. Ако се трудиш, ще се движиш, ако не – спираш. Всекиму според възможностите, ни повече, ни по-малко. Случва се да паднеш, да се понатъртиш, ставаш, изтупваш се и продължаваш – голяма работа – никой не е застрахован от погрешни завойчета;
  • Еднолични фирми – мотоциклет, ATV или моторница – мощен (или не чак толкова) двигател помага за движението, ограничен капацитет за пътници, автономен избор на скорост и посока, но за да работи двигателя се налага да купуваме гориво, да ходим на сервиз, да поддържаме счетоводен баланс – изразходено гориво, изминати километри и т.н. Ако не ти е читаво счетоводството, машинката спира и ще буташ или ще махаш на колеги за помощ. Случва се да се надцениш в шофьорските си способности и да те глобят за превишена скорост или просто да тупнеш на някой по-остър завой;
  • Дружества с ограничена отговорност – според размера биват велосипед-тандем, мотор с кош, автомобил, яхтичка, хеликоптер. Няколко човека събират пари и си построяват/купуват превозното средство като всеки поема някаква част от труда по него – един набавя бензин (търговец), друг поправя двигателя (инженер), трети бута ако закъсаме (поддръжка на клиенти), четвърти бибипка на всички околни (маркетинг), пети работи с GPS навигацията (финансов директор) и т.н. Чудесно съжителство, но има малък проблем – всички трябва да се движат в една посока, с едни темпове. Ако някой започне да се разсейва, другите започват да недоволстват – спъва им прогреса. Може и да го изхвърлят зад борда, ако не си взема бележка. Ако катастрофираш, започва едно сочене с пръст – този виновен, не, онзи. Винаги ще се намери някой да поеме ролята на черната овца;
  • Акционерни дружества – автобус, самолет, влак, круизен кораб – все интересни превозни средства. Един “кара кораба”, други му помагат, трети просто кротко си седят и се наслаждават на крайпътните панорами. Какво има в круизния кораб – висш екипаж (работещи акционери), редови екипаж (служители), пътници (неработещи акционери). Мощен растеж, чувство за сигурност, стриктни правила, железен график. Е, да, но понякога и Титаник потъва. Колкото по-голямо превозното средство, толкова повече жертви при злополука – какво да правиш – статистика…

Защо всъщност задълбахме в толкова буквални сравнения? За да се опитаме да разпознаем себе си в някоя от горните “картинки”. Дали наистина това искаме? Искаме ли цял живот да “блъскаме” за единия насъщен и ако се наложи да поспрем, ще гладуваме? Искаме ли да чистим тоалетните в чужд кораб, но пък пред приятели да се фукаме, че работим на най-големия круизен кораб на света? Искаме ли просто тихо и кротко да си седим в седалката и накъдето ни лашне автобуса, натам да пътуваме, гледайки как лекичко живота ни минава покрай нас?

Струва ми се, че дълбоко в себе си всеки от нас би желал сам да е господар на маршрута си – да, днес ще ида до Сен Тропе, ще плеснем с Луй Дьо Фюнес “гив-ми-файв”, утре ще отскоча до Бат Арни в Щатите да сръбнем по чайче, вдругиден… ще видя в какво настроение съм и тогава ще реша.

Също така ми се струва, че още по-дълбоко в себе си всеки от нас би искал сам да определя темпа на движение – кога ще започна работа, кога ще свърша, кога и дали да обядвам, кога ще си лягам, кога и колко дълго ще излизам в отпуск.

В кое от гореизброените превозни средства е възможно това? Да, ама друса, духа, опасно е, бавно е, такова е, онакова е. Ще донесем вода от девет кладенци, за да си докажем, че не е разумно. По-“разумно” е в топлия, голям кораб. Нищо, че не знаем дали утре половината екипаж няма да бъде изоставен на самотен остров. Или пък дали няма да ни намалят дажбите и да ни увеличат работните смени. Е, ще имаме още един повод да се оплачем от мениджмънта, всъщност – този капитан е голям убитак – откъде изобщо се пръкна.

А всъщност в дъното на нещата стои втълпената ни несигурност. Натрапили са ни я още от малки. И сме я приели като чиста монета. Защо да е така ли? Ами има ли несигурност в малкото дете? Не. Реве ли то без повод? Не. То реве само когато е гладно, жадно или нещо го щипе или боли. То НИКОГА няма да ревне, че видите ли може да остане гладно или жадно. То не е невротик, не се интересува от бъдещето, то живее тук и сега. За него е важно какво се случва, а не какво се е случило или какво ще се случва. Ставаме невротици в училище. Придобиваме едни “висши”, “абстрактни” понятия. Започваме да се косим за нероден Петко. И в крайна сметка загърбваме дарбите си и се бухваме в чуждия автобус, може да не знаем къде и ЗАЩО отива, но поне дават храна (макар и мизерна) и има тоалетна (макар и вонлива).

Е, прав Ви път, дано го следвате леко и безаварийно.

Реалностите или сънищата

Сън = реалност. Реалност = сън. Както се казваше в култов сериал “Совите не са това, което са”.

Всеки от нас живее в собствения си сън, наричайки го реалност и е прав – той си е къде-къде по-реален за него, отколкото сънищата на всички останали взети заедно.

Проблемите възникват, когато два или повече индивида започнат да водят борба чий сън е по-реален. Преки примери за това са почти всички конфронтации, особено когато приписваш на опонента си създадени от теб негови характеристики.

Случвало ли ви се е някой да ви изкарва глупак? О, да, честичко, нали? А дали това е истина? Неговата – може би, но не и вашата, освен, ако не му повярвате. Имате избор. А истината всъщност е, че той сам себе си смята за глупак и много му се иска да го сподели, но го е срам и хемороидът, дето мърда между ушите му го кара да изкарва другите глупаци.

По същия начин този, който е взискателен и сприхав с другите е най-вече самобичуващ себе си. Той не може да си прости като допуска грешки и по този повод смята, че не бива да прощава и на другите за този “ужасен грях”!

За да направим темата кратка – ако утре някой ви срещне и ви лепне етикет или просто разиграе поредния етюд от своя сън, просто си припомняме, че това си е неговия сън и неговия проблем – просто сме се озовали на неподходящото място и на неподходящото време – ако не бяхме ние, някой друг щеше НЕПРЕМЕННО да го отнесе…

Какъв (не) искам да стана

Често си блъскаме главите над трудния въпрос “Какъв искам да стана?” или “Какво е моето призвание?”.

Слагам ръка на сърце – досега готова рецепта не съм открил. Но днес ми хрумна, че има един “обиколен път” (workaround), чрез който можем да поразбутаме мъглата около отговора.

Хайде да си зададем въпроса “Какъв не искам да стана?”. И да си направим списък с отговорите. Добро начало, нали? Ето какъв не бих искал да стана, само за справка, всеки има право да си редактира списъка на воля:

  • Затънал до уши в лъжи политик, който го е страх да се покаже на публично място без охрана;
  • Затънал до шия в дългове “бизнесмен”, на който бизнеса всеки момент ще стане печеливш, и така от около 20-ина години;
  • Прегърбен старец, тръгнал с куп безсмислени документи по още по-безсмислени инстанции, в неравна борба за десетина допълнителни лева към мизерната пенсийка, разнасящ ги в рекламна торбичка на лекарства или на аптека;
  • Лентяй, за когото единствените ценности са чашката, салатката и футболния мач;
  • Вонящ бездомник, ровещ в хорските боклуци и псуващ всичко живо и неживо около себе си;
  • Кисел чиновник, на когото целия свят е крив и прави ад живота на бедните граждани, попаднали при него по силата на една малоумна бюрократична система;
  • Офисен плъх, за когото е много важно да отиде точно в 9:00 ч. на работа и ОЩЕ по-важно да излети на секундата в 17:00 ч., а по възможност и по-рано, ако досадното началство не е в периметъра;
  • Порядъчен потребител, който обикаля от банка в банка с цел да вземе поредния “потребителски кредит”, за да погаси предишния, пък ако остане някой лев да го пръсне за поредната дивотия, от която изобщо няма нужда;
  • Гъзар с лъскаво возило, за когото е много важно да паркира така пред входа на нощния клуб, че всички “колеги” да го огледат и съответно – завидят;
  • “Молец” – това е нов термин, за назоваване на градското съсловие, което редовно посещава моловете, кога за “шопинг”, кога за да убие два-три часа с “приятели”;
  • Сервилен консултант, чиято цел е да измъкне максимум изгода (разбирай – пари) от всички страни, които изкусно замесва в консултантските си схеми;
  • Преподавател по тематика, която на мен самия ми е мътна и неясна – цитат от виден професор “Ей, двадесет години водя тия лекции, чак сега ми просветна за какво иде реч…”;
  • Лаком строителен предприемач, който опитва да изцеди печалба от всичко, без оглед на щетите, които нанася на инвеститора – едрови цени, ДДС, групиране на несъвместими дейности, осигуровки на работниците, влагане на некачествени материали, и още милион други “трикчета”;
  • Недодялан селски тарикат, който си мисли, че гражданчетата са твърде мекушави и неориентирани, за да ги “одере” порядъчно за иначе посредствени услуги и материали, пък какво толкова, като (ако) впоследствие го разкрият;
  • Мазен дебелак, с корем-разузнавач, от размера на който бременни в девети месец биха се ужасили, с ужасна диета и твърдящ, че за телесното му състояние са виновни обмяната на веществата, лошия въздух, лошата храна, кучето на съседа и т.н. Коремът е разузнавач, защото се движи около 2 минути по-напред от собственика си;
  • Телезрител, чиито основни дейности вкъщи (а по възможност и на работното място) се извършват в радиус от 3 м. около телевизора – хранене, семейни събирания, отглеждане на деца, спане и т.н. Е, има изключения, по време на рекламните паузи тича в тоалетната или се обажда на приятел (дано и той е в рекламна пауза, та да вдигне);
  • Необуздан геймър, чието време отива да играе всякакви онлайн игри, във фейсбук или не, че и си плаща даже за удоволствието;

Сигурно има още доста образи, ще добавяме в движение. Следващият път ще се фокусираме върху нещо по-позитивно, например – аз и света около мен.

Доблест и достойнство

Понякога се питаме има ли място за тези ценности в днешно време. Дали не са безвъзвратно остарели и изчезнали като динозаврите например?

На първо място – какво значат тези магически думички?

Дълго рових в разни тълковни и не толкова тълковни речници и бази данни, но не можах да открия отговор, който да ме удовлетворява напълно. Ето някои значения, които ми се струват близко до Истината:

Доблестта и Достойството са букети от качества – човеколюбие, уважение, търпение, смелост, твърдост…

Свързваме тези понятия с рицарите, а те са пример за справедливост, доброта, решителност.

Има значение обаче как и пред кого проявяваме тези качества. Очевидно грешният отговор е “пред другите”. Достойнството за пред другите си е чиста проба лицемерие.

Достойнството е пред Него. Без значение как го наричаме и къде си мислим, че “живее”. Достойнство пред Бога, макар и с вероятно изкривените си собствени критерии. Всеки се ръководи от съвестта си. Да проявиш достойнство значи да постъпиш така, че да спиш след това спокойно. Да не те гризка съдника в теб.

Точно това има предвид и Дон Мигел Руис с едно от Четирите споразумения – Давай най-доброто от себе си. Няма очевидна връзка, нали? Нека разгледаме – какво се случва, когато не дадеш най-доброто от себе си? Непременно остава някаква тънка нотка на неудовлетворение. Може и да не признаем, че я има, но тя си е там и си чопли – “можеше и по-добре да го направя” примерно. Какво излиза, не си проявил достойнство при тази случка, “скътал си се” или си минал “тънка лайсна”. После ще си плащаш дълго, не се безпокой… Никой не може да избяга от собствената си съвест. Никой.

Е, накратко, достойнството и доблестта, освен, че ни дават добър имидж пред околните (въпреки, че това далеч не е основната задача), допринасят и за собственото ни ментално и душевно здраве.

Означава ли това, че трябва да вършим всичко по най-добрия начин? Да, но тук има уловка – не “всичко”, а “всичко, което изберем да вършим”. Къде е разликата? Много просто – много е лесно да свършим нещо приятно перфектно, нали? Но като ни “натресат” нещо отвън, как да вложим себе си? Е, достойнство преди всичко – просто отказваме достойно и толкоз. По-добре достойно да откажеш отколкото недостойно да премълчиш и претупаш със скърцане на зъби, нали?

Извънземните

Понякога имам усещането, че на Земята живеят няколко вида извънземни. Включително расата, към която аз самият принадлежа е възможно да е с извънземен произход. Ужким всички изглеждаме хуманоидно, тук сме родени, но живеем и мислим по толкова различен начин едни от други, че няма друго смислено обяснение.

Един пример са “братята американци”. Обърнете внимание на по-напудрените им сайтове – това “worldwide”, онова “worldwide”, пък като задълбаеш в подробностите се оказва, че имат предвид себе си, т.е. около 50-те си щата. И само предполагат, че всичко “наоколо” спада към това, но въобще не отчитат културните и географските разлики. Изводът е, че те си живеят на нещо като тяхна планета, за която се отнася това “worldwide”.

Друг пример са определени народи в Азия – Непалците например. Попадайки там, още от самото начало имаш усещането, че нещо не е наред. Всичко е ТОЛКОВА различно, че нямаш основа, за която да се хванеш. Все едно да те вкарат в стая, чиито врати висят от тавана, хората се разхождат по стените, “пият” чай като си го сипват в ушите и си бият шамари за “добър ден”. След като първоначалния шок отмине и започнеш да се нагаждаш към тамошната “действителност”, започваш да осъзнаваш, че собствената ти “цивилизация” в доста отношения е дотолкова изкривена, че това, което се приема за “напредък”, всъщност е тотално откъсване от природосъобразния живот и носи със себе си неизмерими опасности.

Да вземем за пример отглеждането на децата – от самото раждане. Децата се раждат в домашни условия, дори без лекарска помощ. Не че тамошните жени са по-различни, просто има запазени традиции относно подготовката и позата по време на раждане. Там майката е неотлъчно с детето от ден първи, в буквалния смисъл на думата. Когато върши някаква работа, детето е привързано към нея отпред или отзад посредством шал. Никъде по улицата няма да видите майка да тика детска количка. Почти съм сигурен, че дори нямат такава дума в речника. Да не говорим, че дори и някой да им внесе колички, почти няма читав път, по който да ги тикат. Близостта с майката има неизучена досега стойност за развитието на емоциите у детето. За разлика от нашите деца, техните не се усещат така “отритнати” в момента, в който се появят на бял свят. Като проходят самостоятелно, играят по цял ден с едни “цепнати” на дупето панталонки. Като имат някаква нужда, просто клякат и всичко е готово. Нашите деца първо свикват с памперси, после трудно ги приучаваме, че не бива да се правят “тези” работи в гащите, и накрая трябва да се научат да събуват, обуват и загащват ен на брой ката дрешки, повечето от които са неудобни по един или друг начин.

Въпреки, че в много селища непалците нямат течаща вода в домовете си, децата им от най-ранна възраст умеят да се умиват сами в легена, да се хранят сами и да се обслужват за повечето неща. Нашенските деца почти до училищна възраст не знаят що е то сутрешно миене на лице, чакат да ги бършат родителите в тоалетната и биват преследвани с лъжицата по три пъти на ден.

За някои тамошното раждане и отглеждане на деца може да изглежда примитивно и нецивилизовано, но това е повърхностно наблюдение. Трябва да проникнем зад опаковката и да обърнем внимание на истинската стойност на това, което се случва. Да разберем, че откъсвайки се от природния начин на живот ставаме зависими от “цивилизацията”, както и от всички нейни ефекти. Зависим = роб. А “цивилизацията” няма нищо против. Сега замени думичката в кавичките с това, което трябва. А при непалците няма такива “есктри”. Там матрица няма. Или ако има, съществува само в големите им градове като Катманду.

Извънземни си има, само остава да уточним – ние ли сме или тези, “странните”. Според мен зависи от гледната точка. Като постоиш при “другите” около месец, внезапно сменяш гледната точка и много неща ти се избистрят.

За здравословната храна и диета

Каква е дефиницията за здравословна храна? Със сигурност не е тази, която ви рекламират по телевизията. Забелязвате ли, че в днешно време всяка телевизионна реклама специално набляга на полезността на боклука, който рекламира? Купете това, защото е полезно. Купете онова, защото от него вашето (задръстено) храносмилане ще се оправи като от вълшебна пръчица. Аз ще запитам уважаемите рекламодатели – Дами и господа, наистина ли мислите, че ако продукта Ви беше качествен, щеше да се нуждае от възсолено рекламно време по телевизията? А пък зрителите, които по неведома за мен причина вярват на подобни реклами, ще запитам – Дами и господа, знаете ли, че едно излъчване на телевизионна реклама в най-гледаното време по национален ефир струва колкото две коли втора употреба? И както сте забелязали, тези клипове се излъчват в тираж стотици на месец! Съвсем груба сметка показва, че за целта се харчат месечни бюджети от стотици хиляди долари/евро. Кой ги плаща тези реклами? Ха познайте от три пъти… Подсказка: Не е луд този, дето яде зелника, а този, който му го дава.

Хранителната индустрия (!) си е наистина вече индустрия, нищо общо няма със земеделие и скотовъдство. Всичко, предназначено за ядене и пиене се произвежда на поточна линия, с всичките произтичащи от това плюсове и минуси. Напоследък е толкова модно да се говори за здравословен начин на живот, био-храни, различни диети. И естествено, предлагането не закъснява – в супермаркета почти всяка втора храна е “БИО”. С големи и дебели букви. Пък колко е “био”, един Господ знае! Случвало ми се е да попадна на една и съща стока, очевидно от стара и нова партида, на ЕДНА И СЪЩА цена, на новата опаковка пише “БИО”. Разлика в стоката – никаква. Важен е маркетинга.

Защо стигаме до такъв парадокс? Защото, производителят иска да спечели, нали това му е бизнеса. За да спечели, стоката трябва да се продава масово. За да се продава масово, тя трябва да е на ниска цена. За да е на ниска цена, партидите трябва да са големи и да са много, транспорта трябва да е окрупнен, за да е -по-евтин. Като окрупниш производството и транспорта, времето от производство до клиента се удължава. За да минимизираш загубите от разваляща се продукция по складовете, добавяш консервант. Като му сложиш консервант, току виж от “полезно” се превърнало в токсично. Нещата са прости, принципа на работа на консерванта е да убие микроорганизмите, които “развалят” плода или зеленчука. Но този консервант попада и в нашето тяло, убивайки и полезните ни микроорганизми. Да не говорим, че някои консерванти попадат директно в кръвта и правят съединения, които и Менделеев няма да разбере как са станали.

Друг начин да се държи цената ниска е да се ползват различни “заместители” и добавки, които струват по-евтино от оригиналните суровини. Още помним скандала с млечните продукти с растителни мазнини. Дрън-дрън, полезни били даже, защото заменяли животинските мазнини с растителни, видите ли… Колкото маргаринът е полезен, затова всички развити страни се чудят как да се отърват от тази грешка на природата – преработено машинно масло за ползване от средната и низшата класа вместо истинско краве масло!

Е, оставихме фаворита на ниските цени за десерт – ВНОС! Натоварваш един кораб с храна и хайде към България. Какво като се лашка по моретата със седмици или месеци. На помощ идват триковете – за да изглеждат добре, когато пристигнат, т.е. за да запазят “добър търговски вид”, абсолютно всички вносни храни, в това число и плодовете и зеленчуците се мажат или топят в консерванти. Както уточнихме вече, тези консерванти са нож с две остриета. Но важното е, че изглежда добре и цената е добра. Пък каква пакост причинява на потребителя ще разберем при аутопсията!

Чудесно, идва на ход “органичната храна”, т.е. тази, която не е внесена през два океана, а отгледана локално. Много добре, но и това често не е панацея. Защо ли? Защото почвите, които са за индустриално земеделие се торят с изкуствена тор. Има сигурно десетки книги и по тази тематика. По-важното е, че дори да игнорираме опасността да се пренаситим с нитрати/нитрити и други подобни, изкуствените торове НЕ възстановяват в почвата всички микроелементи, нужни на растенията. Те пак си поникват и изглеждат нормално, но както казваше популярен сериал от далечното минало “Совите не са това, което са!”. Ето защо им се смеем на американците, че ябълките им са като пластмасови, а пък черешите им са като праскови. Но на вкус – нищо. Тази тенденция е масова, вече и родните плодове и зеленчуци страдат от подобен “недостиг”. Тези, които вече са на възраст ще потвърдят, че “едно време” доматите имаха друг вкус.

Коя храна е полезна и здравословна всъщност? Junk Food-a (т.е. боклучавата храна) като чипс, вафлички, шоколади, сладоледи, както и всякакви хрупащи неща очевидно отпадат от тази категория по общоизвестни причини. Имам сериозни причини да смятам, че повечето храни от животински произход, особено преработените такива също не са добра диета. Най-очевидната причина ще видите в огледалото с отворена уста. От 32 зъба в устата, само 4 са “месоядни”, останалите 28 са от растителнояден тип. Подробности и други аргументи в книгата “Ензимният фактор” на д-р Шиния.

Остават зеленчуците и плодовете. Но както казваше Петко Бочаров “Да, ама не”, те само изглеждат така. Голяма част от тях може да са дори по-лош избор от месото, примерно. Кои ще са бъкани с нитрати, кои ще са расли в бедни почви, кои ще са докарати през девет земи в десетата… Между другото, освен консервантите, има и една друга не толкова очевидна причина да се избягват вносните плодове и зеленчуци. Те просто не са наша вибрация. Какво имам предвид. Всяка материя е вид вибрация. Очевидно материята тук и от другата страна на земното кълбо са различни, съдейки по растителните и животински видове, които виреят там и тук. Оттам и вибрацията. Какво се случва като погълнем плод с вибрация “отдругаде”. Дали тази вибрация е полезна за нас? Ако думата вибрация звучи неразбираемо и алхимично, ще си послужим с най-масовата течност на света – водата. Всеки знае, че тъканите на растенията и животните, в това число и на човека съдържат висок процент вода, обикновено над 70%. Какво става като смесим вода от тук и от там? Ами каквото става като пийнеш чешмяна вода в чужбина. Който не е опитал, да пробва, но да се запаси с активен въглен и/или имодиум. И не е защото водата е чешмяна, а просто защото тя носи друга флора и фауна (макар и микроскопична). А нашата имунна система такива “дзверове” още не е борила и се нуждае от време докато генерира подходящите антитела. През това време е разумно да имаме под ръка тоалетна, мивка или поне леген.

Какво е спасението – да ядем храна от малки частни предприемачи, които гледат посевите си наистина “органично”. И като гледам как в България има изоставени села или такива с жители, които се броят на пръстите на ръцете, започвам да се питам колко от нас ще успеят да се доберат до такива, наистина органични храни, които са благословени от любящата ръка на земеделеца, отгледани с пот на чело и съдържат същата вибрация или микрофауна, ако щете, която е подходяща за нас, консуматорите?

Купува ли се здраве?

Да, еднозначно!

Бързам да уточня, че нямам предвид човек да влезе в супермаркета или аптеката и да си поръча еди-колко си грама/килограма здраве. Нито пък визирам компютърните игри, в които като ти понамалее здравето, можеш да си го допълниш в магазина.

Дори и да не можем да си купим артикул “здраве” съм напълно убеден, че здраве може да се купи. Нека разледаме някои основни моменти. От какво зависи здравето:

  1. Подходяща и разнообразна храна, още известна като “здравословна храна”. Има цял рояк книги, които дъвчат тази тематика.
  2. Микроелементен баланс, т.е. правилно поемане на витамини, минерали и ензими. Слабо изследвана област, но има доста хипотези и доказателства в тази посока.
  3. Правилен баланс на движение и отдих: “Движението е здраве”.
  4. Забавления в работата, вкъщи и в обществото.
  5. Духовни практики: “Здрав дух в здраво тяло” – това равенство е валидно и в двете посоки, но като правило силния дух има способността да изцелява и “нелечими” болести.
  6. Здравни прегледи, консултации, профилактика и корекция на назряващи патологични промени в организма. И най-добрия механизъм се нуждае от профилактика, за да функционира правилно и ефективно. Човешкото тяло не е изключение. Дори и да спазваме горните пет точки безупречно, хубаво е да следим телесните си параметри, имайки предвид обкръжението, в което живеем.

Този списък не претендира за изчерпателност, но покрива поне популярните “съставки на здравето”. Нека сега разгледаме коя от тези съставки с какво си набавяме:

  1. Храна – всички знаем, че в храната за “масова употреба” няма почти нищо полезно. Оставяме настрана очевидно преработените храни като тестени изделия, всякакви сладкиши и шоколади и полуфабрикатите. Тези храни и без това си носят славата на “junk food” (в превод “боклучава храна”). По-интересното е, че и тази храна, която се счита за здравословна – зеленчуци и плодове, също не е никак здравословна в масовия си вариант. Защо? Това разглеждам в отделна тема. За целта на тезата ще приемем, че това, което е евтино, трябва да е масово. Щом е масово, трябва да е трайно. Колкото по-трайно е, толкова по-малко полезно е. Какъв е изводът – истински полезната храна е пъти по-скъпа от тази, която ще намерите в супермаркетите.
  2. Микроелементите – например балансът между Калия и Натрия в човешкото тяло се оказва жизненоважен за редица органови системи. Как се поемат микроелементи, освен, чрез истински полезна храна (виж по-горе) – чрез хранителни добавки. Да, всички знаем, че “пирамидите” са сложили ръка на хранителните добавки. Но както с всичко друго по света, има добавки и добавки. Някои са си чист “плацебо ефект”, други наистина доставят, каквото обещават. Покрай сухото гори и суровото. С какво се купуват добрите добавки? С пари!
  3. Движение и отдих. И за двете се иска свободно време. И желание. А като няма желание, няма и свободно време! Питайте мен! Ако човек не си наложи волево да почива, ама истински (!), или не си наложи волево да поспортува, винаги ще се намери оправданието – ух, колко много работа, минутка не остава за отдих (спорт). А кой има толкова много работа? На който работата е неефективна. Ефективната работа (затова се нарича така) носи добри доходи, т.е. има добър ефект. Какъв е изводът – който работи ефективно (т.е. който е заможен) може и да почива/спортува ефективно. Т.е. времето за отдих и движение се купува с познай какво – парички!
  4. Забавления – няма нищо по-ободряващо от една комедия, един концерт, един аква-парк. Хитрия римски император е казал  – “На народа му трябват хляб и зрелища”. Обърнете внимание и на изрази като “Шопинг терапия” – задоволяването стремежите носи голямо удоволстви, чак лечебно. Да, ама тези работи пари струват.
  5. Духовни практики – моят Учител редовно отпраща стотиците желаещи да му станат ученици с думите – “На гол тумбак, чифте пищови”. Неговото верую е, че човек може истински да се потопи в духовния път чрез отказване от материалното. Според мен има два начина да стане това – тотално себеотричане (от семейство, родители, имущество, статус и т.н.) или чрез материално осигуряване (да осигуриш доходи на семейството чрез високо ефективна работа). Първият път (поне на мен) звучи твърде радикално. Аз вървя по втория. Дали ще успея – един Господ знае. Само знам, че за да вървиш успешно по този път и то – със смислени темпове, трябва да отделяш време и да не се разсейваш с въпроси от рода на “с какво ще платя сметката за тока” или “как да купим вечеря”. И за да отпаднат тези въпроси помагат парите.
  6. Профилактика и лечение – в забързаното ежедневие никога не бихме отделили време за нещо така абстрактно като профилактика на здравето. По-скоро ще чакаме да ни заболи нещо и чак тогава ще търсим помощ. Уви, болката е индикатор, че е налице увреждане, а не просто дисбаланс. Т.е. алармата идва късничко. Материално осигурените хора обаче съзнателно отделят време и средства за така абстрактната профилактика. Защо? Не че имат излишно време и пари, но просто съзнават, че дължат на тялото си много от успехите си, и че, ако го занемарят, то ще се превърне от помощник в пречка. А като стигнем до лечение картинката не е по-розова – масово се търсят услугите на лекарите в държавните здравни заведения, тъй като любимата на всички Здравна Каса покрива (само част от) лечението в тях. Тъжната истина обаче е, че по-добрите лекари предпочитат да работят в частните заведения поради по-добрите условия и заплащане там. А пък самите заведения от своя страна, за да могат да запазят високия си стандарт, държат и доста солидни цени на услугите. Понякога повече от двойно. По пътя на логиката, кой може да си позволи по-доброто обслужване? По-заможните пациенти, нали? И не на последно място, в аптеката няма да намерите истински ефективните лекарства. Сравнете аптеката със супермаркета. Истински действащите лекарства ще намерите при трудно откриваеми учени и билкари. Достъп до някои от тях има само ограничен кръг хора. Защо? Защото те не могат да смогнат да произведат продукт в масово количество. Защо? Защото има създадени един рояк бюрократични пречки техните лекарства да се узаконят и да се пуснат в аптечната мрежа.

Така-а-а. Да видим, т.1 – пари, т.2 – пари, пари, пари и-и-и пари. Нека не звучи алчно. Просто така работи системата. На който не му харесва – да се залавя със себеотричането – тогава нито пари ти трябват, нито къща, нито кола, нито биометрична лична карта, нито данъци и осигуровки ти трябва да плащаш.

‘апването, пийването, тия три работи…

Христос Воскресе, Българи!

За някои този празник е повод да се замислят за саможертвата и човечността, за други – да хапнат, да пийнат и там каквото друго попадне, за трети – добра възможност да “избичат” някой “часпром” през почивните дни…

Няма да крия, че съм привърженик на холистичния подход към здравето. За тези, които не владеят чужди езици или тази чуждица не е понятна, пояснявам – това е подход, при който човешкото тяло се разглежда като единен и цялостен механизъм, а не просто сбирщина органи.

И както можем да се досетим, много сериозно влияние върху нашето тяло оказва храната, която поемаме всекидневно. Човек изгражда своите хранителни навици от най-млада възраст под влияние на кого? На родителите си, естествено. Както поговорката гласи, “Крушата не пада по-далече от дървото”, нашите хранителни навици са пряка последица от тези на семейството, в което сме пораснали. Ако в семейството се набляга на месото, на нас също ни се услаждат всякакви месни продукти. Ако в семейството се набляга на хляба и тестените изделия, “набиваме” банички и “беу уеп” редовно.

По мое скромно мнение, огромна част от т.нар. “наследствени заболявания” са си чиста проба резултат от “наследствени хранителни навици”. Изводът е, че ако родителите ни боледуват или, не дай Боже, умират от определени болести, не е задължително и ние да се “гътнем” от подобни. Особено, ако осъзнаем и се отървем от някои вредни хранителни навици.

Кои са вредни навици ли? Прочетете “Ензимният фактор” на д-р Хироми Шиния – 75-годишен все още практикуващ гастроентеролог с над 300 000 изследвания. С прости примери той доказва, че храни като месни и млечни продукти водят до стареене на тъканите, както и до алергии. За много хора това звучи шокиращо, направо “Веганско”, но има сериозни научни факти в подкрепа на тези твърдения. Всъщност, това звучи шокиращо само за тези от нас, които са “залепнали” към своите хранителни навици и не желаят да чуят такъв съвет. На тях пожелаваме здраве и щастие, и успехи по пътя към старостта.

На тези, които преценяват горното като лудост, мога само да спомена, че за самия мен идеята да не се докосва месо звучеше като тема табу. В продължение на 33 години не сядах на масата, ако не ме чакаше някакъв вид месна гозба или поне колбас в добавка. Като капак на всичко, ако не хапнех порядъчно количество месце, само след 2 часа ме обземаше непреодолим глад. Днес, 3 години по-късно, след постепенна трансформация на вижданията ми и на навиците, не изпитвам никакво влечение към месо, както и изкарвам ден-два всяка седмица изобщо без да хапна нищичко. Невъзможно? Приятели, няма нищо невъзможно на Света, важното е да запазим способността си да приемаме нови неща, а не да излагаме собствено мнение по всяка тема…

Д-р Шиния също така излага и една интересна хипотеза – месото от животни с по-ниска телесна температура от човека – т.е. риби, земноводни и влечуги – е полезно за разграждане наслояванията в кръвоносните съдове, тъй като, попаднали в нашата кръв мазнините от това месо не се втвърдяват, както това се случва с тези от животни с по-висока или равна на нашата температура.

Вредни навици (но кой не го знае всъщност) са и тютюнопушенето и пиенето на алкохол. Напук на всеобщото схващане, че алкохола действа съдоразширяващо и едва ли не е полезен в умерени количества, д-р Шиния наблюдава, че този ефект е доста кратковременен и освен това тъй като е продиктуван от външни вещества, организмът се стреми да компенсира тази промяна. Т.е. след като отмине това съдоразширяващо действие на алкохола, съдовете се свиват дори повече отпреди.

На тези, които вдигат рамене и казват: “Е, какво да правя като ми е сладко”, ще отговоря – братя, това е просто навик, или “програма”, както я наричам аз. Тя действа на подсъзнателно ниво и ние си мислим, че тялото просто си иска това или онова (напр. месо или алкохол). Ако това беше така, нека някой ми обясни защо, ако “устискаме” 30-40 дни на изкушението, то в един момент просто престава да ни действа? Не вярвате? Опитайте.

Свободата – желана и осъзната

От малки ни учат, че най-важното нещо в живота е Свободата. На словото, на избора… Цял живот се борим за някаква свобода – от настойници, от учители, от началници, от всякакви досадности… Защо не успяваме?

Защото това е сляпа борба. Дефинираме някакъв “враг” и започваме да водим дълга и продължителна война с него. Дали няма да е по-успешно, ако не опитаме да помечтаем първо. Да се видим вече “освободени”, да поживеем в този образ. Дали, ако постигнем целта си, ще сме щастливи? Дали е това, което сме искали?

Много абстрактно започна да става. В такива моменти винаги търся примери, за да не се изгубя. Искаме свобода на личните данни – бунтуваме се срещу биометричните паспорти, как така ще ни прошнуроват и пронумероват като някакви зеленчуци… Искаме си неприкосновеността! Е, това е част от цената, която трябва да платим, за да сме членове на модерното общество. Всяка стъпка в посока увеличаване на сигурността води неизбежно да жертване на някакви свободи. Като не искаме да си даваме отпечатъците, отиваме да живеем в далечна Африка, там още дълго време няма да ги закачат с такива “глупости”. Но дали ще ни хареса?

Робът се бори срещу тираните си, на всяка цена иска своята Свобода. И идва един прекрасен ден – тираните загиват или биват пометени и робът става свободен. И какво? Къде ще спи? Кой ще го храни? Кой ще се грижи за нуждите му? За да заживее “свободно” ще му се наложи да поработи сериозно, най-вече върху себе си и своите стереотипи.

Шефът такъв, шефът – онакъв. Ужас. Клю-клю по цял ден и мрънкане по цяла вечер. Темата за несправедливите шефове е една от Топ 10-те теми за маса. Лесно е да посочиш недостатъците на “господаря”, но се иска доста повече, за да поемеш отговорност и ти като него и да му покажеш с действия къде греши. Нали?

Ставаш си сам шеф – каквото ти харесва – това правиш. Когато и както искаш. И на никого не даваш отчети. Не е ли яко! Нооо, има някои малки особености – няма сигурна заплатка в края на месеца, няма аванси, безлихвени заемчета, няма служебен джиесем, кола… Няма кого да набутваме от служебния телефон и да правим тайни забежки със служебно гориво. И най-важното – трябва да поемем отговорността за неуспехите! А такива – с лопата да ги ринеш. Това, че шефа не мрънка по цял ден, не означава, че няма проблеми. Просто се е научил да ги преглъща, анализира и вади полезни поуки. И да носи отговорност, а не да се оплаква от лошото време, “глобалната криза” и т.н.

За да обобщим – най-краткия път към свободата вероятно минава през това да се научим да поемаме отговорност за последствията ѝ. Щом усвоим този урок, тя сама ще ни потърси, няма нужда да водим дълга и безсмислена борба с вятърни мелници и тям подобни…

За хората като кухненски прибори и инструменти

Същността на идеята е проста – всеки кухненски аксесоар има определена форма и предназначение. Лъжицата е идеална за течни храни, но се справя повече от зле със спагети например. Ножа за хляб създава кошмари при опит за рязане на сирене. Отварячката за консерви е тотално безполезна при отваряне на вино. Азбучни истини, нали?

Хората и кухненските прибори имат много общо помежду си. И при хората не е удачно да пратиш учител да кърти стара улична настилка. Нито пък водопроводчик да прави електроинсталация. Изключения винаги има, но както знаем те само потвърждават правилата.

Тогава защо е толкова сложно да приемем, че всеки от нас се ражда предварително готов да стане нещо конкретно. Далече съм от идеята за кастовото разделение, което е така широко застъпено в Индия например. По-скоро говорим за дарба, с която всеки идва на този свят. Ако трябва да вземем нагледен пример, лъжицата и вилицата се правят от различни заготовки, нали? Няма как от заготовка за вилица да направиш лъжица или обратното. Дори и да измислиш как, нито процеса ще е ефективен, нито резултата ще изглежда/работи добре.

По същия начин хора, които са идеално подготвени за просветители, под влияние на среда, родители, учители и др. се оказват в хранително-вкусово училище например. Или пък хора, на които езиците се удават безкрайно лесно, потрошават години, за да станат счетоводители или доктори, примерно.

Е, добре, ще речеш, как да разберем каква е дарбата/заготовката у някого? Еее, готованци! Няма лесна рецепта. Това да не ви е аптеката – “дайте, моля, едно хапче за изхождане”. Не мисля, че има еднозначен отговор – знам, че определени дарби и влечения се наследяват, особено по майчина линия, но пък и знам, че това наследяване не винаги е по права линия и за всяко поколение. Ето защо много родители са разочаровани, че децата им не желаят и да помиришат “бащиния поминък”.

За да не задълбаваме в такава Тера Инкогнита, не е ли по-лесен методът на анализа? Наблюдаваме себе си на какво реагираме. Можем да реагираме отрицателно или положително. Можем и да сме безразлични. Кое е това, което ни пали? Това, което забелязваме, пък други пропускат?

Влизаме в една стая и се оглеждаме. Повярвайте ми, няма двама човека в една компания, които да забелязват първо едно и също нещо. Един ще обърне внимание на завесите. Друг – на лампите. Трети – на съчетанието на цветовете. Четвърти – на разположението на мебелите. Пети – на играта на светлини и сенки. Шести – на аромата. Защо да не приемем, че това, което първо ни прави впечатление по някакъв начин подсказва къде сме силни, т.е. кое ни интересува живо?